Когато в края на миналата година министърът на транспорта Росен Желязков уволни ръководството на БДЖ, изглеждаше, че в края на тунела може да се появи светлина. Родиха се първите надежди, че новият мениджмънт ще успее да овладее кризата в компанията. Засега изглежда, че всичко се свежда до пиар акции. В началото на юни премиерът Бойко Борисов слезе от джипа и подкара влак по къса обновена отсечка към Свиленград.

"Трябва да качим хората на влаковете. Сега, като купим новите влакове... седиш си, четеш си книжка", обеща премиерът. "Няма вече тадуф-тадуф", допълни го транспортният минитър Росен Желязков. "Знаеш ли колко ще ни се смеят за тадуф-тадуф и пшшшшш", отвърна шеговито Борисов. Докато четенето на книжки в тихите и бързи влакове обаче стане факт, ще минат не само месеци, а години. За сметка на това във вторник от БДЖ проведоха нова рекламна акция - представиха изрисуван локомотив, който ще пътува от София до Пловдив...

Ако веселото боядисване на локомотив можеше да реши проблемите, отдавна да са наети най-добрите майстори на графити. Само че БДЖ от години тъне в борчове, а мръсните влакове са последната грижа на хората, които ползват услугите на превозвача. По-сериозният проблем са закъсненията и най-вече - инцидентите, свързани с пътуването по жп трасетата у нас. Горящите локомотиви отдавна не са водеща новина, а новите композиции са само добро намерение. 

Надеждите за пълна промяна бързо се изпариха, защото и новото ръководство засега не успява да овладее проблемите. А

когато изникне трудно решим проблем, нещата се замитат

или решението се отлага, обикновено не в полза на пътниците. Един от последните примери за това е спирането на теснолинейката Септември - Добринище, защото старите локомотиви плачели за ремонт. Нищо че по принцип БДЖ би трябвало да има графици за ремонт, така че да не се позволява спиране или закъснения по отделните направления, които обслужва.

В края на миналата година смятаните за несменяеми шефове на "Холдинг БДЖ" Велик Занчев и Владимир Владимиров бяха освободени, а на тяхно място застанаха Григори Григоров и Светломир Николов. Никола Василев пък бе избран за изпълнителен директор. Смяната бе очаквана, след като старото ръководство депозира оставката си пред министър Желязков. Официалният мотив бe лошата комуникация. Заговори се обаче и за внесен от Владимиров доклад в ДАНС за злоупотреби в железницата и породилото се от това напрежение. Шефът на БДЖ неволно пропуснал да информира за доклада началника си - Росен Желязков, а после удобно излязъл в отпуск. Това ядосало министъра и последвала рокадата.

Какво точно пише в доклада и досега не се знае

Не се разбра и защо вечният шеф на БДЖ Владимир Владимиров едва тогава е прозрял, че има проблеми в ръководеното от него дружество, за което от години се говори, че се източва по един или друг начин.

Сега новото ръководство твърди, че финансовото състояние на БДЖ е стабилно и се полагат усилия за "по-качествена услуга". Приходите на холдинга по отчет са около 350 млн. лв. годишно. Само че половината от тях са държавна субсидия. Реално всеки българин, дори да не се е качвал на роден влак от десетилетия, плаща за това железницата изобщо да работи. Показателни са резултатите на "Пътнически превози". През първите шест месеца на тази година компанията влошава резултата си и отчита загуба в размер на 9.9 млн. лв. при печалба от 2.7 млн. лв. за полугодието на 2018 година. От компанията изненадващо отдават това на по-големите сметки за ток и на разходите за персонал, които са се увеличили заради ръста на минималната работна заплата (МРЗ), която от януари вече е 560 лв.

Иначе за 2018 г. холдинг БДЖ се разписва със скромна печалба от около 10 млн. лв. преди облагане - крайно недостатъчни за амбициозните цели на новото управление, което обяви, че БДЖ трябва да бъде "изкарано от ХІХ век". Но кога?

Лошото управление и безхаберието на ръководството през годините доведоха до това БДЖ да се свързва главно със закъснения, инциденти или най-общо - с некачествена, но евтина услуга, към която заради картите с намаление основно се насочват пенсионери и студенти. И с вицове като този, че когато китайците чули, че от София до Бургас пътят с влак е 9 часа, си помислили, че

България е по-голяма от Китай

Пример за поредното безхаберие бе и това, че компанията за малко да изгуби емблематичната си сграда в идеалния център на София. Заради дългове постройката на ул. "Иван Вазов" щеше да бъде продадена от частен съдебен изпълнител, но нова дотация от държавата - този път в размер на 20 млн. лв., успя да реши проблема. Уви, само временно.

