Началото на военната операция в Украйна стана необратима точка в разрива с киевската власт, но и нова точка в отношенията на Русия със Запада. От тази сутрин те са в безсрочна конфронтация. Трудно е да се сдържат емоциите, но ще се опитаме да се ориентираме в позициите на страните в това противопоставяне. 

Колективният Запад се озова в кризата' 2022 г. по-подготвен в сравнение с 2014 г. Разликата е в това, че присъединяването на Крим преди 8 години беше стремително и неочаквано, докато настоящата руска военна операция се обсъждаше няколко месеца. 

Освен това, за последните 8 години Западът натрупа значителен опит в реализирането на най-широк спектър икономически и политически санкции, както и в отработването на механизма на координация на санкционните политики на отделните страни. 

Но знакът, който днес Кремъл отправи към Запада днес, принципно е много по-голям от присъединяването на Крим. Затова и отговорът, който ще получи Кремъл, ще е по-решителен и впечатляващ. 

Съществуват най-малко две червени линии, които в този момент не е по силите на Запада да ги премине.

- Първо, не бива Москва да бъде наказвана с военна сила, отчитайки, че Русия е ядрена свръхдържава и всяко военно стълкновение с нея може да прерасне в ядрен конфликт на глобално ниво. Дори конвенционална война с Русия в центъра на Европа заплашва Запада с неприемливи загуби.

- Второ, оперативно нереално е да се изолира Москва икономически, отрязвайки всичките й търговски и инвестиционни връзки с останалия свят. И без това финансовите пазари реагираха доста нервно на събитията. Ролята на Русия на някои международни пазари - например енергийния, е прекалено голяма, за да може руският експорт с лекота да бъде заменен с алтернативни източници. Изключването на Русия от международната система за разплащане SWIFT би дестабилизирало световната финансова система. Тоталната изолация на Москва носи след себе си множество негативни последствия, които могат да доведат световната икономика до нова рецесия. 

 Всички останали мерки за натиск ще се ограничат в сферата на възможното. Индивидуални и институционални санкции, ограничаване на научно-техническите, образователните и хуманитарните връзки, изключване на Москва от международни организации, осъждане на Русия от трибуната на ООН и други международни форуми, отказване на политически контакти на високо равнище, бойкот на събития, които се случват на руска територия - можем да продължим списъка до безкрай.

Тези мерки, разбира се, ще нанесат чувствителни вреди на отделни направления на сътрудничеството на Русия със Запада, но те няма да създадат непосредствен риск за политическата стабилност и няма да доведат до промени в руската външна политика в желаната от Запада посока. 

Затова може да се предположи, че заедно с демонстративните, ярки санкции на САЩ, НАТО и ЕС в близко време ще започне работа по заличаването на горепосочените "червени линии". Не веднага, но в продължение на няколко години, дори десетилетия. 

Във военната област Западът ще използва технологичното си преимущество, за да девалвира максимално руския военен потенциал - както ядрения, така и потенциалния. Това може да стане например с рязко увелечение на инвестициите във футуристични системи за ПВО, в средства за кибервойна, в космическо оръжие и в свръхточно обичайно въоръжение.

В икономическата област - както по всичко личи, ще започне работа по постепенното, но последователно изтикване на Русия от стратегическите пазари, на първо място енергийните и преди всичко в Европа. Неизбежният отказ от "Северен поток 2" е само първата крачка. 

Заличаването на червените линии няма да стане бързо. То предполага дългосрочни и целенасочени усилия на колективния Запад, отделяне на значителни финансови средства, политическа мобилизация на населението, създаване на нови механизми на многостранна координация и т.н.

Става дума за мащабни усилия, сравними с онези, които Западът си постави в първите години на Студената война в средата на XX век. По всяка вероятност, ще се разчита на решителното икономическо, финансово и научно-техническо превъзходство на колективния Запад над Русия. 

Но на какво разчита Москва, хвърляйки толкова дръзко предизвикателство към Запада? Очевидно на това, че западният свят вече не е толкова силен и не е толкова мотивиран, както преди три четвърти век 

Москва смята, че общото съотношение в световната политика и икономика се променя не в полза на Запада и затова е невъзможно той победи в XXI век, както го стори в XX. Но не е неизменен факт, че главните незападни централни сили в съвременния свят ще запазят вечно добронамерения си неутралитет към Москва. И това може да се превърне в още един сериозен проблем за Русия, рискувайки да остане в стратегическа самота. 

---------

*Повечето журналисти от Комерсант днес подписаха отвореното писмо срещу руското нахлуване в Украйна. Заглавието е на "Сега". Оригиналното е "Чакаме отговор".