Медия без
политическа реклама

Разкрития за онкоскрининга доведоха до ново дело шамар срещу журналист

Срещу Десислава Николова от "Капитал" е започнала и данъчна проверка от НАП

Днес, 13:16
Проблемите около скрининга за рак доведоха до дело-шамар срещу колежката от "Капитал" Десислава Николова
Pixabay
Проблемите около скрининга за рак доведоха до дело-шамар срещу колежката от "Капитал" Десислава Николова

Докато в парламента се подготвя законодателство срещу делата-шамари, пореден журналист беше атакуван в съда заради свои публикации. Проф. Албена Златарева от Медицинския университет във Варна е завела дело срещу автора на "Капитал" Десислава Николова заради нейни статии около проблемния скрининг за рак, който се бави втора година, съобщи изданието.

Златарева търси обезщетение от 25 000 евро срещу Николова заради "внушения", че тя носи отговорност за проблемите със скрининга. Златарева не оспорва фактите от публикациите на "Капитал". Две седмици преди да бъде подаден този иск, НАП започва проверка на Десислава Николова по сигнал, като изисква документи за всички нейни доходи за периода 2012-2017 г., притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество в страната и чужбина през този период и т.н.

Скринингът за онкологични заболявания е една от най-проблемите теми в здравеопазването. България е от малкото страни в ЕС, които нямат нито една действаща програма за ранно откриване на рак. Докато в цяла Европа смъртността от ракови заболявания намалява, в България се увеличава. Страната ни води по заболяемост по някои от най-социално значимите видове онкологични заболявания, преживяемостта е малка, а откриването става в късен стадий. Миналата година здравното министерство започна подготовка най-сетне и у нас да се направят две програми за скрининг на два вида рак – на дебелото черво и на рака на маточната шийка, причиняван от човешкия папилома вирус (HPV). От самото начало обаче програмите са спъвани от проблеми и съмнения и все още не са започнали.

През февруари т.г. служебният кабинет обяви, че проверява поръчката за доставката на тестовете заради завишени цени, на които са купувани тестовете. Тогавашният финансов министър Георги Клисурски цитира данни, според които по пазарни цени тестовете трябва да струват 2-3 евро, а по прогнозните на поръчката цената е 10 пъти по-висока – 30-35 евро. Бившият здравен министър на ИТН Силви Кирилов, по чието време бе обявена поръчката, твърди, че не може да се сравняват бързи тестове от аптеките с далеч по-комплексните, избрани за националната програма. Десислава Николова пише по тези въпроси от миналия юли насам.

Заради съмненията около цените на тестовете работата по програмите беше спряна, а след това бяха обявени нови проекти на програми. Последно за забатачената поръчка стана дума тази седмица, защото има и притеснения, че срокът на годност на тестовете изтича и ще трябва да се бракуват. Здравният министър Катя Ивкова обаче твърди, че има време, защото най-ранната партида е годна до 2027 г.

Проф. Албена Златарева участва като консултант на обществената поръчка и е член на съвета, който избира тестовете. Едновременно с това обаче представляваното от нея дружество "Център по европейски здравни политики" е определено да извършва обучението на личните лекари по прилагането на тестовете и след това да събира резултатите. Тя не оспорва в исковата си молба тези факти, но твърди, че споменаването на името й в този контекст е недопустимо "внушение", че именно тя носи отговорност за скъпите и недостъпни тестове и неприложимите алгоритми. Отговорността е единствено на Министерството на здравеопазването и БЛС и всички критики трябва да бъдат насочени към тях, смята проф. Златарева. В молбата си тя цитира и публикации, които по никакъв начин не споменават нейното участие в поръчката.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

дело-шамар, скрининг

Още новини по темата