Сега новото ръководство смята да подобри условията с покупката на нови влакове, а самият ресорен министър Росен Желязков дори заговори за това, че "ще се пътува много по-комфортно, по-чисто и по-достъпно". Той многократно се впуска в обяснения за това как до края на годината ще бъде обявена процедурата за доставянето на нови мотрисни влакове, а в момента се водели преговори с "Шкода" за модернизация на съществуващите локомотиви, така че да се достигне тяхната оптимална скорост от 160 км/ч. Отделно разговори за вагони втора употреба се водели с "Дойче бан". Пълното обновяване на БДЖ обаче няма да стане скоро, а поне след няколко години и то, ако няма обжалване на процедурите. Жп линиите също щели да се модернизират. Но и това е в неясно бъдеще време, след като работата върви на парче, а по някои от трасетата работата тепърва предстои.

"Има изградени участъци, има и такива, които още са в процес на изграждане с висока степен на изпълнимост, и други, за които обжалванията в съда се очаква да приключат до края на септември. Лимитът на програмния период за изграждането на железопътната инфраструктура в тези участъци е до края на 2023 г.", заявява на няколко пъти транспортният министър.

Забавянето ще струва много на бюджета. В понеделник от министерството на транспорта съобщиха, че Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която се занимава с трасетата и поддръжката на релсите, е подписала договор за обновяване на жп линията Костенец - Септември. Тя е дълга малко над 20 километра, а

за модернизацията ще бъдат дадени поне 379 млн. лв.

Изпълнителят е консорциумът "Костенец - Септември", в който влизат три фирми - "Транс логистика", "Контратас Иглесиас" и "Аркада Къмпани".

Контрактът идва дни след като Министерският съвет одобри допълнително съфинансиране от 116 млн. лв. за реновирането на участъка. Мотивът беше, че изпълнението на обекта ще излезе извън сроковете за допустимост на европейските разходи. За да продължи финансирането от ЕС, трябва да се увеличи националното съфинансиране за дейностите, които ще се изпълняват след тези срокове, се казва в правителственото съобщение, без да е посочено какви точно са тези дейности.

Любопитен детайл е, че според Медиапул поръчката е малко съмнителна, тъй като фирмите нямат особен опит в железопътното строителство, като за румънската "Аркада" има съмнения за злоупотреба с еврофондове. Българският участник в консорциума "Транс логистика" е почти непознат и предизвика недоумение сред строителния бранш, след като стана ясно, че печели търга. Компанията, основана през 2005 г., има скромен опит в строителството на железни пътища. Испанската "Контратас Иглесиас" пък има изпълнени доста пътни проекти, но според различни публикации няма информация да е работила в областта на жп инфраструктурата.

Преди година НКЖИ обяви обществена поръчка за линията, но до избор на изпълнител така и не се стигна заради поредица от обжалвания. В крайна сметка за изпълнител бе избрано обединението "Костенец - Септември", а изборът на НКЖИ се потвърди с решение на Върховния административен съд от април т.г. Колко още и за кои трасета ще трябва да се доплаща от бюджета ще стане ясно съвсем скоро. А дали и кога пътниците ще дочакат нови влакове по всички направления е въпрос, на който и новото ръководство на БДЖ не може да даде отговор. Надеждата е за след петилетка - за 2024 г., когато железопътният пазар трябва да бъде либерализиран. И без по-сериозни промени БДЖ просто ще отпътува към края си.

НАМЕРЕНИЯ

До края на годината се планира да бъде обявена нова обществена поръчка за доставка на 10-15 мотриси за средни разстояния. След това ще се поръчат между 30 и 50 съвременни вагона, които ще могат да се движат със 160 км/час, каза през юни председателят на съвета на директорите на "Холдинг БДЖ" Григори Григоров на дискусия, посветена на инвестициите в жп транспорта. Планираното вложение е за повече от 100 млн. евро и е разсрочено в рамките на седем години, за да не се затрудни финансово компанията. Както "Сега" писа тогава, пътниците обаче не бива да се надяват, че това ще се случи съвсем скоро. Според БДЖ оптимистичната прогноза за новите влакове е 2023 година. Обяснението е, че в момента производителите били много натоварени. Обновяването на вагоните бе един от приоритетите на новото ръководство на железниците. Още през миналата година от компанията признаха, че ситуацията с подвижния състав е окаяна - над половината от вагоните не са в движение, а закъсненията, натрупани в рамките на година, са общо 430 000 минути (почти 230 денонощия).