Медия без
политическа реклама

КЗК доказа зависимостта си от властта

Комисията даде Нова тв на братя Домусчиеви по-малко от месец след като те я поискаха

Илияна Кирилова
КЗК не се впечатли, че Кирил Домусчиев управлява телевизионни права за милиони, макар че отказа на Петр Келнер заради малък сайт.

Когато става въпрос за сделка с медия, особено за национална телевизия, държавната машина, контролирана от ГЕРБ, вече не се спира пред нищо, за да не попадне кормилото в ръцете на „неправилен” собственик. Ако доскоро към подобен извод все още можеше да се сложи въпросителен, събитията през последните дни показаха, че такъв все по-малко е нужен. Контролните институции изглеждат все по-готови да взимат странни решения и да третират икономически реалности и правни норми по най-противоречив начин, когато става дума за медии. Всичко това пролича при развръзката на едногодишния сериал в две части, свързан с продажбата на Нова телевизия и каналите и сайтовете от групата й. След по-малко от месец размисъл и проверки Комисията за защита на конкуренцията разреши миналия петък „Нова броудкастинг груп” да бъде придобита изцяло от "Адванс медия груп" - дружество от холдинга „Адванс пропъртис” на бизнесмените Кирил и Георги Домусчиеви, създадено преди няколко месеца.

Досегашният собственик на Нова телевизия - шведската фирма „Модърн Таймс Груп”, обяви през февруари, че очаква КЗК да вземе решението си до края на май. Всъщност то не се забави дори 30 дни. Така комисията реши казуса с темпо, което нямаше нищо общо с това при предишното искане за покупка на Нова. Пак през февруари, но миналата година,

 

чешкият милиардер Петр Келнер

 

внесе документи за същото. Тогава обаче антимонополното ведомство не прояви експедитивност, а реши да прави задълбочено проучване на ефекта от подобна сделка. През юли тя отказа на Келнер с абсурдния мотив, че дружеството, което той желае да придобие, е твърде голямо за мащабите на родния медиен и рекламен пазар и че след продажбата то може да стане още по-голямо. При все че чешкият бизнесмен нямаше други инвестиции у нас и че присъстваше на медийния пазар единствено със сайта за сравняване на цени www.pazaruvaj.com, чиято централа е в Унгария. Въпреки това КЗК заключи, че „в конкретния случай следва да се отчетат водещите позиции на придобиваната "Нова броудкастинг груп" в областта на медийните услуги, което от своя страна повдига основателни опасения за ефекта от сделката върху конкурентната среда“. В отказа присъстваше и формулировка, че „значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги“.

Във втория етап от операцията, когато Нова се искаше от братя Домусчиеви, КЗК вече няма опасения, че купувачът ще получи „сериозно предимство пред останалите участници” и че след сделката телевизионната група може да стане още по-голяма. Въпреки че чрез друга своя фирма и преди придобиването Домусчиеви са едни от действащите сериозни играчи на телевизионния пазар у нас. Както „Сега” писа, „Футбол Про медия” ЕООД притежава правата за телевизионното разпространение на мачовете от футболното първенство на България. Освен това Кирил Домусчиев е председател на най-голямата работодателска организация - КРИБ, а компаниите на двамата братя

 

имат интереси в още множество бизнеси

 

у нас и чужбина.

КЗК признава в решението си, че поне една сфера, в която Домусчиеви оперират, се припокрива с дейността на Нова. „От представените и анализирани данни комисията установи, че е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията”. В същото време ведомството обаче смята, че проблем няма, тъй като имало още много фирми в България, от които можело да се купуват спортни права. Така комисията видимо демонстрира двоен аршин в сравнение с решението си от м.г., когато тя бе много загрижена от евентуално разрастване на новото дружество. По тази причина на Келнер тогава бе забранено да осъществи сделка, въпреки че към онзи момент той не търгуваше с нищо у нас.

