Quantcast
Не съм от тях, как' Сийке - политици пренаписват биографиите си | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Не съм от тях, как' Сийке - политици пренаписват биографиите си

Изборното състезание вече стартира чрез трескаво продуциране на нови самоличности
14 144
 Фейсбук
Смел и мъдър, Борисов се справя с всичките видове кризи. Бори пандемията без маска. И добре е той, защото, види се, председателката на парламента Цвета Караянчева и една маска не може да пребори.

Според една философска теория човекът е материя, при която съществуването предхожда същността. Раждаш се, съществуваш, а после сам определяш какъв да бъдеш. И по това човек се различава например от градинския домат, който си е градински домат от старта на появата му. Трудно може да се намери по-благодатно практико-приложно потвърждение на тази концепция от българската политика. Политиците ни десетилетия живуркат като определен тип субекти и – хоп, в един момент се самоопределят като съвсем други. Сега периодът отново е на трескаво пренаписване на биографиите, защото мандатът свършва, задават се избори.

Разбира се, фабрикуването на житие–битие е древен похват за приспособяване. То нито се среща само по избори, нито пък днешният ден съдържа най-крещящите примери. Българският опит е натрупал метаморфози, които трудно може да се повторят – превръщането на комунисти в убедени антикомунисти (10 ноември 1989 г.), или пък превъплъщението на член на борческа бригада във виден гражданин за европейско развитие (Бойко Методиев Борисов). Но сега отново се пренаписва, всеки се отрича от себе си. Само Сашо Томов е същият – готов е всичко да оглави, провали, да изкупи вината и после още от същото.

 

Навални и други сиромаси

 

По избори приятели се разделят, врагове се обединяват. Ако пък някои от тях са били съпричастни на управлението в качеството на малък партньор, предизвикателството да пренапишат биографиите става двойно, мъчейки са да избягат от управленските отговорности. Подобни процеси са най-зрелищни, което се доказва сега от телесните и духовни гърчове на официалните и полуофициални ортаци на ГЕРБ.

Най-изобретателен е Веселин Марешки, който постоянно се обявява за репресиран от властта – дори се провъзгласи за българския Навални. Ако се съди по имотното му състояние, той е много повече Путин, отколкото Навални. Пък и блесна сред публиката на един 9 май на Червения площад... Но тези подробности явно нямат значение. Няма и факта, че един репресиран няма как да е зам.-председател на парламент. Всъщност Марешки се самопонижи в дисидентството, защото няколко месеца по-рано се бе сравнил накуп с Лех Валенса, Вацлав Хавел и Нелсън Мандела. Цялата тази героична поза е в отговор на присъдата от 4 години затвор, която той получи за рекет – бил преследван поради политическите си убеждения. Но свидетелствата за „убежденията” му са доста по-различни: при вотовете на недоверие депутатите от партията му „Воля” откровено подкрепяха кабинета, или се въздържаха в услуга на министрите. Няколко пъти при плаващите мнозинства „Воля” подкрепи управляващите (включително при внасянето на нова конституция), заради което на варненския бизнесмен му излезе прозвището „Новият златен пръст”.

Но той спокойно може да бъде наречен и „златната уста”. През 2018 г. Марешки изстреля следното за обединените патриоти Красимир Каракачанов и Валери Симеонов: „Толкова им е моралът на тези хора, те са се вкопчили във властта само за далаверата. Коалиция далавера”. Нарече ги "политически трупове", „проститутки”.  Днес обаче той е в предизборна коалиция с единия от тези субекти. И отново се твори нова биография. Този път на взаимност, без далавера: "Доста често нашите идеи са съвпадали” (автор е "изгората" Симеонов). Не остава назад и Каракачанов, в качеството вече на разединен патриот. В прокламацията на ВМРО за самостоятелно явяване на вота се казва: „Преборихме се за построяването на ограда по границата. Отстранихме трайно от властта протурската партия ДПС”. А всъщност оградата започна да се строи през 2013 г., когато ВМРО бе дълбока опозиция. Формално ДПС бе отстранена от властта през 2014 г., когато ВМРО също бе опозиция. А неформално ДПС още е в нея.

