Боговете (социалистите от тях) сигурно са полудели. Пред очите ни е нещо невиждано – само 4 години след като излъчи президент и взе 955 000 гласа на парламентарни избори, БСП ги сви до 366 000. Не бе управлява през това време, че да се изхаби. Нито роди Луканов, Виденов или Пеевски за шеф на ДАНС. Но крушението е факт, а то бе предшествано от 480 000 гласа на 4 април. Агонията е огромна, непозната за опита и теорията досега. Някои гледат в Космоса, Нинова копае дъното.

Масовото обяснение в момента гласи, че всичко това се дължи на Корнелия Нинова.

Чрез слаба стратегия, тактика, лицемерие

и най-вече гонения на всеки вътрешен враг тя донесла краха. Вината й е безспорна, а с отказа да даде оставка Нинова преминава в непознати човешки измерения (просто нормалните човеци не правят като нея). Но цялото това обяснение е оптимистично. То гласи, че големият проблем е лидерски. И води до заключението, че с друг председател рано или късно партията ще възвърне позициите си.

Но дали базовият проблем не е друг? Дали пък Нинова не е убила тяло, обречено да загине? Май да.

Клише е да се твърди, но пък е истина, че почти всички комунистически партии от Източния блок слязоха от сцената през годините. Някои от тях престанаха да съществуват, други се маргинализираха без достъп до властта, трети влизат в нея като малки партньори в широки коалиции. Изключение са Румъния, донякъде Словакия и... България. Успех за БСП е, че се задържа като втора сила чак до 2017 г. Именно този европейски опит сочи, че шансът БСП да не се маргинализира бе нищожен.

Всички тези бивши компартии изпаднаха в миманса, защото спряха да са потребни на обществата си. Те не се борят за нещо, което

се припознава като важно от хората.

При БСП упадъкът течеше по-бавно, както всички промени у нас. В началото на прехода тя бе консервативната сила в прозападния път на България, сполучливо сърфираща върху носталгията по Народната република и любовта към Русия. Постепенно тия репери ставаха проблемни, защото Народната република и Русия намаляваха важността си за хората. Други потребности излизаха на дневен ред. А БСП не само не им отговори, но и... нямаше как. Имаше потребност от още повече модернизация. Нямаше как да я предложи консервативна партия. Имаше потребност от доходи. Нито една партия не ги донесе. По едно време, прави или не, мнозинството българи поискаха да видят „твърда ръка“ в управлението.

Навсякъде я предложиха нови лидерски формации,

БСП се опита, но не успя. Така стигнахме до днес, когато, подобно на европейските си побратими, никой не чука на вратата й. Ако искате прогрес, права на малцинства, зелени сделки и повече западнячество – „Демократична България“ (ДБ) е за вас. Ако си падате по Бащица – Бойко Борисов е все още на линия. Ако ви е страх от мигранти и искате България на три-четири морета – няколко вида патриоти предлага сергията. Ако сте толкова луд, че Русия да ви е важна още – „Атаки“, „Възражданета“... Срещу системата ли сте – Слави е тук.

За какво въобще ви е БСП?

Важно за всяка политическа сила е да налага теми в обществото. Ето – ДБ наложи правосъдната. А БСП коя наложи? Всички? Не, никаква! Именно тази ненужност е в основата на краха. БСП на никакви потребности не отговаря днес, а това бе предопределено от историческия ход и промените му. Следва да се уточни, че корупцията не е чак такъв фактор за електоралния отлив, просто защото корупцията се среща при всички партии.

Целият този процес постоянно е свързан с две илюзии. Едната е, че българите имат нужда от повече социална държава – прогресивен данък, контрол, държавни фирми..., тоест по-малко неолиберализъм. Тази илюзия твърди, че БСП щеше да увлече хората, ако честно се бе противопоставила на неолиберализма. Дори да приемем, че той трябва да се коригира или подмени, пълна

заблуда е, че българите се интересува от темата

Видът на данъка, на либерализма, типа икономика..-  това са интелектуални упражнения далеч от масите. Те не трогват предизборно - винаги на избори се появяват кандидати, агитиращи за социална държава и те вземат под 1%. Пък и БСП в мандатите си не можеше да реализира такива идеи (по ред причини). Втората илюзия е, че партията щеше да се съхрани, ако бе станала „европейски тип прогресистска левица“. Тоест да защитава пълната гама ценности на Станишев и ПЕС. В консервативното българско общество тия ценности не са подходящи за голяма партия.Те виреят на запад, у нас са елитарни. Ако БСП бе прегърнала тези ценности, щеше да се срути още по-бързо (както стана с някои централно-европейски сродници). Впрочем, Нинова удържа положението до към 2017 г. с обратното –

правеше се на Орбан в пола

Но щом бежанците, атентатите и Истанбулската конвенция отшумяха, нямаше какво да задържи хората при БСП.

Всичко останало извън идейната непотребност на партията, например умопомрачителната Нинова, е допълнение. Тя е отрицателен герой в един и без това черен филм. Ускори процесите, енергично асистира на разпада, който тъй или иначе щеше да настъпи.

Близкото бъдеще е ясно. Румен Радев ще спечели втори мандат, а Нинова ще си припише успеха. Привържениците на БСП обаче няма да се увеличат. И постепенно, подобно на другите бивши компартии, тя ще стане формация от среден или по-малък калибър. Управленски шанс ще има

единствено при големи коалиции

А светът и България няма да спрат да се променят. Ключова фигура у нас ще е президентът Радев. Бидейки изнамерен от левицата, харесван от русофилските среди, но после и от прозападните, защото е изключително атлантически настроен, подкрепян от всякакви други прослойки още (бедни, средна класа, млади...), той ще е център на движение на идеи – лявото у нас съвсем ще скъса с Русия, червената бабичка докрай ще загине като символ. Такъв е неумолимият ход на историята и БСП ще трябва да се пристрои според него.