Откакто управлява ГЕРБ и особено през последните години, КЗК все по-отчетливо се оформя като активен участник в медийната среда у нас, който се бърка и определя какво може и какво не може да се случва. „Сега” вече писа, че през лятото на м.г. ведомството, чийто шеф е майката на депутата от управляващата партия Александър Ненков - Юлия Ненкова, публикува доста удобен за силните на деня анализ на медийния пазар, който предшестваше приемането на т.нар. закон за медиите на Делян Пеевски. Анализът отразяваше състоянието на мрежата за разпространение на печатни издания. В текста се стигаше до извода, че въпреки окрупняването на фирмите през последните години и концентрацията им

 

в едни и същи ръце,

 

"не са налице непреодолими бариери за навлизане на нови участници и разрастване на съществуващите". Така КЗК пренебрегна сигналите на хумористичния вестник „Прас прес”, че заради карикатурите на Бойко Борисов и на Пеевски вестникът им не се продава в магазините "Лафка", през които, по данни на Съюза на издателите в България, се осъществяват около 60 на сто от продажбите на дребно у нас. Вместо това КЗК изцяло подкрепи идеите на вносителя, в резултат на което собствениците на вестници и сайтове бяха задължени да подават в нов регистър данни с търговски характер под заплахата от страховити глоби.                

Странните решения, които КЗК взима относно сделки с медии, може да се увеличат с още едно в близко бъдеще. В САЩ в момента върви процес по сливане на компанията, под чиято шапка е Би Ти Ви – „Тайм Уорнър”, с телекомуникационния гигант AT&T. Ако тази сделка бъде финализирана, на новата огромна корпорация може да се наложи да продава активи, за да отговори на критериите за защита на конкуренцията. Което означава, че на КЗК пък ще се отдаде възможност да одобрява продажбата и на втората най-голяма телевизия у нас.

За това, че в България има кръгове, които са готови да платят много пари, за да не позволят медия да критикува дълго управляващите, е достатъчно да се припомни съдбата на BiT. Пак миналата зима не много известният дотогава продуцент Мирослав Янев купи програмата. Преди сделката BiT се бе оформила като зона с критични към управляващите политически предавания, в които често гостуваха опозиционно настроени хора. След операцията, чиято стойност не бе съобщена, но се говореше, че за собствеността са платени милиони евро, политическите рубрики моментално бяха спрени. От екрана на BiT изчезнаха всички авторски предавания и в момента едва ли много зрители биха могли да кажат дали тя още съществува или не. Въпреки че в началото Янев твърдеше, че е купил канала не за да го унищожи, а да направи от него първата българска интерактивна телевизия с младежка насоченост.

 

ПОГЛЕД ОТВЪН

Управляващите в България не са направили нищо през последната година, за да защитят свободата на словото, да спрат натиска върху медии и журналисти, да се борят с поръчковата журналистика, която продължава да процъфтява. Обратното - правителството на Бойко Борисов и партиите в парламента са направили упражняването на професията още по-трудно. Такива изводи се налагат от сравнения между последния доклад на американското правителство за спазването на човешките права, обхващащ 2018 г., и година по-рано. В новия отчет в частта за България пише, че през м.г. са продължили опасенията, че „корпоративният и политически натиск, в съчетание с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и на фирмите за разпространение, както и наложената от правителството регулация на ресурсите и подкрепата за медиите, са повредили сериозно медийния плурализъм”. Специализираният индекс IREX отчита „постоянно нарастващ политически натиск”, а също и „ежедневен тормоз и натиск над журналисти и собственици на медии“.

Година по-рано същият индекс определи „ръстът на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение като основни заплахи за доверието в медиите”. И тогава IREX констатира, че „правителството на България активно възпрепятства свободното развитие на медиите”. САЩ отчитат, че като цяло законите в страната предвиждат свобода на изразяването и че управляващите спазват това право. В същото време се подсказва, че властите постоянно правят опити да подчинят журналистите и да си създадат кръг от добре настроени и удобни собственици на медии, шефове и журналисти.  

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?