facebook
twitter

Наблюдател

Незабележимият бунт днес е за вода

Сухи чешми, растящи сметки, нови тръби за изчезваща вода – в историята на едно малко село се оглеждат огромни проблеми
2 439
Хората от Караисен протестират и си търсят правата, но гневът им остава нечут (вдясно на преден план - Минка Ерб). Снимки: Личен архив

Караисен е едно от стотиците села, чиято славна история и нелеко настояще са дълбоко неизвестни (и безинтересни, за съжаление) за милионите българи. В нивите му през пролетта на 1868 г. се състои първата битка на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Увековечено е от Иван Вазов в „Немили-недраги”, след като Странджата държи в кръчмата картина с караисенската битка. Има легенда, че местен човек е погребал в къщата си труповете на обезглавените четници. Всичко това днес се помни и почита от тесен кръг историци и хилядата жители на селото. Днес в Караисен отново има вълнения. Те са без връзка с героичното минало, но поводът им по незабележим начин влияе на корена на селището – кара го да съхне. Буквално.

В селото (община Павликени), в което има млади хора с бебета, също и стари, завърнали се в родния дом, а и чужденци, накупили къщи, от почти четири месеца няма... вода. Хората се бунтуват, протестират, но гласът им е в пустиня - кой ли се интересува от някакво си село? Но в тази микродрама се оглеждат огромни процеси и състояния.

 

КОРОНАВИРУС И БЕЗВОДИЕ!

 

Чешмите започват да съхнат в края на миналата година. Ситуацията става драматична през април, когато е въведен режим, коригиран през юни. Графикът цели поне едната половина от селото да е с вода през денонощието, но в крайна сметка е без значение –  не се спазва. В 90% от къщите вода се появява за час-два, а по високите части въобще няма. Семейства, които ходят на работа, с дни не виждат жизненоважната течност в дома. Всичко това по случайност се случва насред пандемия. Каква хигиена и дезинфекция? Но, да, точно така живеят от април жителите на Караисен.

 

ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТ НАХАЛОСТ?

 

Караисен черпи вода от землището на село Батак. Преди години по трасето е направено разклонение и за друго съседно село – Сломер. Това е възможна причина за кризата в Караисен, но не изглежда да е решаваща. В доста други селища от региона също липсва вода. Говори се за отклоняване на количества от земеделци. Официално оповестената от институциите причина са загуби по тръбите - възлизат на 75%. Подмяната на този чутовен караисенски водопровод трябва да се осъществи в рамките на европейски проект за около 7 млн. лв. Той се бави към година вече, защото участници в търга обжалват. През продъненото сито на местния водопровод изтича безценна течност - дали от климатичните промени или друго, водоизточниците в района пресъхват, всяка капка е важна.

Тази нерадостна картина се подсилва и от факта, че преди десетилетия, подобно на много други български селища, хората в Караисен с доброволен труд са полагали канализацията. Сега тече окрупняване на ВиК-тата, но никой не пита техните съзидатели какво мислят за тази реформа.

 

ЧАЙНИК ИМА! И СМЕТКИ ЗА ПЛАЩАНЕ!

В Караисен бебета се гледат като в стар съветски филм – с чайник за топла вода. "Добре, че ми донесе нещо за пиене, останах с не повече от чаша", казва старица на съсед. Тя няма кладенец, не може да ходи до магазина за минерална вода, а чешмата й последно е текла преди три дни - за час. Но не мислете, че тази суша е безплатна - водомерите бясно отчитат консумация. „Идва за кратко водата, тичаме да пълним. Но 20 минути само въздух пращи, кранът бумти и замалко да литне – толкова е силно налягането, при него водомерът се върти!”, описва ситуацията Минка Ерб, която след 42 години в Германия се завръща в родното място.