В цялата тази компания има и един истински човек за окайване. Той не е Навални, няма си ограда, отдавна не обединява и разединява патриотизма. „Мисля си дали да не спра на стоп джипката на Борисов, за да му кажа нещата, които искам да му кажа", рече този сиромах наскоро. За Волен Сидеров става дума - иска да събуди съчувствие в публиката, че нито е злато, нито пръст за настоящата власт.

 

До всяко добро същество застават още няколко

 

Трескаво пренаписване тече и при другите парламентарно представени партии. Зам.-председателят на ДПС Хасан Азис например рече, че Делян Пеевски е издиган за депутат масово от структурите в страната, защото бил огромен дарител по време на пандемията. Явно тече сезонът на филма „Филантропът Делян”, който наследи десетилетния сериал „Ахмед благодетелят” (някога Доган щеше да внася биволи, които да заместят тютюна като поминък на турския етнос). А истината е, че структурите на ДПС издигат двамата не поради добротворчеството им, а просто защото са силните хора в една тоталитарна партия.

Но добро същество не е единствено Пеевски. Такова е и лидерът на БСП Корнелия Нинова, която искрено страда от неравенствата по света и у нас. Преди дни тя разпространи свои снимки с нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който е една от планетарните емблеми в борбата с бедността. Нинова разказа, че отдавна си общуват, пишат си бележки.  „Ние казваме - единият от най-големите проблеми е бедността и неравенствата”, провикна се предизборно лидерът на БСП. Но биографията й като защитник на бедните оцеля кратко. Още на другия ден тя се обяви за запазване на плоския корпоративен данък, който пък Стиглиц вижда като основна причина за увеличаване на бедността. Но нищо - по-следващия ден Нинова гушна кученце, с което наистина показва, че е добрячка отвсякъде.

Добър човек е депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски. Той съвсем искрено обича началника си Бойко Борисов. „Това, за което е мечтал Стамболов, Борисов го осъществява”, помъчи се Гърневски да изобрети славно минало на премиера. Но Борисов, разбира се, няма нужда от лиготии. Стамболов е ниска топка, не е имал толкова много проблеми на главата си. А Борисов има и ги решава. Една от последните му изцепки е, че през цели три кризи проводил България, и тя все била №1 – през финансовата, мигрантската и настоящата при пандемията. Изявлението му не е обикновена хрумка, защото вече има създадени фейсбук групи за "Бойко, който винаги се справя" - очевидно биографията на „Преодоляващият кризи Борисов” със сигурност ще се ползва усилено в кампанията. Само дето при първата криза харчеше натрупания от предходните правителства излишък, втората се реши от международни фактори, а третата още не е завършила. "Никой нищо не построи преди мен", твърди под път и над път той, което, разбира се, е огромна халюцинация.

Впрочем, знае се, Борисов е неоспоримият властелин на измислиците. Трудно може да се изброят, защото във всеки един момент се ражда нова. И все пак едно от последните му разграничения от себе си заслужава внимание – след като видя, че псевдоскандалът със сина на президента Радев ще го халоса като бумеранг, Борисов влезе в ролята на родител закрилник: „Оставете детето, не ви е срам!”. Може ли такъв добър човек да не сгрява сърцата, особено женските? Трудно. Затова и Дани Каназирева от Пловдив и Росица Кирова от Видин се завърнаха при него, след като (уж) му бяха опоненти междувременно. Какво ли ще измислят като мотив?

 

Републиканци, дубайци и други активни борци

 

Съвсем на бял лист се опитва да пише и фауната извън парламента, драпайки за него. Но старите петна няма как да бъдат изтрити. Пренаписването всъщност показва колко „новото” е различно по характер от „старото”.

