Близо 30% от пациентите, хоспитализирани по различни диагнози, показват данни за наличие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Това сочат резултатите от проекта „Здрави ли са бъбреците ти?“, организиран от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) и Българска болнична асоциация (ББА) с подкрепата на Българска нефрологична асоциация и Дружество на кардиолозите в България.
Проектът беше проведен с цел ранно откриване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). На повече от 2500 пациенти, хоспитализирани в кардиологични и ендокринологични отделения на 7 големи болници у нас, бяха изследвани бъбречните показатели креатинин и албуминурия. Пациентите получиха информационни материали за ХБЗ и консултация с нефролог.
„Тези резултати показват, че са необходими мерки, които да осигурят диагностика на ХБЗ. Голяма крачка беше въвеждането на двата основни бъбречни теста - скорост на гломерулна филтрация (eGFR) и съотношение албумин креатинин (UACR). За да може да се поставя диагноза обаче е нужно кодиране на заболяването. У нас това заболяване липсва“, сподели Христина Николова, председател на АПБЗ.
„Резултатите от кампанията ясно подчертават необходимостта от скрининг на едно от най-разпространените и недиагностицирани заболявания у нас, каквото е хроничното бъбречно заболяване“, добави адв. Свилена Димитрова, председател на ББА.
В момента 9 от 10 души с ХБЗ нямат поставена диагноза. При тях заболяването се открива късно, води до инвалидизация и до преждевременна смърт. За да може ХБЗ да се диагностицира, трябва да се въведат съответните кодове и да се осигури диспансерно наблюдение на ранните етапи от общопрактикуващ лекар със задължителна консултация с нефролог. Сега хроничното бъбречно заболяване изцяло липсва в номенклатурната база (няма МКБ кодове) и пациентите няма как да получат коректна и навременна диагноза.
Какво е ХБЗ
Хроничното бъбрено заболяване (ХБЗ) е свързано с прогресивна загуба на бъбречната функция. То преминава през 6 етапа. С напредване на етапите значително нараства рискът от хронична бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или бъбречна трансплантация. С напредване на ХБЗ значително нараства и рискът от смърт по сърдечносъдова причина. Голяма част от пациентите с ХБЗ умират от сърце преди да стигнат до бъбречна недостатъчност. Най-висок риск за развитие на ХБЗ имат хората със захарен диабет и/или артериална хипертония (АХ).
Обикновено пациентите не могат да усетят дали бъбреците им са болни. ХБЗ протича без симптоми в първите етапи. Затова е необходимо, пациентите в риск (с диабет, високо кръвно, затлъстяване, сърдечносъдови заболявания и други) да изследват редовно състоянието на бъбречната си функция. Ако ХБЗ бъде открито и лекувано навреме, прогресията му може да бъде забавена, а първите етапи могат да бъдат обратими.
Сериозен проблем е, че у нас все още се използва термина от миналото „Хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)“, който отразява само последния терминален стадий на ХБЗ, отбелязват експертите. ХБЗ минава през 6 етапа, а хроничната бъбречна недостатъчност е последният етап, при който пациентите имат нужда от диализа, за да живеят.
