Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит и нова порция фокуси как да се запълни дупката. И МВФ, и икономисти предупредиха, че разходите трябва да се оптимизират, особено в частта персонал. На този фон с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. За тяхното развързване от минималната заплата никой не говори, а бедна България и сега е сред топ лидерите по нива на заплащане на бордоваците.
Щеше да е хубаво срещу високите възнаграждения да стоят добре управлявани дружества. Нищо подобно. Страната ни вече не се и старае много, много да имитира придържане към добрите практики пред ОИСР. Съответните закони са приети, на хартия всичко е наред, а в реалността всички насоки се изпълняват половинчато. Къде ще се изстрелят заплатите и нормално ли е държавната икономика постоянно да се преобръща с главата надолу със смяната на всяка власт?
Заплатите на изпълнителните директори доближават 22 000 лв.
С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв.
Ще скочат и заплатите на редовите членове на бордовете. Лимитът при тях е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г.
И без този ръст България е сред лидерите по високи заплати при редовите членове на бордове. По този показател направо изглеждаме парадоксално. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, страната ни се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната.
Фигура 2.2. Средни годишни възнаграждения на редови членове на бордовете на държавните предприятия като процент от средната работна заплата в страната за 2020 г.
Когато възнагражденията се представят в абсолютна стойност, картината е една идея по-нормална - България е близо до средното за всички страните ниво на заплащане, но и по този показател успява да дава по-високи заплати от държави като Швеция, Ирландия, Естония и др.
Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия.
Фигура 2.1. Средни годишни възнаграждения на редовите членове на бордовете на държавните предприятия в щатски долари към 2020 г.
При изпълнителните директори няма толкова сериозно изкривяване в заплащането, каквото се наблюдава при редовите членове на бордовете. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата.
При тези високи нива на заплатите на членовете на бордовете щеше да е добре България да спазваше по-високи стандарти за публичност и да обявяваше на инидидуалните нива възнагражденията, но не. Страната ни попада в групата на държавите, които осигуряват само обобщени данни за разходите за възнаграждения на целите бордове.
Фигура 2.7. Политики на държавните предприятия и държавата за оповестяване на нивата на възнагражденията
Търговска ли е дейността или публична - рак или щука
Освен че следи нивото на заплащане, ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества.
Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. В документ с огромен обем - близо 380 страници, правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР. Кабинетът настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони.
Със сигурност ОИСР има своите основания да спори по тази тема, като предстои да видим какво реално ще се случи, но така или иначе малка част от държавните предприятия все пак ще се преобразуват. Ако се съди по детайлните анализи за всяко едно от тях, положението при някои направо е трагично.
Особено интересен е случаят с Българския спортен тотализатор. Според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. В края на 2022 г. оценката на правителството беше друга – тогава тотализаторът бе оценен като изпълняващ предимно публични функции и политики. Затова бе предложено той да продължи да съществува като икономически обособено лице. Месеци по-рано, при друг министър - Асен Василев, оценката отново е била тотото да стане ЕАД.
Докато едно или друго правителство се чуди как да го оцени, тотализаторът функционира с устройствен правилник, несъобразен с куп закони. Като за начало законовото основание за приемане на правилника е погрешно - препраща към неточен член в Закона за хазарта. При прегледа е установено, че последните промени в правилника на тотализатора са от 2014-а година, като това не отразява всички последващи промени в закона за хазарта, както и приемането на изцяло нов закон за публичните предприятия и правилник за прилагането му.
Несъответствия между специалните уредби в устройствените правилници на държавните предприятия, създавани със специални закони, и записаното в закона за публичните предприятия са установени и при други дружества.
Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.
Що е то конкурси и отговорно бизнес поведение при редовни политически чистки
Може би най-гротескно звучат отчетите за спазване на принципа за отговорно и професионално управление. В последните години на политическа криза конкурсното начало при избор на част от членовете на бордовете е параван, зад който продължава да тече бясно политическо кадруване. Тук могат да се дадат десетки примери, ще се ограничим само с един - от отчета на “Държавната консолидационна компания” за 2024-а година, като компанията е предпочетена заради предоставянето на информацията в лесен за ползване, подреден ред. В рамките на една отчетна година - 2024 г., ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори.
Да се говори на фона на това текучество за изпълнение на бизнес програма и стандарти за отговорно бизнес поведение просто не е сериозно. От степента на спазване на принципите на отговорно бизнес поведение не е особено доволно и ОИСР. Оттам очакват държавните предприятия да започнат да докладват по въпроса на Агенцията за публичните предприятия и контрол, а надзорните съвети да засилят контрола при оценката на риска за спазване на тези принципи.