Трудно може да се каже Васил Божков или Цветан Цветанов се мъчи да се изкара по-нов човек. Единият съвсем до скоро беше бизнес партньор на Борисов в безобразията, другият – негов личен и политически топ довереник. И при двамата любопитният въпрос е щяха ли да се превърнат в активни борци, ако палачинката просто не се бе обърнала в тяхна вреда. Но се обърна, след което настана бясно художествено творчество.

Поради дългата си обществена биография Божков е по-мащабен. Нямал общо с групировките, не бил получил финансово рамо на старта на бизнеса си, едва познавал Доган, а генералът от ДС Любен Гоцев - почти никак. През всичките дълги години на натрупване на капитала той го трупал с честност и мъдрост. С премиерите през кариерата му – от Иван Костов през Симеон Сакскобургготски  до Сергей Станишев – поддържал обичайните за един стопански субект взаимоотношения – без подкупи, сред законност. Е, по едно време Сакскобургготски му пратил да финансира „Делян и Росен” (Пеевски и Росен Дичев, син на премиерската пиарка тогава) – но нищо, де, к’во толкова?... И така до Бойко Борисов, когато „българското лято” се превърнало в зима, през която вече следвало да отчита пачки. Всъщност идилията явно е продължила почти до самото бягство на Божков в Дубай, защото преди да отлети, той твърдеше, че Пеевски няма общо с проблемите му; бил демонизиран. А сега вече версията е друга: "Бойко и Шиши - целта им е никой да няма нищо и всичко да е у тях”. По същия начин Божков казваше, че доброволно е взел „Левски”, а сега, че футболният клуб е „ескалация на рекета”.

Цветанов е по-прицелен в злободневията. Борисов бил ортак с ДПС, но никой в ГЕРБ не знаел, включително той толкова години до него. Нищо, че цялата държава бе добре информирана за ортаклъка. Специализираното правосъдие било лоша работа – ще го маха! Нищо, че самият Цветанов бе главният апологет на това правосъдие. „ГЕРБ не е провеждал досега парламентарен вот”, пунктуален е новоизлюпеният републиканец, тоест: „Служебни правителства управляваха при изборите, не аз съм манипулирал”. Само дето по времето на ГЕРБ се проведоха и много други избори. Цветанов, разбира се, се появи и на демонстрация в защита на Навални – с което биографията му досущ наподоби къпан милиционер.

Накъдето и да се обърнеш, все едно и също – трескаво пренаписване на собствената съдба. Избраната от ГЕРБ за омбудсман Мая Манолова няма общо с ГЕРБ, да не си помислите друго! Христо Иванов, министър на правосъдието при „мутрите”, не ги познава, не е бил на трапезата с тях. Едната от „двете каки” – Румяна Ченалова, вече е възрожденка, ще променя България чрез листа на партията на Костадин Костадинов. Стефан Софиянски пък се отказа да бъде свободен демократ, съюзи се с комунисти, единствено медийният шум го отказа. Ернестина Шинова пристана на ВМРО и се дистанцира от мъжа си Андрей Слабаков, също "воевода" на ВМРО - не била функция на мъжа си. Нищо, че дори матраци рекламират заедно. А, да, и звездата на АБВ Атанас Мангъров е на манежа. „Ще уволня Националния оперативен щаб, имам различия с Борисов”, твърди тези дни Мангъров. И как точно ще уволни щаба, след като точно щабът (чрез здравния министър Ангелов) го направи шеф на отделението за коронавирус в Инфекциозна болница?! Борисов пък го ползва за консултант. Но когато растеше кариерно, Мангъров нямаше представа, че ще му се отвори шанс и на политически терен.

С една дума, положението е "Не съм от тях, как' Сийке". И всичките философски концепции капитулират пред тоя битовизъм.

Още

Зелената партия кандидатира противник на Северен поток-2 за канцлер

19.04.2021

664
КПКОНПИ се отказва от запора на жилищния комплекс на Божков

14.04.2021

Обновена

4530
Прокуратурата: Човек от чужбина е плащал за купуване на гласове

14.04.2021

4629