Ерб оглявява местния инициативен комитет, който се мъчи да принуди институциите да намерят решение. Хората пишат непрекъснато писма, направиха няколко протеста, подготвят още... Единственият резултат към момента са предупредителни протоколи за блокиране на главен път. А „блокирането”  всъщност е масово пресичане на разчертана пешеходна пътека. Тя липсвала в регистрите на Пътната агенция; какво като е разчертана – регистрите са важни, не бива да се пресича по нея! Тази комична случка разбираемо никого не весели. Хората протестират, самоорганизират се, търсят си правата, но се чувстват безсилни. „Всички тук харесват селото, обичат България, дори и чужденците. Но може ли да се живее без вода?”, казва Ерб.

 

„КАРАИСЕНСКИ ПОТОК” ВСЕ ПАК ЩЕ ИМА

 

Цялостното решение изглежда едно – сондажи и нови водоизточници. Минка Ерб и хората разбираемо се опасяват, че при намален дебит нищо няма да потече по седеммилионния „Караисенски поток”. Отгоре на всичко водата в село Батак - край сегашния източник, е със завишени нитрати. Всичко друго освен нови сондажи жителите считат за залъгване. Но в писмената комуникация с хората ВиК – Йовковци, и община Павликени твърдят, че спасението е единствено в реализацията на европейския проект. Кметът Емануил Манолов и пред вестника потвърди, че вижда решението в новия тръбопровод. Според него съоръжението ще ликвидира проблема. Сондажи не били изключени като паралелен вариант, но били в компетенциите не на общината, а на новия ВиК-холдинг. Щели да отнемат 2-3 години като процедура. А на въпроса кога точно ще се отпуши реализацията на тръбопровода, отвърна, че тепърва вероятно следват съдебни дела от участниците. По-обозрим ли е този вариант?

Държавата се управлява от ГЕРБ, кметът Манолов е от БСП; община Павликени не е от най-паричните. Временно ВиК – Йовковци, пусна вода от язовир “Александър Стамболийски” по стар канал - надеждата е така да се повиши капацитетът на вододайната зона за Караисен. Но обемът ще се вдигне евентуално след утаяване в почвата, за което... пак е нужно много време. Всичко това са елементи от все по-пустинния местен пейзаж. А битката на хората очевидно ще е трудна. През последната седмица те поискаха да се обяви бедствено положение, за да се улеснят процедурите и да се предприемат наистина спешни действия. Община Павликени обаче е против. В отговор се готви селско събрание, на което жителите отново ще настоят за нови водоизточници като единствена алтернатива.  

Ако не бъдат взети мерки, семействата с бебета ще си тръгнат, ясно е. Но липсата на вода посича и фолклора, традициите. До днес в Караисен се чества ритуалът Иванови влачуги. При него на Ивановден момчета и момичета се „влачат” към чешмата - да бъдат намокрени с пожелание да се венчаят. Вече - няма как. Така безводието не само поразява бита, но и тихо убива културата на селото, която хората искат да пренесат напред. Може ли някой наистина да си въобрази, че проблемът е частен?

Не е, защото чешмите не текат и в други великотърновски селища. А също в сливенски, врачански, плевенски, наскоро протестира и ловешко село. Пернишката криза показа слабо управление на системата. Перник е областен град, затова се вдигна шум. Политическото и медийното внимание към селата обаче е минимално, което още повече обезверява хората там. Големият протест днес в страната е ясен – води се на жълтите павета. Но и в селата незабележимо тече бунт - за вода. Проблемът е стратегически, няма да се реши просто със смяната на една партия с друга.

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Борисов обиколи села и не видя нищо направено от Пеевски

20.09.2020

7198 47
Протестиращи искат оставката на Гешев на събранието на прокурорите

19.09.2020

1653 6
Караянчева изрече чиста лъжа за достъпа до новата сграда на НС

17.09.2020

ТАНЯ ПЕТРОВА

8152 22

Коментари

Каубой
снимка на Каубой

Да викнат братя Галеви. Майка майОнЕзката Рудолюбива пчеличка беше им адвокатинка. Тогава Станкето бешо супуР. Сега, безвластие, кражби...друго си е мутробарета да ти е граф.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Хората имат нужда не от краварски фъшкии, а от вода.

И от държава, която да не им запушва водата като змей, ненаял се с млади моми.

Влез или се регистрирай за да коментираш