В необичайната ситуация да работим в първата половина на годината с три различни комбинации от бюджетни параметри уж най-сигурното бе, че бюджет 2022 ще е "доста социален", по определението на вицепремиера Асен Василев. Вглеждането в намеренията на правителството за социалните разходи обаче показва, че новите управляващи повтарят грешките на старите. А както показа фиаското с пенсиите, веднъж заложени, дефектите стават непреодолими препятствия пред възстановяването на справедливостта в социалните системи. Така и реформите в крайна сметка са заплашени да се принизят до стъкмистика, чиято единствена цел остава да не се отнемат вече предоставени права.

1. Ковид добавките

В допълнителните разходи за социална политика ковид добавките към пенсиите са най-биещото на очи число - 852 млн. лв. за първите шест месеца на годината. В тях никога не е имало здрава логика, но последиците от тях ще надживеят не само тази пандемия, но и следващите. Защо точно с пенсиите са обвързани тези добавки? Защо е без значение дали човек получава 300 или 1300 лв.? Защо няма безусловни ковид добавки и за хронично болните, за безработните, за семействата с деца?

Въпреки че си останаха необмислени, добавките отдавна добиха характер на постоянно плащане, свързано именно с пенсиите, но отвързано от всякакви критерии за нужда или осигурителен принос. А това е най-сериозната промяна в доходите на възрастните от много години насам. Именно затова всяка промяна в размера на пенсиите през обективни показатели сега и в бъдеще ще бъде обречена да се съобразява с раздаваните на калпак пари. Иначе казано, колкото и нови преизчисления да се направят, общият размер на получаваното от пенсионера все ще трябва да гони напомпените добавки от края на 2021 г. А това неизбежно означава ниските пенсии да растат в пъти по-бързо от средните и високите. Техният размер безспорно е срамно нисък. Но от самото начало темпото на увеличение трябваше да е еднакво за всички.

2. Разнопосочни промени в обезщетенията

При обезщетенията от държавното обществено осигуряване кабинетът първоначално заложи две увеличения. При обезщетението за безработица ръст имаше само на минималния размер въпреки увеличението на максималния осигурителен доход. След бурно заседание на националния съвет за тристранно сътрудничество обаче вицепремиерът Асен Василев склони на корекция. Така минималният размер ще се увеличи с повече от планираното и ще бъде от 1 април 18 лв. (сега е 12). Ще се увеличи и максималният размер - от 74,29 лв. на 85,71 лв. Както е видно, минимумът отново расте изпреварващо пред максимума.

Другото увеличение е за обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, което се повишава от 650 на 710 лв. За това т.нар. ниско платено майчинство влизането на БСП във властта е много добра новина. От миналия октомври до 1 април - само за 7 месеца, това обезщетение почти ще се удвои (ръст с 87%). Сега на практика е по-изгодно жените, осигурявани на минимална заплата да си останат у дома през втората година на детето, защото иначе ще получават значително по-малко след данъци и осигуровки. Обезщетението е изгодно и за всички със заплата около и под 900 лв.

С обвързването на това обезщетение с минималната заплата, то доближава плащането през първата (според реални данни за изплатените обезщетения). А няма спор в съвременния свят, че дългото отсъствие от трудовия пазар отнема права, колкото и дългото майчинство да изглежда голяма придобивка.

3. Липса на политика срещу бедността

В последните месеци стана почти невъзможно да се проследи какво се случва с доходите на социално слабите, където всяка криза се решава на парче. Миналото лято служебните правителства прокараха минимално увеличение на праговете за достъп до социални помощи и размера на самите суми. За хората с увреждания пък сумите се увеличиха през линията на бедност от 1 януари. И тук обаче различните увеличения трудно кореспондират помежду си, а и нямат нищо общо с реалността. Достатъчно е да припомним, че гарантираният минимален доход, върху който се определят повечето помощи, си остава 75 лв. месечно при официална линия на бедност от 413 лв.

4. Неравенство при децата

Тук големите реформи все още са в бъдеще време, но някои пропуски будят недоумение и заплашват при децата също да се повторят дисбалансите, които от години подкопават основите на другите социални системи.

Детските надбавки например се увеличават за всички семейства с изключение на тези с близнаци. Помощта за деца с най-тежки увреждания пък неизвестно защо остава на нивото, на което е от осем години - 930 лв. Тази сума наистина е нещо невиждано за социалната ни система, но това не е причина тя да не расте с ръста на линията на бедността, след като по този начин се променят останалите помощи за хора с увреждания. Управляващите вероятно намират за достатъчно увеличението в заплащането на личните асистенти, тъй като в масовия случай става дума за едни и същи семейства. Това обаче все пак са различни неща.

Баснословните изхвърляния преди изборите правят особено неприлично и замразяването на еднократната помощ за раждане. При положение че у нас се раждат под 60 000 деца годишно, увеличение на подкрепата можеше да има още от 1 януари, а не да се чака средата на годината.

5. Неяснота със здравния бюджет

Огромният бюджет за здравеопазване продължава да расте, при това не само заради коронакризата. За здравноосигурителни плащания тази година ще има допълнително 581,1 млн. лв., от които 280 млн. лв. за "създаване на ефективно работеща доболнична помощ". Това голямо увеличение обаче тепърва ще се изпълва със съдържание и предстои да видим дали ще доведе до качествено подобрение на здравните услуги, или отново ще потъне в подхранване на съществуващите недъзи. Реформи, тъй или иначе, за момента не са заявени. В същото време НЗОК става прогресиращо непрозрачна институция, а съсловни организации бият тревога, че се отказват законово регламентирани плащания към пациенти и изпълнители.