facebook
twitter

Наблюдател

Дано не изпуснем шанса си да излезем по-силни от кризата

Властта да спре да налучква и да взема още изпреварващи мерки, дори и да са непопулярни, казва социологът Първан Симеонов
3 102
 Снимка: Архив

- Г-н Симеонов, въпреки че ситуацията е много динамична около извънредното положение у нас, все пак управляващите реагират ли адекватно?

- Според мен властта досега реагира добре, но трябва да видим какво ще стане – най-вече да не се случи пробив, както стана в Италия. Данните, които имам от национално представително изследване на „Галъп Интернешънъл“, което завършихме буквално преди дни, показват, че по-скоро обществото оценява положително досегашните действия на управляващите.

38 процента от запитаните отговарят, че институциите в България по-скоро си вършат работата засега добре, 32% казват „по-скоро не“. 23 процента пък заявяват, че не са достатъчно  запознати по въпроса, а останалите отговарят директно с „не знам“.

Всичко това е новост, защото обикновено обществото на такъв тип въпроси реагира по-скоро скептично, и то по навик. Българите отговарят не за конкретните действия на властта, а как се справя властта като цяло. Този път не е така. Което означава, че обществото се вслушва в общи линии в препоръките.

Трябва да се отбележи обаче, че има известно щастливо обстоятелство в случая и това е фигурата на проф. Венцислав Мутафчийски. Очевидно той има качества на комуникатор. Защото мнозина си казват – в един такъв  национален щаб за борба с коронавируса трябва да има икономист, комуникатор, здравен експерт и пр. Тук имаме късмет, че един лекар се оказва и добър комуникатор, добавете към това, че българите имат афинитет към армията - по принцип към нея се гледа с добро око и тя е една от малкото институции, която се ползва с голямо доверие.

Трябва да се отбележи още, че се постигна и някакъв консенсус в тази сложна ситуация и между правителство, президент, опозиция. Те в общи линии казват едно и също в посланията си. В комуникацията помежду си може да не са в блестящи отношения, но към обществото излизат с едни послания, което също е положително явление.

- Но пък какви сигнали дават към обществото, че една заповед за мерките, които бяха взети, беше променяна четири пъти? Това буди ли доверие у българите?

- В този момент българското общество имаше вече примера на Италия, където се случи рязък ръст на заболели и пробив в здравната система. Още преди миналия петък, когато се въведе извънредното положение от парламента, наблюдавам как самото общество постепенно узря за ограничаване на социалните контакти и за самоизолация. Тоест тук обществото по-скоро прояви живителен инстинкт. После, когато дойдоха мерките, те срещнаха подкрепа.

Един наш експресен социологически сондаж показва, че голяма част от българите са и готови на ограничения, включително и на ограничение на права. Няма какво да се лъжем – ограничаването на свободното придвижване е форма на ограничение. Поне засега ми се струва, че българите реагират смислено в това отношение. Оттук насетне искрено се надявам да издържи здравната система, защото не си правя илюзии, че тя е в добро състояние. И така да забавим разпространението на заразата, за да не изпита здравната система едновременен наплив. Което ще е и тежкият момент.

Относно промяната и лутането на властта – трябва да изберат един от двата подхода. Единият е свързан с това да премислят повече и да решават твърдо. А другият – от самото начало да кажат: „хора през цялото време следете развоя на нещата“. Ако е вторият, да го кажат ясно.

- Но това не е ли основен минус?

- Едва ли има конкретни рецепти, защото се вижда, че на много места в Европа от днешна гледна точка доста неща изглеждат закъснели. Ето, в България например, преди седмица в социалните мрежи течеше и беше модерна  тезата – „каква е тази паника“. А сега модната тенденция в тези мрежи е – „стреснете се и останете вкъщи“. Всичко, което ни се случва, е стрес тест за обществото. И не е само за нас, а за света изобщо.

Всъщност още в началото на извънредното положение можеха да кажат – никакво скупчване на хора. А те по-скоро казаха да не се ходи по молове, заведения и пр. и като че ли оставиха хората сами да се досещат. Като че ли още в началото трябваше да кажат: никаква игра на шах в парка, ски и пр. Така че, да, има неща за доизкусуряване, но се надявам да налучкаме верните мерки.

- С налучкване обаче няма ли опасност да залитнем в крайност и да губим ценно време? Питам ви и в контекста на заявеното от главния прокурор Иван Гешев, че едва ли не е нужно въвеждането на военно положение.

- Ясно е отсега, че ако властта взема по-тежки мерки, дори крайни, те трябва да са изпреварващи. Дори и да не ни изглеждат кой знае колко нужни сега, може утре да са.

