Quantcast
Борбата не е епична, а направо комична | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Борбата не е епична, а направо комична

Или какво произлезе от сблъсъка на нефелни демонстрации с мекушаво правителство
4 023
 Илияна Кирилова
Ентусиазмът е колкото за снимка.

Българският протестен епос добави нова глава. Нощта роди из мъртва утроба вековната злоба на всякакви фирмени шофьори (по Гео Милев), те блокираха големите градове. Медиите така се бяха развълнували дни по-рано, все едно се случва ново Априлско или Септемврийско въстание. Но, не щеш ли, правителството не падна. Дори не се поклати един път от кумова срама. И в сряда, когато свирки и тъпани огласиха улиците, за огромната част от обществото по-вълнуваща се оказа тема 13, паднала се на матурата за зрелостници.

Би следвало цялата тая работа да не е толкова комична. Протести свалиха първото правителство на Бойко Борисов, след тях си отиде кабинетът на Орешарски. Протести подготвиха почвата за детронирането на Борисов и през 2021 г. Да не говорим за събитията от Виденовата зима (1996-97 г.)... С този бекграунд всеки национален протест у нас е с потенциал на революция, стига наистина да е такъв. И тук стигаме до един много ключов момент. Големите протести у нас не са браншови, съсловни. Не са и по повод

 

животрептящи проблеми като тол такси или биодобавка за горивата

 

Те са, след като ножът буквално опре до кокал, лишавайки от перспектива всички българи. Да си мислиш, че негодувания на няколко съсловия (енергетици, пътищари, тираджии и работодатели подгряваха почвата заедно и поотделно) срещу властта, която дойде, за да помете след Борисов, и то само година след абдикацията му (той управлява над 10), ще доведат до нещо сериозно - е пълна халюцинация. Но медиите не го разбраха и седмици преекспонираха едно голямо нищо.

Обстановката сама по себе си обаче бе интересна. Тя може да послужи за важни изводи, затова си струва да бъде разгледана подробно.

Най-напред ще се спрем на правителството. За пет месеца това бяха вторите протести срещу него. Първите бяха организирани от "Възраждане" срещу ковид мерките, финализирани със замерване със снежни топки на Кирил Петков, когато вече нямаше ковид мерки и партията се чудеше под каква форма да се гневи. Премиерът няколко пъти кани "Възраждане" на среща, дори нежелан се появи на вражески митинг. Обясняваше им, че той самият не иска ковид мерки. Срещу снежните топки пък пусна усмивка.

Този диалогично-любезен подход бе леко сменен спрямо превозвачите - Петков ги покани на преговори, но им и показа вратата. После пак преговори... Пред работодателите пък директно приклекна, съгласявайки се, за тяхна изненада, с исканията им за тока и газа. В крайна сметка правителството не просто показа, че няма единна стратегия срещу протестите, ами и демонстрира мекушавост.

 

Страхът от крясъци под прозорците е виден,

 

както и поддаването на изкуствените паники от медиите и социалните мрежи. А всичко това може да донесе единствено временни ползи - колкото някой протестиращ да си тръгне, а друг да дойде. Покаже ли отстъпчивост една власт, в дългосрочен план тя губи, защото исканията към нея летят лавинообразно. Нещо подобно се случи и сега - уж най-напред тръгнаха само тираджиите, после се залепиха работодателите,; виждайки податливостта, таксиджиите също хукнаха да придирят...  Ако иска да е защитен срещу външни въздействия, Петков просто трябва да е по-твърд.

Всичко това бе съпроводено с още един интересен нюанс. По принцип скарани помежду си и конкретно около предстоящите антиинфлационни харчове, другите лидери на управляващата коалиция оставиха Петков сам. Не го защитиха срещу исканията. Вицепремиерът Нинова дори създаде впечатление, че е готова да оглави протест под наслов "Руският газ - хубав газ!". Така коалицията пропусна да покаже единство при един от малките поводи, които имаше.

Няколко думи заслужава и спецификата на протестите. Една част от тях бяха организирани от синдикатите. Но профсъюзи функционират само в общинските и държавните предприятия, което лишава демонстрациите от масовост и сила. Други, бидейки под давлението на работодателите, директно се превръщат в лобизъм. А и участието в тях минава под знака "Няма не искам". Така медийното преекспониране сега всъщност прикри огромна липса на ентусиазъм. Като добавим факта, че във всичките протестни вълнения от последните седмици имаше мощен партиен привкус (превозвачите, пътищарските фирми и част от работодателите са близки до ГЕРБ; столичният градски транспорт директно е подчинен на нея), нещата

 

стават повече от нефелни

 

И съвсем логично целият този сюжет бе съпроводен с три комични елемента. Първо, преди седмица МВР удивително безконфликтно се справи с тировете, готови да атакуват София - просто не ги пусна. Справи се именно поради гореописаната нефелност. Второ, в навечерието на големия протест в сряда телом и духом работодателите показаха, че много-много не са доволни от отклика на исканията им - понеже следваше да се пооткажат, а партийните заръки сочеха друго. Трето, в самата сряда "Спаси София" стана таран на разобличаването на ГЕРБ в приноса им. Тя онагледи със снимки в социалните мрежи как Екатерина Йорданова, общински съветник и лидер на Жени - ГЕРБ, бидейки едновременно синдикален председател, надува мегафон пред столичните транспортни работници. До нея е дъщеря й, също активист на партията. Всъщност Йорданова е обществено позната и от други снимки - тя е легендарната дама, разцелувала през сълзи спасения от ареста Бойко Борисов в онази библейска нощ.

Тук следва да се каже, че е удивително как един и същи човек е хем синдикален лидер, хем съветник в партията, управляваща София. Удивително е и

 

защо Борисов сам не оглави протестите

 

Не е срамно партия да ги оглави. Срамно е да се крие. Но ако се бе официализирало участието на ГЕРБ, масовата обществена реакция щеше да е крайно негативна.

Като финал на всичко това вместо ескалация протестите спихнаха. Четвъртъкът бе слънчев и тих, все едно никога не са се случвали. Липсваха хилядите българи, излезли по улиците,

 

запленени от ценностите и идеите на добре познатите тираджии и пътищари

 

Просто една срещу друга на барикадата бяха застанали две по своему меки Марии - (само)заблудени или от преекспониране, или от възприемане на желаното за възможно.

Най-големият извод трябва да си го направи правителството. Всеки има право да протестира, но то не е длъжно да кляка пред всички искания. Още повече безумни, каквито бяха голяма част от настоящите. Удовлетворяването им струва пари, които се вземат от други българи, които никой не е питал. Твърда политическа позиция по тези стари щекотливи сечения нямаха и предишните правителства. Този кабинет само ще спечели, ако демонстрира различно поведение. За съжаление, това не се случи.

Още

ИТН обеща на Радев да преговаря за нов кабинет - но не на всяка цена

28.06.2022

Обновена

522
"Промяната" не бива да разчита само на площадна подкрепа

27.06.2022

ДИЯН БОЖИДАРОВ

1717
ПП и БСП отказаха да разговарят с Радев за правителство

27.06.2022

Обновена

8276