Полша беше подложена на безпрецедентна атака от тролове в нощта на нахлуването на руски дронове през септември. Експерти по киберсигурност и борба с дезинформацията са регистрирали вълна от съобщения от руски и беларуски акаунти в полските социални мрежи през нощта на 10 септември, когато въздушното пространство на Полша беше нарушено от около 20 безпилотни летателни апарата. В публикациите отговорността за случилото се приписвала на Украйна или НАТО, пише френският вестник Le Monde.
В онази нощ полският интернет буквално „се взривил“, се казва в публикацията. Експертите говорят за истинско „цунами от дезинформация“. „Анализирахме около 200 хиляди поста, статуси и коментари, разпространяващи прорускa пропаганда — по 200–300 споменавания в минута“, казва ръководителят на изследователската група Res Futura Михал Фьодорович. Следи от кампанията са открити и във френския, немския и румънския сегмент на социалните мрежи.
Според Фьодорович никое дигитално пространство досега не е било подложено на толкова мощна информационна атака за толкова кратко време.
„Само за няколко часа противникът успя да претовари алгоритмите на нашите социални мрежи и да ги пренастрои в своя полза“, каза той. Участвалите в кампанията акаунти наричали нахлуването на дронове в Полша украинска провокация, чиято цел била да въвлече поляците в „чужда война“ и да подтикне НАТО към началото на Трета световна война.
В публикациите се твърдяло още, че полската армия и НАТО — въпреки огромните си ресурси — са неефективни и безсилни, а властите крият истината от обществото. „Целта беше да се залее информационното пространство с множество теории и да се посее хаос, при който хората престават да различават истина от лъжа“, добавя Фьодорович. По негово мнение „координацията на тези атаки с военните действия в полското небе не буди съмнение“. На сутринта след нахлуването, според експертите, дезинформацията е доминирала в полското дигитално пространство. В 38% от анализираните постове отговорността за инцидента се приписвала на Украйна, в 34% — на Русия, а значителна част — на НАТО.
Не всички публикации, свързани с тази кампания, са напълно лъжливи, казва експертът от отдела за анализ на външни заплахи в Националния институт за гражданска киберсигурност на Полша (NASK) Филип Гловач.
„Понякога те се основават на реални факти, които умишлено се изкривяват. Например, вярно е, че беларуските власти са предупредили Полша за приближаващите руски дронове — но военните са убедени, че това не е било направено от добри подбуди. Скритото послание е ясно: беларусите са добронамерени, полската армия лъже, а поляците грешат, затваряйки границите си“, обяснява Гловач. Дезинформационната атака в нощта на нахлуването на руските дронове в Полша се превърна в повратен момент в информационната война, пише Le Monde.
Новото доминиращо послание, насочено към европейската аудитория, гласи: „Гражданите трябва да се усъмнят в ефективността и полезността на НАТО“.
„Стратегическата цел е да се посеят съмнения в надеждността на Алианса, за да започнат хората да поставят под въпрос необходимостта от увеличаване на военните разходи“, смята Фьодорович. Експертът от NASK подчертава, че няма ефективни инструменти за борба с армията от тролове.
„Сътрудничим си с компании като Facebook, X и TikTok. Но въпреки нашите сигнали, премахването на съдържание е изключително трудно — това засяга бизнес модела им. Именно това прави настоящата война толкова асиметрична“, казва Гловач.
Нахлуването на около 20 безпилотни летателни апарата в Полша вечерта на 9 септември беше най-сериозният инцидент във въздушното пространство на Европа от началото на есента.
За пръв път силите на алианса използваха оръжие срещу руски дронове.
На сутринта на 11 септември полското министерство на цифровизацията издаде извънредно предупреждение за мащабна дезинформационна атака, но реалните ѝ мащаби станаха известни едва по-късно.
