Троен скандал назрява в здравната система, след като днес едновременно младите лекари разкриха заплатите на директори на дирекции в здравното министерство, а здравното министерство обяви заплатите на директори на някои затънали в дългове държавни болници и на членовете на техните съвети на директорите. Така се оказва, че докато представители на гилдията твърдят, че системата е във финансов колапс, в нея наляво и надясно се раздават щедри възнаграждения. Най-шокиращата заплата от днешното изобилие от данни е на директора на болница "Лозенец" – 40 000 евро за март. Директорът на МБАЛ-Благоевград също е бил щедър към себе си и през февруари се е разписал срещу 36 000 евро. Някои директори на дирекции в министерството пък се оказаха значително по-добре платени от министъра си, защото тъкат на два стана – и на основната си работа, и като представители на държавата в съветите на директорите на държавни болници.
След разкритията здравният министър Катя Ивкова обяви, че ще бъдат направени промени в методиката за определяне на заплатите на директорите на държавните болници, както и на съветите на директорите. Тя лансира и голямо преразглеждане на системата с инвентаризация на болничните легла и тяхната заетост, актуализиране на националната здравна карта и др.
Заплатите в болниците
Месечните заплати на директорите на някои държавни болници значително надхвърлят тези на ръководни длъжности на държавата и въпреки това финансовите резултати са отрицателни и водят до загуба на лечебните заведения, обяви днес здравният министър Катя Ивкова на голяма пресконференция за състоянието на държавните болници. Някои от дадените примери, цитирани от БТА и Нова телевизия:
В спешния институт "Пирогов" приходите към 31 март 2026 г. са 25 млн. евро, разходите са около 24 млн. евро. Делът на разходите за персонал е 60%. Задълженията на болницата са 41,7 млн. евро. Заплатата на директора на болницата за януари е над 10 416 евро, а за март –12 659 евро.
В Александровска болница приходите са над 21 млн. евро, разходите са над 22 млн. евро, задълженията са 60,2 млн. евро, просрочените задължения са над 3 млн. евро. Заплатата на директора е 8559 евро на месец.
В болница "Св. Екатерина" общите разходи са над 10 млн. евро, а дълговете – 28,3 млн. евро, просрочените задължения са над 2 млн. евро. Заплатата на директора е над 8 хил. евро.
В столичната болница "Св. Наум" приходите са близо 2 млн. евро, разходите - близо 2 млн., общите задължения са над 2 млн. евро, няма просрочени задължения. Заплатата на директора за януари е над 8 хил. евро, а за март - над 10 хил. евро.
В столичната инфекциозна болница "Иван Киров" – приходите са над 3,5 млн. евро, дълговете са над 5 млн. евро, няма просрочени задължения. Заплатата на директора за март е над 14 хил. евро.
В столичната болница "Лозенец" приходите са близо 7 млн. евро, разходите - над 7 млн. евро, дълговете – 20,4 млн. евро, просрочените задължения – 492 хил. евро. Заплатата на директора за януари е 8,5 хил. евро, за март – над 40 хил. евро, като тази сума предизвика доста почуда на брифинга. Прави впечатление, че това е в пъти по-високо възнаграждение от това на останалите директори, а в същото време приходите на болницата не са от най-високите.
В "Майчин дом" приходите са 4,8 млн. евро, разходите - 4,9 млн., дълговете – 11 млн. евро, просрочените задължения – 5 млн. евро. Заплатата на директора за март е 10 хил. евро.
В МБАЛ-Благоевград дълговете са за над 4 млн. евро, а заплатата на директора – над 9000 евро за януари, 36 270 евро за февруари, и 13 764 евро за март.
В МОБАЛ "Стефан Черкезов" - Велико Търново, задълженията са 5,4 млн. евро, а заплатата на директора – 14 141 евро за март.
В УМБАЛ "Св. Анна" във Варна задълженията са за 14,3 млн. евро, а възнаграждението на дериктора за първото тримесечие – 6278 евро.
Задълженията на държавните болници са 426 млн. евро, от които просрочените към 31 март 2026 г. са 21 млн. евро. От държавните болници 17 са сключили договори за кредит с банки, като общият размер на кредитите е 187 млн. лв. Повече от половината кредити са сключени с една банка, а в последното тримесечие още няколко болници са сключили договори за подобни кредити.
Днес се очакват резултатите от анализ на работата на съветите на директорите на всички 64 държавни болници, каза още министър Ивкова.
Щедри заплати и за съвета на директорите
За участието си в съвета на директорите на болниците представителите на държавата получават средно 2000 - 4500 евро на месец, като има случаи, в които сумарно със заплатата си, възнаграждението им достига около 8000 - 9000 евро на месец и надхвърля това на министъра, която е около 5700 евро по последни данни.
Заплатите в министерството
Средната заплата за април 2026 г. на директор на дирекция в Министерството на здравеопазването е била 4563 евро - близо 4 пъти повече от това, което взима лекарят-специализант, който реално лекува пациенти. Това показват данни на министерството, поискани по Закона за достъп до обществена информация и оповестени днес от инициативния комитет на младите медици „Бъдеще в България“.
Най-високоплатеният директор в МЗ е получил 9387 евро за един месец — близо 8 пъти заплатата на млад лекар. Само средният бонус на директор за първото тримесечие (около 1906 евро) е по-голям от цялата месечна заплата на специализант. Фрапиращите числа показват още, че заместник-министрите са взели средно около 10 700 евро на месец — близо 9 пъти повече от младите медици, изчисляват от инициативния комитет.
По данни на колеги специализанти средното им месечно възнаграждение е едва 1180 евро, твърдят от организацията. Младите лекари са поискали и индивидуалните възнаграждения на директорите, но само настоящият министър Катя Ивкова се е съгласила да го обяви – всички останали директори са отказали.
Младите специалисти подновяват исканията си за достойни възнаграждения, обвързани с квалификацията на лекарите, а не с броя отчетени клинични пътеки. "Днес доходът на лекаря често зависи от това колко клинични пътеки отчете за болницата си пред НЗОК. Това създава изкривен стимул - да се отчита обем, а не да се лекуват пациенти. Искаме гарантирано базово възнаграждение, определено от квалификацията, отговорността и труда на лекаря, а не от това колко „случаи" е генерирал за бюджета на лечебното заведение", пишат младите медици.
Другото им искане е за единен централизиран конкурс за специализация. "Днес приемът е разпокъсан между отделните бази и обвързан с тежки условия. Искаме единен национален конкурс с ясни и прозрачни критерии, в който решаваща да са качествата, а административната и финансовата тежест за кандидата да е сведена до минимум", пише в искането на инициативния комитет. Настояват и за цялостна реформа, която най-после да насочи парите към резултат за пациента и към профилактика, а не само да захранва един все по-голям бюджет, който не подобрява нито достъпа, нито качеството.
