С мисията си да приключи с Брекзит Борис Джонсън уреди Обединеното кралство с първите декемврийски избори от 1923 г. насам. На пръв поглед резултатите от тези избори ще освободят Великобритания от несигурността, сковала страната след референдума от 2016 г. за напускане на ЕС.

Според социологическите проучвания Консервативната партия на Борис Джонсън ще получи подкрепата на 37 на сто от избирателите, с предимство от 13 процента пред опозиционната Лейбъристка партия. С тази прогноза торите се надяват и на комфортно мнозинство в парламента, достатъчно, за да прокара сделката за Брекзит, договорена от Джонсън с ЕС този месец.

Проблемът на торите обаче е, че мнозинството от анкетите днес не е задължително да се превърне в реални гласове на вота през декември. Дали партията ще успее да запази предимството в следващите пет седмици далеч не е сигурно.

Има няколко причини, поради които никой не може да твърди, че е в състояние да предскаже резултатите от вота. На първо място днес е много по-вероятно от всеки друг период в следвоенната британска история избирателите да сменят партийните си предпочитания. Анализ на екипа на Проучване на британските избори - проект на Университета на Манчестър и Университета Оксфорд сочи, че на последните два избора - през 2015 г. и през 2017 г., между една трета и две пети от избирателите са променили партийните си предпочитания между изборите.

Често е трудно да се предвиди в каква посока се сменят тези предпочитания. През 2010 г. Лейбъристката партия смяташе Шотландия за един от бастионите си. През 2015 г. голяма част от избирателите там обаче преминаха към Шотландската национална партия. Няма гаранция, че на следващите избори голяма част от избирателите ще сменят предпочитанията си, но през последните четири години много от избирателните навици са нарушени, а създаването на нови изисква време.

Последните сондажи показват високи нива на промяна в предпочитанията на избирателите. На изборите през 2017 г. консерваторите и лейбъристите взеха 84 на сто от гласовете, което не бе постигано от "доброто старо време" на двупартийната политика, но последните проучвания дават  малко над 60 на сто подкрепа за тези две партии. Останалите 40% отиват основно при либералдемократите и партия "Брекзит", родена от останките на Партията на независимостта.

Тъй като избирателите вече са по-склонни да сменят партийната си подкрепа, те изглеждат и по-податливи на политическа пропаганда и кампания. На изборите през 2017 г. консерваторите проведоха катастрофална кампания. Само за 6 седмици преднината им от 20 пункта се срина до 2. В лицето на Борис Джонсън консерваторите имат по-добър водач на кампании, отколкото бе Тереза Мей. Но с оглед на предстоящия през идните седмици преглед и дебат на закона за напускане на ЕС, можем да очакваме, че Джонсън ще установи как е дал доста козове и идеи на опозицията как да го атакува.

Трудно е да се прогнозира колко гласа ще получи всяка от партиите на изборите, но още по-трудно е да се каже откъде ще дойдат тези гласове. Британците избират членовете на парламента от райони, които излъчват по един депутат и кандидатът, спечелил най-много бюлетини, отива в парламента. Една партия може да получи голяма част от бюлетините, но да не спечели, защото гласовете се разпределят равномерно из цялата страна. Такава е съдбата на партия "Брекзит", която според сондажите ще получи 11-13 процента, но е малко вероятно да излъчи и един депутат.

Това означава, че прогнозата за разпределението на гласовете е от ключово значение за прогнозиране на дела от кресла, които всяка партия ще получи. Но и тук има сериозни затруднения. Политолозите са установили, че за преобладаващата част от следвоенната история избирателните райони имат почти непроменливо поведение. Когато една партия подобри резултатите си с 2-3 процента, тя увеличава резултата с 2-3 процента и във всеки район. Това обаче не се случи на изборите през 2017 г. Тогава Консервативната партия получи повече подкрепа в районите, гласували за напускане на ЕС. Лейбъристите имаха по-добри резултати в районите, гласували за Брекзит. Тази тенденция може да продължи и тази година, тъй като британската политика се оформя около Брекзит. А може и да се върне към добре познатата стара традиция на целия следвоенен период.

Тъй като повече избиратели идентифицират вота си на избори според вота си за оставане или напускане на ЕС, а не толкова с политическа партия, и понеже няма партия, която да концентрира всички гласове за или против напускане на ЕС, те най-вероятно ще гласуват "тактически" и ще търсят партията, която има най-големи шансове да спечели в съответния район.

Партиите ще се опитат да капитализират от това поведение. Партия "Брекзит" ще опита да си върне от консерваторите гласовете на привържениците на Брекзит. Либералдемократите ще се опитат да убедят привържениците на оставането в ЕС, че политиката на лейбъристите по Брекзит просто имитира тази на консерваторите. Избирателите, привлечени от тези две по-малки партии, ще искат да узнаят дали имат реални шансове да спечелят депутатски кресла, или е по-добре да гласуват тактически за втората най-добра възможност.

Така че предстоящите избори през декември, вместо да върнат на Великобритания усещането за стабилност, най-вероятно ще внесат още един източник на нестабилност в политическия пейзаж, силно разклатен от Брекзит.

* Авторът е преподавател по политология в  Royal Holloway, University of London.