Шестима журналисти са напуснали Сърбия през последните две години заради сериозни опасения за своята сигурност и днес живеят в изгнание. Последният случай е на военния анализатор и журналист Александър Радич, когото властите издирват. За журналистическите организации Радич се намира в изгнание, докато според Висшата прокуратура в Белград той се укрива, предава БГНЕС.
Срещу Радич задочно е внесен сигнал за подготовка на действия срещу конституционния ред и сигурността на Република Сърбия, както и за разкриване на секретна информация. Журналистът привлече общественото внимание, след като на 15 март 2025 г. първи съобщи пред телевизия Н1, че срещу участниците в протест в Белград е използвано звуково оръдие. Военният анализатор обясни решението си да напусне страната с опасения за сигурността на семейството си. След като жилището му бе претърсено, а той бе призован във Военната полиция за експертиза на иззетите компютри, близки до властта медии публикуваха записи, за които се твърди, че показват проследяването на Радич и малолетната му дъщеря.
„Моята дъщеря, която след няколко дни навършва 16 години, също се оказа мишена. На 23 юни телевизия „Информер“ показа кадри от нейното проследяване, а през деня излъчи и актуални записи как чакам в парка тя да приключи свои ангажименти. Какво да направиш, когато враговете са много и застрашават детето ти? Заминахме в чужбина“, каза Радич в писмено изявление до агенция "Бета". Той допуска, че целта на властите може да е той сам да напусне Сърбия. „Ако ме задържат заради информация, това би създало лоша картина за тормоза над журналист. След като са създали атмосфера на линч, какво друго могат да направят освен да ме затворят?“, заявява Радич.
Радич е шестият журналист, напуснал Сърбия заради опасения за личната си сигурност. Писателят, колумнист и телевизионен водещ Марко Видойкович живее в изгнание повече от три години. Той е първият от журналистите, напуснали страната. В началото на 2023 г. Видойкович заминава в чужбина, докато заедно с Ненад Кулачин води подкаста „Добър, лош, зъл“.
Имената на останалите журналисти не са публично известни.
Веран Матич, председател на Управителния съвет на Асоциацията на независимите електронни медии и член на Постоянната работна група за сигурността на журналистите, заявява, че част от тях не желаят имената им да бъдат оповестявани. „Някои се опитват да продължат нормално живота и работата си, а други се намират в специфични правни ситуации“, обяснява Матич. По думите му сред шестимата има разследващ журналист, журналистка, подложена на постоянни заплахи и обиди, както и местен журналист, получил смъртни заплахи от човек, който е бил съден и за убийство. В изгнание се намира и журналист и преподавател, който години наред е бил подложен на заплахи и нападения срещу него и семейството му. Матич уточнява, че в посочените шест случая не са включени Марко Степанович и Сърджан Янкович, които правят предаването „Ментално раздвижване“ от Словения.
„Изгнанието не е краят на проблемите. Тогава започва нова борба – как да бъде осигурен правен статут, работа, жилище, образование за децата и елементарни условия за съществуване“, посочва Матич. Според него за много журналисти тази несигурност е по-приемлива от живота в среда, в която ежедневно са подложени на заплахи и кампании, застрашаващи тяхната сигурност и тази на семействата им. Матич допълва, че има и журналисти, които биха искали да напуснат страната, но не могат заради семейни обстоятелства, деца, грижи за родители или други житейски ангажименти.
По думите му шестте случая, в които той лично е участвал в процеса на преместване на журналисти, имат общи характеристики – години на смъртни заплахи, сериозни посегателства върху сигурността и организирани кампании за публичното им набелязване, докато извършителите са оставали безнаказани.
„Дори когато са били установявани или задържани заподозрени, се е случвало те да избягат, без застрашеният журналист да бъде информиран. Това допълнително задълбочава усещането за несигурност“, казва Матич. Той определя като особено тревожен факта, че децата, съпрузите и родителите на журналистите се превръщат в средство за допълнително сплашване, въпреки че нямат никаква връзка с професионалната работа на набелязаните журналисти.
Случаят с Радич надхвърля съдбата на един човек
Според Матич натискът върху журналистите вече не се изразява само в преки заплахи. Той говори за хибридни форми на преследване, които включват медийни кампании, институционален натиск, икономическо изтощаване, наблюдение и правна несигурност. „В случая с военния анализатор и журналист Александър Радич ясно се вижда как функционира този механизъм. Скалъпени обвинения, реална възможност за продължително задържане, медийно и специализирано наблюдение върху членовете на семейството, включително върху малолетно дете, незаконно събиране на данни, конструиране на „доказателства“ и очакване за продължителен съдебен процес са достатъчно сериозни причини човек да заключи, че единственият начин да защити себе си и семейството си е да напусне страната“, казва Матич.
Матич обръща внимание и на съобщението на Висшата прокуратура в Белград за Радич. В него са посочени части от личната му комуникация с няколко журналисти, като са публикувани техните инициали и други данни, позволяващи идентифицирането им. Според Матич подобен подход може да има възпиращ и сплашващ ефект върху много по-широк кръг журналисти, които ежедневно общуват с източници и събеседници от обществено значение.
„Една от основните предпоставки за свободната журналистика е правото на свободна и поверителна комуникация. Ако журналистите придобият усещането, че професионалната им комуникация може да стане обект на публично заклеймяване, това неизбежно води до самоцензура и подкопава доверието между журналистите и техните източници“, предупреждава Матич. Той определя случая като проблем, който надхвърля съдбата на един човек и може да има дългосрочни последици за свободата на журналистическата работа в Сърбия.
