Quantcast
5 нeудобни въпроса по скандала със случайното разпределение на делата | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

5 нeудобни въпроса по скандала със случайното разпределение на делата

4 055

В съдебната власт скорост набира нов скандал - около системата за случайно разпределение на делата. Темата първо беше подгряна от близките до властта медии, а след това прокуратурата обяви, че започва разследване за компютърно престъпление по сигнал на шестима членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). "Това по същество е все едно не сме имали правосъдие. Това може да бъде сравнено с коронавирус в съдебната система!", коментира ситуацията главният прокурор Иван Гешев пред Нова тв. Правосъдният министър Данаил Кирилов веднага свика заседание на ВСС за четвъртък. "Има сигнали за разпределение на дела от странни места по света. И за достъп от екзотични острови, и от други действително странни места", разясни той.

Развитието на скандала досега обаче постави няколко ключови въпроса.

 

1. Защо чак сега прокуратурата се задейства? 

 

Съдебната власт използва софтуер за разпределение на делата от 2006 г. Това е едно от условията, поставено в преговорите за присъединяване на България към ЕС. Предишният скандал около системата през 2013-2014 г. предизвика смяната на софтуера с настоящия, който се експлоатира от октомври 2015 г. и трябваше да е само временно решение. Доставчик на услугата в момента е "Смарт системс 2010".

"Системата за случайното разпределение на делата в съдилищата (ЦССРД) използва технологии, които не са съвременни и могат лесно да бъдат атакувани", пише в доклада от одита на софтуера, който "Сега" видя. Документът твърди, че "системата е написана без фокус върху нейната сигурност" и откритите уязвимости са сериозна заплаха за нея и данните, които се обработват чрез нея. При това от слабостите може да се възползва дори някой с малък опит в киберсигурността. Някои от тях могат да доведат до пряка манипулация на данните в ЦССРД.

Един от тези, които се включиха в обясненията колко манипулируема е системата, е представляващият ВСС Боян Магдалинчев. Самият той като зам.председател на Върховния административен съд (ВАС) се е занимавал с разпределение на дела и преди години беше обвинен публично от съдия от ВАС, че е въздействал при избора на състави по определени ключови дела. Магдалинчев прекрасно знае за проблемите в системата, защото първите съмнения бяха насочени към Софийския градски съд и ВАС. Защо за близо двете години и половина като член на съвета ВСС той не направи нищо за сигурна и надеждна система?

Този въпрос с пълна сила важи и за целия съвет. ВСС винаги е бил контролиран от поддръжниците на статуквото и мнозинството му е гравитирало около главния прокурор. Сега козирува на Гешев, допреди 3 месеца - на Сотир Цацаров. Никога не е било проблем мнозинството да вземе каквото и да е решение, включително за софтуера. Да избере която иска фирма за изработването му, да поръча какъвто прецени тест за надеждността му, да приеме правила за ползването му. Но от октомври 2017 г., когато започна мандата си, този ВСС, не направи нищо за проверка на системата и за подобряването й. Сега членовете му са много "изненадани", а виновни се оказват онези, които винаги са били в малцинство. 

Интересно е и защо прокуратурата не се задейства през 2018 г., когато с акт на Инспектората към ВСС бяха установени нередности при разпределяне на дело от сагата "КТБ" в Софийския апелативен съд? Аргументът, който Гешев напоследък изтъква при всеки подобен въпрос - че не той е бил тогава главен прокурор, би имал тежест, ако беше се задействал веднага след избирането си или ако беше насочил вниманието към действията или бездействията на своя предшественик. Но той старателно избягва да влиза в конфликт с Цацаров.
 

 

2. Има ли данни за реални опити за манипулация?

 

Сред установените проблеми от теста са, че ако някой има права да борави със софтуера на конкретен съд, той на практика може да влиза в системите на всички съдилища - да редактира информация, да изтрива отсъствия и регистрирани дежурства, да модифицира данните на други потребители, както и да разпределя дела на съдии.

Тук ключовият въпрос е има ли реално манипулиран избор на съдии? По кои дела? Според говорителя на главния прокурор Сийка Милева адвокати са определяли конкретни съдии по търговски дела с голям материален интерес. Тя не уточни за кои дела и адвокати става дума.

Според БНТ, която се позовава на свои източници, има данни, че дело на обвиняем за шпионаж е било разпределено на конкретен съдия от IP адрес, който е извън България. Информацията не бе опровергана нито от Иван Гешев, който даде специално интервю за телевизията, нито от правосъдния министър.

