Пред четворната коалиция се очертават твърде тежки месеци със старото наследство от ГЕРБ и актуалните кризи -  с Ковид -19 и цените в енергетиката. Наред с това "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" по спешност ще трябва да направят кадрово обновяване в поне дузина ключови държавни органи - БНБ, Фискалния съвет, КЕВР и още куп комисии - за финансов надзор, за защита на потребителите, за личните данни, за досиетата, и мн. др.  

Бързането наистина е наложително

- по две основни причини. Първата е, че става дума за изтекли или изтичащи мандати на ръководителите. А когато един началник знае, че всеки момент може да се прости с поста си, той не е много мотивиран да работи всеотдайно. Втората е, че позициите са заети от кадри, свързани с предното управление (някои от тях блестят не толкова с професионални и морални качества, а с послушание и вярност), и е съвсем логично партиите от новото мнозинство да потърсят по-подходящи хора, на които освен всичко друго имат и доверие. Големият въпрос е колко богати са техните кадрови банки и дали четирите формации няма да затънат в препирни от типа "кандидатът ми е по-добър от кандидата ти". При това листата за вакантни постове ще става все по-дълга - в близките месеци изтичат и мандатите на председателя на Сметната палата, на шефа на Националния статистически институт, на ръководителя на Комисията по финансов надзор.

Особено трудно ще е намирането на точния човек за Комисията по енергийно и водно регулиране. Мандатът на председателя Иван Иванов формално приключи на 2 април 2020 г., но той продължава да изпълнява задълженията си, защото вече четири парламента не могат да му намерят наследник. Това не е случайно.

"Тронът" в КЕВР е като "електрически стол",

а самата комисия е най-мразената институция в България  - каквото и да прави, винаги има недоволни. А мисията й е свръхтрудна, защото трябва да регулира цени в условия на пазарна икономика и отворени граници, което често я превръща в боксова круша на управляващите. През лятото на 2020 г. например регулаторът обяви, че се налага поскъпване на топлинната енергия от 1 юли, и си навлече "зевсовия" гняв на Бойко Борисов, който ядно отсече: "КЕВР прави глупости", и поиска смяна на комисарите. В парламента се разшетаха да изпълнят Бойковата воля, но така и не успяха да излъчат кандидат за председател. 

Сега историята се повтаря. Премиерът новобранец Кирил Петков се разсърди на енергийната комисия, че подмолно одобрява ценови скокове, и така подрива реномето му на мъдър и добър правителствен ръководител. А КЕВР просто спазва правилата - не тя измисля цените, само проверява и одобрява калкулациите, направени от подконтролните й предприятия. Да кориш КЕВР, че обявява по-високи цени, е същото като да убиеш вестоносеца, пристигнал с лоши новини. 

Кирил Петков обяви, че иска нови лица в КЕВР.  Дали обаче ще се намери "камикадзе", което да замести инж. Иван Иванов? Вярно е, че комисията е колективен орган, но именно председателят фокусира цялата неприязън на обществото и на управляващите. За този пост е нужен суперексперт, който освен опит и познания притежава и ръководни качества, кураж да се опълчва на политици популисти и напористи енергийни бизнесмени, и готовност да бъде заливан с критики и недоволство отвсякъде. Да се намери такъв човек, е изключително трудна задача. Тя се усложнява допълнително, защото някоя от партиите в управляващата четворка ще трябва да се "жертва" - да посочи председателя на КЕВР и да преглътне всички негативи, които това назначение ще й носи.

А четворната коалиция има да взима още много важни кадрови решения.

Мандатите на управителя на БНБ Димитър Радев и на заместничката му Нина Стоянова изтекоха през юли 2021 г. Още в 45-ото НС партията на Слави Трифонов обяви, че бързо трябва да се избере нов шеф на централната банка, и дори се заговори, че ИТН има кандидат - банкера Любомир Каримански. Но животът на този парламент бе кратък и до номинации не се стигна. В 46-ото НС отново се заговори за изтеклите мандати в БНБ и пак не се стигна до избор - депутатите решиха, че е по-добре да се изчака съставяне на редовно правителство. Сега темата е на в дневния ред на 47-ото НС. Някои отново лансират името на Каримански като кандидат за шеф, други допускат, че Димитър Радев може да получи доверие за нов мандат, трети смятат, че постът най приляга на подуправителя Калин Христов. Така или иначе, номинации още няма и всичко е в сферата на предположенията. 

Текат последните месеци на шефа на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов. Той бе избран през март 2019 г. с мандат до 28 юли 2022 г. Преди да оглави комисията, Атанасов бе директор на НАП. Упорито се говореше, че е човек на ДПС и дори че е протеже лично на депутата Делян Пеевски. Факт е, че всички проверки по онова време за фирмите и доходите на Пеевски не откриха никакви нередности и несъответствия. КФН е изключително важна комисия - тя надзирава застрахователите и пенсионните компании, инвестиционните фондове и търгуваните на борсата фирми, фондове. Тя 

може да играе ролята на бухалка срещу "непослушни" бизнесмени,

както видяхме в предни години, а може да е и мечтаният регулатор.