Все пак се радвам, че сме демократично общество и в един такъв момент се чуват различни гласове. Още в самото начало на извънредното положение се заявиха  три основни предупреждения – внимавайте пътьом да не посегнете на други свободи; внимавайте да не убиете бизнеса и да се вземат ясни социални мерки. Фактът, че в България има ярка битка между управляващи и опозиция и президентска институция, която се опитва да се държи като коректив на властта, е добро обстоятелство в случая.

- Какви са възможните поуки и изводи, които да си вземем след всичко това?

- Най-голямото изпитание като че ли е за западния свят, към който се числим и ние.  Защото този коронавирус поставя под въпрос устоите му – свободата и капитализма. Много въпросителни ще има. От това защо е такава здравната система в САЩ до защо един бизнесмен дарява пари под условие. От това колко хубаво нещо е свободното придвижване до колко опасно може да бъде същото това свободно придвижване. Самото сърце на западния свят е в риск. Този вирус може да даде тласък на много тежък популизъм, който да ни натяква, че недотам свободните общества се справят по-ефективно.

Специално за ЕС, както и Италия на няколко пъти показа, като че ли не можа да покаже и предложи достатъчно ясно, ефективно, видимо, мощно решение и с достатъчно управленска воля. Естествено, че ще има и проблеми за България.

Но ако успеем да поддържаме ниско ниво на заразяване, за да печелим време и да няма наплив в болниците, ще бъде сериозна инжекция самочувствие за българите. Защото сме свикнали, че сме най-големите смотаняци във всичко. Имаме си траен комплекс за малоценност. В момента е шансът ни да го преодолеем. Българите след този вирус могат да излязат с национален имунитет.

Вирусът е здравословно, съжалявам, че използвам тази дума, приземяване на консуматорското общество по света. Поставя ни на мястото ни. Обеца на ухото за изнежените ни поколения, които не помнят войни.

Светът се оказва много свързан, но не и на правилното място. Все повече през комуникация и търговия са свързани хората. Властите обаче не са свързани. Не си говорят, не координират помежду си нещата. В един момент на глобален проблем не можем да намерим решение, а всеки тръгва да се спасява поединично. Всяка една страна в ЕС, например. Иронично погледнато, това е и късмет – защото щом си налагаме изолация, вече приемливото поведение е да си асоциален. Сега уединението прави силата. Не съединението.

Но това не отменя факта, че светът се оказа достатъчно свързан, за да се зарази, но не достатъчно свързан, когато се лекува.

- В тази връзка наблюдаваме ли разпада на ЕС?

- Засега разпределението на финансовия ресурс, взаимопомощта между страните – по-здравите да помагат на по-слабите, като че ли е дефицит в Евросъюза, но все още има време да се поправи. Уж силните ни общества, растящи и бодри, се оказват токова уязвими. След хилядолетно развитие на цивилизацията ни изведнъж се оказва, че не можем да се справим с нещо толкова малко.  Затова ще помъдреем донякъде и консуматорското общество ще си припомни какво наистина е важно.

И се надявам после да преценим правилно дали сме надценявали, дали елитите са реагирали късно, дезорганизирано или прекалено, дали сме „счупили“ икономиката прекомерно.

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Срещата на върха в ЕС се отлага заради коронавируса

22.09.2020

Обновена

929 1
Наши бивши министри в надпревара за постове в Либия

20.09.2020

6016 21
Технологичният изолаторен заместител не е интересен

Коментари

Simplicissima
снимка на Simplicissima

туй ще е добре на излизане от кризата да е престанало да си изкарва хляба

като клатикуR на властта

скът

Извънредните мерки трябва да са: изгонване на всички вирусолози, епидемиолози и тем подобни експерти от временните властови структури и замяната им с политолози, финансисти, полицаи, актьори, поети. А на коремните хирурзи да им се направи оферта, която да не могат да откажат.

HBK

38 процента от запитаните отговарят, че институциите в България по-скоро си вършат работата засега добре, 32% казват „по-скоро не“. 23 процента пък заявяват, че не са достатъчно  запознати по въпроса, а останалите отговарят директно с „не знам“.

 

Г-н П. Симеонов е интелигентен и раузмен човек. Бидейки социолог, той не може да не си служи със статистически методи. И ако е така, интерпретирайки горните си данни не може да  не дойде до КАТЕГОРИЧНИЯ извод:

 

Не може да се каже, че запитаните КАТЕГОРИЧНО подкрепят мерките на правителството и в частност на Кризисния Щаб.

 

Ерго, хората са объркани; не от коронования вирус, а от мерките на правителството и Щаба.

Влез или се регистрирай за да коментираш