В топлите вечери разхождащите се по южната страна на Гданския мост във Варшава са приветствани от неонов надпис "Приятно ми е да те видя". Този проект спечели конкурса "Неон за Варшава", организиран през 2013 г. с цел да се избере нов символ на града. Заедно с него в конкурса, чийто победител бе определен с интернет гласуване, на голям успех се радваше и надписът "+48 22" (телефонният код на Варшава), който до неотдавна красеше пространството над входа на клуб-кафене в центъра. Един от петте проекта, стигнали до финал, се оказа доста спорен и дори не се стигна до реализирането му. Този проект включваше просто три големи стъклени буркана, но породи разгорещена дискусия и вълна отрицателни коментари. Какво толкова възмути поляците?

Дори и за несведущите през 2013 г., когато бе организиран конкурсът, стана ясно какво значи "буркан". Не просто стъклен съд с капак, но и човек, пристигнал във Варшава от друго населено място, за да учи или работи. Буркан - тоест пришълец от провинцията. Буркан - човек, който на празници си отива в родното място. Буркан - защото си носи оттам храни в буркани.

Варшава е пълна с пришълци и миграцията към столицата е с дълга традиция в Полша. След Втората световна война

градът е обезлюден и е възстановен

с ръцете на множество мигранти, търсещи работа и по-добър живот във възраждащата се от руини Варшава. По-късно, в течение на няколко десетилетия, в Полската народна република миграцията в столицата беше невъзможна, но днес Варшава отново привлича много поляци. По данни на аналитичния портал BIQdata.pl днес в столицата живеят над 2 млн. души и половината от тях са приходящи. Те се насочват към Варшава в търсене на по-добре платена работа и благоприятни условия за развитие, идват тук за университетско обучение. Те живеят във Варшава, стават все по-видими и все повече влияят на живота и облика на града. А това, естествено, дразни онези, които смятат себе си за по-добри, тоест истински кореняци варшавяни.

Най-интересното е, че първоначално проектът с бурканите печелеше конкурса, което изигра ролята на последната капка, преляла чашата на търпението на "истинските" варшавяни. Официалната причина за последвалото отменяне на резултатите от гласуването бе купуване на гласове. Във Фейсбук се появи група "Протест срещу реализирането на проекта победител в конкурса "Неон за Варшава", където недоволните изливаха възмущението си. Сред тях бяха и такива, които възприемаха проекта като подигравка към пришълците и опит да се създаде

разделение в обществото,

но в дебата все пак доминираха гласовете на "кореняците", които възприемаха успеха на такъв проект като атака срещу любимия им град.

Защото заради "бурканите" трафикът във Варшава е задръстен. Защото заемат местата в университетите. Защото заради тях животът в града все повече прилича на състезание с плъхове. Защото заради тях растат цените на жилищата. Защото работят тук, а плащат данъците си по родните си места. Защото си ходят там, за да се запасяват с храна. Защото не искат да се почувстват тук у дома. Постоянно критикуват. Защото се отнасят към града потребителски, не влагат нищо в него, а имат наглостта и да мърморят. И как може да се допусне точно бурканът да е символ на Варшава?

Конкурсът извади наяве конфликти, зреещи във варшавското общество, и раздели дискутиращите на две големи групи - на такива, които считат, че им е отнето правото да определят какъв да бъде градът и как да се развива, и на другите, почувствали, че ги осмиват и изтласкват в ъгъла. Мнозина бяха потресени от мисълта е, че е възможно потомствените варшавяни да са абсолютно малцинство в града. Гостите са станали домакини и са отнели правото да поучават и критикуват, което до този момент са имали само и единствено потомствените столичани.

Когато първите емоции затихнаха, дискусията се пренесе с пълно ожесточение от интернет платформите във вестниците, където пришълците се опитаха да отвърнат на вълната омраза по свой адрес. Някои обясняваха, че мобилността говори за смелостта на човек, че приходящите са хора умни и перспективни, че цялата страна е помагала на Варшава след войната, включително и чрез пренасочване на приходите от данъци към Обществения фонд за възстановяване на столицата, че пришълците всъщност са елитът, който не бива да се срамува от произхода и личния си избор. Други без аргументи се ограничаваха просто да натрият носа на многознайковците варшавяни.

Мнозина се опитваха по различни начини да превърнат конфликта в елемент на местната култура. Хората иронизираха, хиперболизираха. Появиха се гаджети с изображения на буркани, фланелки с надпис "Аз съм буркан", а магазин с такова име написа на сайта си, че стоките му са предназначени за всички, които се забавляват с конфликта между местните и пришълците.

Група Big Cyc записа песен със заглавие "Буркан", описваща стереотипния образ на пришълеца. В клипа на песента служители в офис, облечени в строги костюми, по време на работно съвещание похапват

салам, завит във вестник

Някои се опитаха да вземат проблема с бурканите на сериозно. През 2015 г. Магдалена Желязовска издаде книга със заглавие "Ненаситни" - разказ за няколко пришълци, които се опитват да си намерят място под слънцето във Варшава - да получат образование, да започнат работа, да опитат да устроят личния си живот.

Книгата е облечен в художествена форма опит да се погледне на живота на съвременните пришълци отвътре, от тяхна гледна точка да бъдат представени целите и трудностите им. Две години след това градските власти проведоха изследването "Идентичност на Варшава и нейните жители", в което взеха участие както родените в столицата, така и придошли. Изследването обхвана връзката им с града, образа на столицата и ценностите, от които хората се ръководят.

Какво остана от скандала днес? Неоновият надпис с буркани така и не се появи, но почти всеки варшавянин вече е в час и знае какво е преносното значение на думата. Градските власти се опитват да опознават по-добре жителите на града, да ги въвлекат в активна съвместна дейност. Например, за да се гласува за проекти, участващи в конкурси, финансирани от градския бюджет, е достатъчно само да отбележиш в кой район живееш, а не както досега задължително да имаш регистрация в столицата или да даваш допълнителни лична информация. Кампанията с призив

да се плащат данъци във Варшава

тази година бе под лозунга "Чувствай се като у дома си", а на плакатите бе изобразен млад мъж, движещ се по улиците на града с раница и куфар.

Сякаш след няколко години на обсъждания и активно използване в културата, бизнеса и изследванията темата изчерпа емоционалния си потенциал. В навечерието на последните избори за кмет на Варшава, спечелени от кандидата на "Гражданска платформа" Рафал Тшасковски, роден в столицата, някои прогнозираха, че за основния му съперник от партията "Право и справедливост" Патрик Яки, роден в Ополе, вероятно ще гласуват всички "буркани".