И трите вота през 2021 г. неимоверно раздуха парламента – в него трябваше да се вместват по шест, а в момента дори седем партии и коалиции. Говорим за политически сили с твърде различни (и често взаимоизключващи се) идеологии, цели и послания. И което беше по-важно, нито една от тези формации нямаше ясно изразено числено преимущество пред останалите.

За някои наблюдатели това беше повод за тревога. Няма ли да бъде подобен парламент непостоянен и нестабилен? Ще съумее ли да законодателства ефективно? Ще може ли да договори и поддържа редовно правителство? Тези въпроси обаче не вълнуваха особено политиците. Христов Иванов от ДБ, например, въодушевено развиваше следната теза – оставяме в миналото стария парламентарен модел, при който имаме една голяма партия, държаща “бухалката и черпака”; и развиваме нова политическа култура, при която близки по сила формации ще изграждат коалиции чрез диалог и ще предотвратяват концентрацията на власт, каквато се наблюдаваше при ГЕРБ.

Тази гледна точка е валидна, когато става въпрос да се изолират бившите управляващи от властта. Новият модел, за който теоретизираше Иванов обаче, се оказва абсолютно безпомощен, когато се стигне до ежедневните трудности на практическото държавно управление.

Нещо повече – може да се окаже и много вреден

Така започва да изглежда след последния коалиционен съвет на управляващите. На него се засегна парливият въпрос за парите, които пътните фирми настояват да получат от държавата за извършена поддръжка на пътната мрежа. Задълженията са по договори, сключени при ГЕРБ. Казусът е увиснал от миналата година и предизвика гръмовни скандали, раздрусали здраво Народното събрание и служебните правителства на президента Румен Радев. Неслучайно е така – става въпрос за ремонти за милиарди левове.

И тогава, и сега изпълнителната власт пробва да прехвърли отговорността върху парламента. Миналата година депутатите отказаха да позволят разплащане с фирмите. Сега разломът по казуса е по-тежък и минава вътре в четворната коалиция и в самото правителство. От ПП изглежда се плашат от възможността да позволят плащания по неизрядни договори – гледна точка, която се споделя от премиера Кирил Петков. Регионалният министър Гроздан Караджов поиска частично разплащане, за да се успокои бизнесът. Шумно го подкрепя ИТН – най-вече защото хората на Слави Трифонов са бесни на ПП покрай битката им за бъдещия управител на БНБ.

Въпросът е адски сложен – колкото юридически, толкова и политически. Вариантите за решение обаче, които управляващите предложиха, се оказаха умопомрачителни със своята нелепост. Часове преди коалиционния съвет, Кирил Петков обяви, че всяко плащане по договорите първо трябва да бъде одобрено от парламентарната антикорупционна комисия. Малко по-късно зам.-шефът на ИТН Тошко Йорданов, вероятно бесен от съпротивата срещу кандидата на партията му за БНБ, изфуча, че Петков “рекетира” строителните фирми и регионалното министерство. И със замах “надгради” идеята на премиера – поиска специална парламентарна комисия, през която да минават плащанията и на другите министерства.

Като се замисли човек върху подобни идейки, и направо се хваща за главата. Да, хубаво нещо е силният парламентарен контрол, какъвто иска Кирил Петков. Всеки помни, че доминираните от ГЕРБ легислатури оставиха кабинетите на Бойко Борисов да се вихрят, както си пожелаят. С каква компетентност обаче разполага една парламентарна комисия, за да одобрява или отхвърля плащания, по които страна е орган на изпълнителната власт – регионалното министерство или пътната агенция? Вярно, че сме парламентарна република. Но това означава ли, че депутатите трябва да парафират всеки договор за поставени пътни знаци от село А до село Б?

И за какво ни е правителството тогава?

Къде остава отговорността на премиера към възложената му работа?

Не, това не е парламентарен контрол. Това е трик, чрез който премиерът тръсва на депутатите едно много тежко решение, което не желае да вземе. Парламентът обаче няма право да опрощава греховете на предишните управления – особено с парите на данъкоплатците. И е абсолютно нечестно Петков да му прехвърля с лека ръка казуса. Колко пъти обяви на всеослушание, че договорите са неизрядни? А сега фактически казва – ами, ще се плаща, ама хайде друг да парафира, че да не ме търсят после, ако нещо се обърка. Е, защо тогава направо да не оставим парламента да се произнася по всеки правителствен разход?

Ама, чакайте малко, точно това предлага Тошко Йорданов! И откъде му дойде тази смешка? Просто той се подразни на Петков и реши да се изхвърли с някаква си спецкомисия, която да разписва всички министерски харчове. Какво да каже човек? Поведението на премиера е нелепо и безотговорно; на Йорданов е нелепо и инфантилно.

Разбира се, нищо от това, което политиците говорят, може и да не се случи. В българската политика всичко е предпоследно. Да си представим обаче, че стане. Ще се захванат ли депутатите добросъвестно да анализират тежката правна материя в договорите, за да направят компетентни заключения? Или по-скоро ще използват повода, за да раздухат нови скандали? Миналата година действаше т.нар. комисия по ревизията на управлението на ГЕРБ. Малцина вече я помнят, но вдигна много шум – пикантни разкрития, зрелищни спорове, на които политиците си скубеха един на друг косите. Голямо шоу, а практическият резултат – никакъв. Е, защо да очакваме, че сега ще бъде различно? Защото е настъпила “промяната”? Хайде, стига.

Цялата неразбория около казуса произтича, в крайна сметка, от конструкцията на коалицията. Добре, те отстраниха ГЕРБ от властта. При упражняването на властта обаче, четирите управляващи формации просто не могат да се стиковат; сложни за разрешаване проблеми, като пътните договори, ги настройват едни срещу други и разклащат крехкия им поначало съюз. Затова реакцията на премиера Петков е да прехвърли проблема в парламента. Ако се реши, супер, пада му воденичен камък от шията. Ако ли не, ще се върти до безкрай в комисиите и в пленарната зала, съпроводен от скандали, интриги и обвинения – както става за всичко останало.

Не може обаче така да се опази стабилността на четворната коалиция. Не и за дълго. Всичко, което се опитват да погребат в парламента, рано или късно ще се върне обратно при Петков и останалите лидери на коалицията. И тогава ще се принудят да вземат решения.