Премиерът Румен Радев хвърли данъчна "бомба" и обяви, че правителството обмисля въвеждане на прогресивен данък върху жилищата. Иначе казано собствениците на повече имоти да бъдат облагани с по-високи ставки данък сгради. От самото изказване на Радев стана ясно, че идеята е много сурова, изисква много дълга подготовка и изобщо не е ясно дали и кога ще се случи. На този фон възниква въпросът
за какво му е изобщо на премиера да повдига темата?
Тук може да има множество отговори.
От една страна идеята е реверанс към общините. Анонсът за обсъждания нов имотен данък бе направен на голяма среща между централна и местна власт по повод 30-тата годишнина на Националното сдружение на общините в България, което редовно повдига въпроса за данъчните оценки на имотите. Радев реши да им предложи залъгалка с идеята за прогресивен данък. С две изречения премиерът обеща и децентрализация на част от подоходния и корпоративния данък - друга тема с дълга история на много приказки и почти никакви действия.
От друга страна, заявката за прогресивен данък върху жилищата, който би засегнал по един или друг начин всеки собственик на имот у нас, бе направена в ден, в който парламентът прие на второ четене поемането на нов дълг до 3.8 млрд. евро. Решението за дълга наистина е обосновано - защото рискът да не може да се платят пенсии през юли месец стана съвсем реален. А вдигането на данъчна пушилка по тема данък сгради служи като гръмоотвод за много трудното разсейване на манипулации около тегленето на дълг.
Обещанията за прогресивен данък върху имотите са и реплика на направени препоръки и от Международния валутен фонд, и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, които искат увеличаване на данъчното облагане на имотите. Със заявката Радев показва, че отчита тези критики. Ще последва ли нещо друго обаче, е съвършено различен въпрос.
Приходите от данък сгради са много ниски при огромен бум на пазара
Приходите от данък сгради в България са в размер на 0.2% от БВП (данни за 2023 г.) - един от най-ниските в Европа. За сравнение - Гърция събира 10 пъти повече - 2% от БВП за 2023 г., изтъква в последния си икономически преглед за България ОИСР. В доклада се посочва, че коефициентите за местоположение, които са ключови във формулата за определяне на данъчната оценка, не са променяни от 2009 г. Оттогава насам цените на жилищата са се увеличили двойно, изтъква ОИСР. Оттам допълват, че събираемостта на данъка е спаднала с 30-35% след прехвърлянето на общините на задължението за събирането му, като причината за това е безконтролното прилагане на изключения. ОИСР е препоръчала и конкретно решение - актуализиране на коефициентите за местоположение, промяна на данъчната основа, така че да се облага пазарна стойност на имотите, и подобряване на събираемостта като отговорността за данъка се върне в правителството.
Не се разбра какво точно предлага Радев
Ако приемем буквално думите на премиера, излиза, че според него данъкът следва да прогресира на база брой притежавани имоти. Броят обикновено не казва нищо за състоянието на един имот и реалната му стойност. Повечето данъчни системи, които имат подобен прогресивен елемент, отчитат пазарна стойност на притежаваното имущество. Преминаването от облагане на данъчна оценка - изчислявана по формула на база площ, местоположение, вид конструкция, към облагане на база пазарна стойност, при това с прогресивна скала, означава цялостна промяна на начина на определяне и администриране на данъка.
Самото изготвяне на пазарни оценки за целите на данъчното облагане би представлявало огромно предизвикателство. Такива системи обаче съществуват, което означава, че не са невъзможни. В тази връзка ОИСР изтъква, че вече могат да се ползват системи за компютърно подпомагана масова оценка.
Освен че трябва да се смени базата, следва да има и единен имотен регистър. В момента общините не знаят кой какво притежава в други общини, а данните на Агенцията по вписвания са дигитализирани с различна давност назад във времето. При облагане на база стойност и единен регистър ще трябва данъкът да се разпределя пропорционално на стойността на притежаваното имущество в съответната община, след като е събран централно.
Всичко това би изисквало напасване на системите и подготвителен период при най-оптимистични оценки поне от 3-5 години. По този въпрос Радев мимоходом изтъкна, че за да се въведе прогресивен данък сгради на база брой имоти, следва да се обвържат системите и да се създадат нови протоколи, без да навлиза в подробности.
Много по-реалистично е да се подобри сегашната система
При всички положения следва да се преоценят коефициентите на местоположение и да се намери по-пазарен модел на обвързването им с динамики на имотния пазар. Още повече, че неадекватните данъчни оценки удрят и друг приходоизточник - данъка върху самите имотни сделки. Абсолютно задължително е да се въведе и контрол върху отстъпката, която се използва за основно жилище. В момента общините не се справят изобщо с проверката на достоверността на декларациите, че жилището е основно, което води до отстъпка в 50% от данъка. Още по-малко ще се справят, ако се въведе прогресивна данък, където ще трябва да се сравняват различни видове имоти в различни общини.
Може да се промени и самата ставка на данъка, в момента тя е в широк диапазон - от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната основа. Но така кметовете ще трябва да носят отговорност, че са вдигнали данъците. При промяна на данъчната оценка "продажбата" на идеята на данъкоплатците става по-лесна.
Всъщност нищо чудно прогресивният данък върху имотите да се ползва чисто пиарски, за да се прокара евентуална ревизия на сегашната система и обикновено актуализиране на данъчните оценки. Това е много трудно политическо решение и неслучайно от 2009 г. тези коефициенти не са променяни. С претенцията, че се обсъжда по-високо облагане на по-имотните собственици, Радев косвено подготвя почвата за промени в данъка.
При всички случаи е много малко вероятно да се очаква такава промяна още с бюджет 2026 и е по-вероятно някакви идеи да залегнат в данъчния пакет за проектобюджет 2027. Уви, за пореден път данъчна тема се ползва само за политическа пушилка. А консенсусът за данъците и готовността да се плащат е основа на държавата.