С изтичащ мандат е и шефът на Сметната палата. Ако новите управляващи уважават сроковете, през март трябва да е ясно дали ще поверят на Цветан Цветков втори мандат, или имат друг претендент. В интерес на истината под неговото управление палатата не разкри кой знае какви пакости в държавата. Институцията внезапно натрупа много червени точки миналата пролет - с одитния доклад за безобразията около строителството на магистрала "Хемус". Случайно или не, разкритията видяха бял свят едва след като кабинетът "Борисов" и ГЕРБ паднаха от власт. 

Четворната коалиция трябва да обърне внимание и на НСИ. Председателят Сергей Цветарски пое поста през лятото на 2014 г. и има 7-годишен мандат, което означава, че е време или да му намерят наследник, или да му гласуват доверие за нови 7 години. Като се има предвид обаче, че има далеч по-горещи кресла, новите управляващи едва ли ще започнат от статистиката. 

Часовникът тиктака и в НОИ 

През септември 2017 г. Ивайло Иванов, зам.-министър на социалната политика, беше избран за управител на Националния осигурителен институт (НОИ). Издигнат от ГЕРБ и единствен кандидат, той бе избран с почти пълно одобрение. Мандатът му е 4-годишен, тоест изтекъл е още миналата есен. Дали има шанс да остане на поста още 4 години? Той вероятно ще разчита на рамо от БСП и лично от сегашния министър на труда Георги Гьоков, който като червен депутат през 2017 г. го определи като много подходящ за председател на НОИ. Възможно е обаче "Продължаваме промяната" да има свой човек наум. 

А ще има ли смяна на върха в Комисията за защита на потребителите? Мандатът на Димитър Маргаритов начело на КЗП формално приключи още в края на юни 2020 г., но той още стои на поста. С идването на новата власт председателят показа бързи рефлекси и скромно застана зад вицепремиера Корнелия Нинова, докато тя обясняваше пред медиите как държавата в лицето на КЗП ще накаже телекомите, ако си позволят да вдигнат цените с инфлацията за две години.

Комисията за защита на личните данни също е с "баято" ръководство - от времето, когато управляваше кабинетът "Орешарски", крепен от БСП и ДПС. Председателят на комисията Венцислав Караджов и четиримата членове на комисията бяха избрани от парламента през април 2014 г. за 5-годишен срок. Самият Караджов не крие, че е готов да поработи още един мандат. Нищо чудно да получи този шанс, защото на четворната коалиция и бездруго ще й се струпа прекалено много кадруване. 

Комисията по досиетата обаче

държи абсолютния рекорд

Макар че по закон има право на до два петгодишни мандата, председателят й Евтим Костадинов вече прави три петилетки на поста -  просто никой не се сеща да го смени.

Междувременно ще трябва да започнат и процедурите по избора на нова Комисия за защита от дискриминацията и на Държавната комисия за сигурността на информацията - мандатите им изтичат съответно през лятото и есента на 2022 г.. 

-------------------------------------------------------
Третата власт също "плаче" за промяна

Теодора Точкова, чийто мандат като главен съдебен инспектор изтече на 2 април 2020 г., но все още заема поста, е узурпирала властта в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Това записа неотдавна в свое решение Софийският районен съд. Освен Точкова с изтекъл мандат са и подчинените й инспектори. Те обаче предпочитат да не говорят за това. Продължават да ходят на работа и да получават заплатите си на върховни съдии.  Авторитетът на инспектората не е особено висок в магистратските среди и обществото, тъй като ИВСС се затвърди като орган, който се използва като бухалка срещу неудобните.

Главният инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание с мнозинство 2/3. Това уж трябва да гарантира, че в тази институция влизат само безупречни авторитети, но всъщност е пореден повод за партийни пазарлъци и сделки. А в този парламент те ще са нужни, като се има предвид, че ще трябва да бъдат избрани и членовете на следващия Висш съдебен съвет, който да поеме управлението на съдебната власт от октомври (освен ако мандатът на сега действащия не бъде прекратен предсрочно). Парламентът избира 11 от членовете на съвета и отново е нужно квалифицирано мнозинство от 2/3. ПП, БСП, ИТН и ДБ имат общо 134-ма депутати, т.е. няма да им стигнат и ще трябва да се търсят компромиси и договорки с ДПС и ГЕРБ. А на новия съвет ще се разчита да свали от поста главния прокурор Иван Гешев.

В сметките може да влязат и двете места в Конституционния съд, които парламентът трябва да запълни. Едното вече е свободно, а другото трябва да бъде запълнено до февруари. В политическите среди се говори, че има именити депутати от управляващата коалиция, които не биха отказали да продължат кариерата си като конституционни съдии с 9-годишен мандат. Така че изборът на конституционни съдии ще бъде един от първите тестове за принципите на кадруване на новата коалиция.

Очакват се промени и в КПКОНПИ. Председателят на антикорупционната комисия Сотир Цацаров е лесна мишена на новите управляващи - за разлика от случая с Иван Гешев, който трудно може да бъде свален. КПКОНПИ просто ще бъде разделена на две, а преструктурирането ще е повод Цацаров да загуби поста си. В случая няма да се налага и търсене на гласове от опозицията, тъй като е нужно обикновено мнозинство.