На страха очите са големи. А когато стане въпрос за опасенията от нова имигрантска вълна към Европа, държавите от ЕС направо се ококорват от ужас. Затова и винаги слагат кадифените ръкавици на дипломацията, когато разговарят с Турция - страната, през която минава един от основните маршрути за нелегално проникване в Стария континент.

Бедата е, че това позволява на Анкара да се отърве безнаказано, когато върши неща, заради които всяка друга неевропейска държава ще бъде бичувана от международната общност. Като се започне от политически мотивираните гонения на инакомислещи и се стигне до безогледното потъпкване на правата на различни групи в турското общество. И това се прави пред очите на целия свят. Например на 8 март полицията в Истанбул разгони демонстрация за правата на жените със сълзотворен газ, а президентът Реджеп Ердоган обвини участничките, че проявявали неуважение към исляма.

Абсурдът е, че в същото време режимът в Анкара редовно атакува Европа, че не зачита демократичните стандарти и правата на човека. Реакция на нападките най-често няма (или е пределно мека), защото западните лидери се страхуват, че ако обидят Ердоган, може да го хвърлят в прегръдките на Москва. Потенциалният съюз с Русия е другата карта, която турският президент обича да разиграва, освен имигрантската. Затова и си позволява какво ли не, включително да пусне бодигардовете си да бият хора насред Вашингтон, защото протестират срещу неговите политики.

Всяко търпение обаче си има граници

Чашата отдавна прелива и това беше забелязано от депутатите в Европейския парламент. На 13 март той прие резолюция по доклада за преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, с която официално препоръчва тяхното замразяване. Като мотив се посочва „продължило години сериозно политическо и демократично отстъпление от страна на Турция”. Основната движеща сила зад резолюцията беше холандката Кати Пири - същата, която беше разкъсана от родните националисти, защото през 2017 г. сигнализира в Европейската комисия, че наши граничари изнудват турски граждани, преминаващи през България.

„Ако ЕС приема сериозно собствените си ценности, не следва да има друго възможно заключение, освен това да прекрати официално преговорите за интеграция на Турция към ЕС. Постоянните ни призиви за зачитане на основните права не бяха чути в Анкара. Освен тежките нарушения на правата на човека, заличаването на върховенството на закона и факта, че Турция държи световния рекорд по брой на журналисти в затвора, наскоро изменената конституция консолидира авторитаризма на Ердоган. Разбирам, че суспендирането на присъединителните преговори не е стъпка, която ще помогне на турските демократи. Затова лидерите на ЕС трябва да използват всички средства за упражняване на по-голям натиск върху турското правителство”, заяви Пири пред Европарламента. И така демонстрира характер, който малцина европейски политици проявяват.

Реакцията на Анкара беше яростна

От турското външно министерство коментираха, че крайнодесни и крайнолеви настроения са овладели Европарламента и са превърнали доклада за напредъка на Турция в преговорите с ЕС в „дискриминационен и популистки текст, който не отговаря на реалността”. А Омер Челик, бивш главен преговарящ с ЕС и настоящ говорител на партията на Ердоган, написа в Туитър: „Може да основете европейски музей на расизма и ислямофобията и да окачите този доклад на вратата му, за да запомните, че стъпка по стъпка сте предали Европа на расисти”. Това е похватът, който управляващите в Турция редовно използват, когато биват порицавани за нарушения на гражданските и човешките права - обявяват, че са жертви на омраза към мюсюлманите и на европейския десен екстремизъм.

Но макар да няма свои представители в Европарламента, Анкара не е лишена от защитници там. И не става въпрос само за евродепутатите на ДПС, а и за българските управляващи. „Няма да подкрепя предложението за прекратяването на преговорите с Турция. За нас е ясно, че пълноправното членство на Турция в ЕС на този етап е нереалистично. Турция има проблеми със зачитането на върховенството на закона, с човешките права, свободата и независимостта на медиите, които са сред основните ценности на ЕС. Но дали прекратяването на преговорния процес ще направи границата между Турция и ЕС по-сигурна? Дали с прекратяването на преговорния процес ние няма да тласнем Турция към ислямизация и радикализация?” Изказването е на Асим Адемов - депутат от Европейската народна партия (ЕНП), избран от листите на ГЕРБ.