В одита подобни констатации няма, говори се само за проблеми на сигурността. В доклада се разказва за един случай на съмнителна активност. Цитира се IP адрес, от който идва атаката на 4 октомври 2016 г. вечерта. Адресът е в София. "По време на нашите тестове бяха направени опити със същата атака, които не бяха успешни, и може да се твърди, че уязвимостта не е налична. Не е възможно безспорно да се установи дали атакуващият е успял да извлече данни от базата данни, тъй като нямаме възможност да проверим получения отговор от страна на сървъра. На база опитите за експлоатация може да се счита, че подобен тип атака не би довела до компрометиране на данни", пише в доклада.

Докладът твърди, че пробив в системата може да бъде направен с електронен подпис. При това положение би трябвало да е много лесно да се установи кой кога и защо е влизал. Засега обаче никой не споменава имена.

 

3. Как бяха определени "виновниците" за ситуацията?

 

Главният прокурор даде ясно да се разбере в кого се прицелва този път - бившия член на ВСС и настоящ председател на Съюза на съдиите Калин Калпакчиев, бившия правосъден министър Христо Иванов, председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Имената не са изненада, става дума за хора, които са му поставяли неудобни въпроси и са критикували действията му, т.е. хора, които той възприема за врагове. 

Гешев твърди, че "хора, които говорят за конституционна реформа, за съдебна реформа, за справедливост, за истина и за какво ли още не, като г-н Калпакчиев и г-н Христо Иванов, ще използвам термина "натискали" без обществена поръчка определена фирма да създаде тази система".

Така главният прокурор за пореден път пребрегна презумпцията за невинност и насочи прожекторите към "виновници" още преди да е приключило разследването и да са установени фактите. Публичните протоколи от заседанията на Висшия съдебен съвет по темата не показват Калпакчиев или Христо Иванов да са лобирали за каквато и да било фирма и ако прокуратурата има други данни за извършено престъпление, тя трябва да ги разследва по процесуално разписания ред, а не да хвърля обвинения в пространството? Освен ако целта не е да се повлияе на наблюдаващите прокурори по казуса.

 

4. Защо е тайна одитът на системата?

 

При всички тези въпроси може би не е случайно, че Висшият съдебен съвет не направи публичен одита на системата. Докладът беше предаден на председателя на ВКС Лозан Панов, както и на други членове на съвета със закъснение, след като определени медии вече го цитираха произволно. И за да е картината пълна, не трябва ли да се направи одит и на системата УИС-2 за случайно разпределение на преписките в прокуратурата?

 

5. Кога ще стартира Единната информационна система на съдилищата?

 

В началото на годината трябваше най-сетне да стартира Единната информационна система на съдилищата, която има и модул за случайно разпределение на делата. По информация на "Сега" тя вече се изпробва на някои места. Интересно обаче дали сигурността на тази система е тествана в аванс и как Висшият съдебен съвет ще елиминира рисковете този сценарий да се повтори и с нея. Защо при положение че вече са изхарчени средства за нова система с пари по европроект, министър Кирилов настоява Висшият съдебен съвет да реши да бъде изработена изцяло нова централизирана система за случайно разпределение на делата. Всъщност скандалът около случайното разпределение много удобно измести фокуса от факта, че пандемията разкри колко неподготвено за дигиталната ера е правосъдието. Как реално малкото дела, които се гледат в момента, не са публични. Отговорността за това е на Висшия съдебен съвет.

 

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Франтишек вече не иска да е шеф на спецапелативната прокуратурата

21.11.2020

2346 6
Прокурорските провали ни излизат твърде скъпо

20.11.2020

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

4261 8
Граждани се събраха на протест срещу главния прокурор

18.11.2020

869 3

Коментари

Непримирим

Въпрос номер 6: Кои са съдиите бенефициенти по нагласените дела и кой се е облагодетелствал пряко от това разпределение? Ако прокуратурата не може или не иска да отговори, значи че тя е пряко замесена в манипулациите.

Nick F

А дали има "нагласени" дела ? Ако има лесно може да се установи кой ги е манипулирал чрез КЕП-а. Но нещо бягат от отговора на този въпрос.

ali_baba

Поредният кьорфишек.  Истината е, че няма как да се хакне системата по описания начин, защото при каквото и да е несъответствие ня КЕП-а с дантите да титуляря,  които са въведени предварително системата блокира  всичките щуротии бяха изговорени от хора, които нито веднъж не са работели с тази система 

Magi

Въпросът е да се уязват, компроментират определени неудобни лица от съдебната система. "Враговете "  сега са Президентът и лица от съдебната система воглаве с Лозан Панов.

Domi

Не е редно Съд и Прокуратура да ползват една и съща програма за разпределение...каква ползва Прокуратурата или защо си мислите че там всичко е наред т.е. човешкият фактор е преодолян. Едно министерство, един бюджет, една програма...за разпределение.

Влез или се регистрирай за да коментираш