Накратко, Адемов казва следното: Да, Турция и демокрацията въобще не се спогаждат, но хайде да забравим за това, за да не ни пуснат имигрантите. Като че ли граничната сигурност на България и Европа не е отговорност на самите българи и европейци, а е оставена изцяло на милостта на Анкара.

България е разграден двор - това отдавна е станало ясно на всички

Само през последната година на няколко пъти непроверени пътници минаха през летище София, което би трябвало да бъде сред най-строго контролираните места в държавата. Нашите слабости в областта на сигурността обаче трябва да стимулират родните власти да се реформират, за да си вършат по-добре работата. А не да се ползват като политически претекст да толерираме и защитаваме пред цивилизования свят една все по-авторитарна държава.

Колкото до риска от ислямизация, това въобще не може да бъде валиден аргумент. Ислямът заема централно място в идеологията на партията на Ердоган. Религиозните мотиви играят нарастваща роля в турската вътрешна и външна политика през последните десетина години. За това могат да се намерят огромен брой примери. Достатъчно е да се посочи постоянната подкрепа, която Анкара оказва на панислямската транснационална организация „Мюсюлмански братя”. Затова ако някой смята, че компромисите с Ердоган ще намалят религиозната екзалтация на неговото управление, дълбоко греши.

Разбира се, позицията, която евродепутатът от ГЕРБ изрази, не е случайна. Това е поредното проявление на една системна политика на „добросъседство” спрямо Турция, която Бойко Борисов преследва още от самото начало на политическата си кариера. Още при първото му правителство имаше моменти, в които гостуващи представители на ГЕРБ в южната ни съседка се радваха на по-голяма почит, отколкото тези на ДПС. И тук говорим за време, когато нито имигрантите, нито ислямизмът представляваха проблем за България и Европа. Кулминацията на тази политика беше по време на българското европредседателство през 2018 г., когато

Борисов организира във Варна среща на върха между европейските лидери и Ердоган

Макар и безрезултатен, със самото си провеждане форумът показа, че когато лидерът на ГЕРБ определя Турция за стратегически партньор на България, той наистина го мисли. А оперативното взаимодействие между ГЕРБ и комшиите продължава непрестанно. Доказателство са честите срещи между представители на управляващата партия и турския посланик у нас Хасан Улусой, на които неизменно се говори, че трябва да вървим заедно „по пътя на евроатлантическото развитие”. В това отношение ГЕРБ се сблъсква дори с позицията на Манфред Вебер - официалния кандидат на ЕНП за председател на Еврокомисията, който наскоро категорично заяви, че Турция не може да бъде член на ЕС, и ако бъде избран, ще прекрати окончателно преговорите.

В крайна сметка, това сближаване ни доведе дотам, че България официално се противопостави на усилията да бъде удържана Турция от стабилния курс към авторитаризъм, по който е поела. А това е вредно за нашата страна, ако имаме предвид огромното влияние, което Анкара е в състояние да упражнява върху българската държава.

Поне две партии у нас демонстрират интимна близост с Ердоган

Това са НПСД на Касим Дал и ДОСТ на Лютви Местан. През февруари т.г. Дал се разходи до Едирне, за да участва в митинг на партията на турския президент и да му пожелае „да получи заслужена подкрепа от турския народ както на предстоящите местни избори, така и за всички политики, които президентът и партията провеждат в интерес на народа“.

А позабравеният Местан преди дни реанимира една от най-старите идеи, прокарвани от протурските партии у нас – да бъде признато турско национално малцинство в България. Това е искане да се преустрои държавата въз основа на концепцията за колективните права, т.е. да възприемем македонския обществено-политически модел. Всички знаят до какво доведе това. Да се вярва, че Местан би предприел подобна стъпка без зелена светлина от своите началници в Анкара, е наивно. Дали това е свързано с предстоящите избори у нас, или е елемент на някаква дългосрочна стратегия, тепърва ще разберем. Но рискът за националната сигурност е налице.

При това положение какво е по-добро за нас – да имаме за съсед демократична държава или нестабилен и агресивен режим? Отговорът изглежда очевиден за всички. С изключение на управляващите от ГЕРБ.