Здравният бюджет за 2026 г. не е малка стъпка напред, а голяма стъпка назад. За пръв път от няколко години насам парите за доболнична помощ няма да се увеличават изпреварващо. 75% от бюджета на НЗОК ще бъде погълнат от болниците и лекарствата, въпреки че по този признак нашата система отдавна се отличава от европейските нива, където пирамидата е обърната и акцентът е върху профилактиката и превенцията. Тези дисбаланси бяха основна тема на дебатите при първото четене на бюджета на здравната каса за 2026 г. в пленарна зала.
Средствата за лекарства и за болниците се увеличават с 10,2% спрямо бюджет 2025. При извънболничната и специализираната извънболнична помощ увеличението е само с 4,2%. При денталните дейности ръстът е 8,3%. Това депутати от различни политически сили определиха като отстъпление от здравната стратегия.
"Този бюджет не лекува болестите на българското здравеопазване, само ги финансира. Той е паметник на статуквото", коментира Александър Симидчиев от ДБ. "Наръчник на бюджетния илюзионист" – така го определи Костадин Ангелов от ГЕРБ. Той също открои малкия бюджет за профилактика, който е по-нисък от проекта за бюджет, който предлагаше неговата партия, преди да падне от власт.
Увеличението на болничното лечение е стряскащо и неоправдано в медицинската наука, посочи още Симидчиев. "Вместо да инвестираме в здраве, ние наливаме в хоспитализации, защото там са големите суми. Този бюджет отдалечава България от европейските стандарти", коментира депутатът. "Когато се сблъскат със здравеопазването, на българските граждани им остава да се надяват на две неща – да останат живи и да не фалират", каза и колегата му Божидар Божанов.
У нас болничната помощ е 47,2% от общия бюджет, а в ЕС нивото й е до 30%. Лекарствата поглъщат 27% от бюджета, докато в ЕС нивото е от 5 до 18%. Така у нас 75% от бюджета на НЗОК отиват за болници и лекарства, докато в ЕС този дял е 45%, коментира Джевдет Чакъров от ДПС.
"Не можем в средата на годината да блокираме бюджета на болниците и в края на годината да няма българските пациенти къде да се лекуват", отвърна на критиките, че няма реформи депутатът от ПБ Георги Петров. Той обеща паралелно да се започне спиране на течовете. Проблемът не са парите, вие като наливахте пари в доболнична помощ, какво се подобри, нападна той опозицията и посочи, че проблемът е неспособността бюджетът за профилактика да бъде усвоен.
"Реформи по структурата на бюджета в средата на годината, мисля, че ще бъде ирационално да очакваме", коментира и здравнят министър Катя Ивкова. Тя определи като естествено акцентът да се постави върху профилактиката, но каза, че на този етап стремежът е да се усвоят напълно малкото пари за профилактика. "Трябва да се види какви са проблемите за усвояването на тези средства в пълен размер", каза министърът.
“След толкова дълги години опити да се реформира системата, дестабилизацията, до която се достигна, е нещо срамно. Срамно е както по отношение на разходването на средствата в здравеопазването, така и по отношение на постигнатите здравни резултати”, заяви Ивкова. Тя подчерта, че въпреки ежегодното увеличаване на средствата за здравеопазване България продължава да е сред страните с най-висока заболеваемост от болести на кръвообращението и с тревожни показатели при онкологичните заболявания. Както припомни Джевдет Чакъров, България е една от само две държави в ЕС, където смъртността от рак расте в последните 10 г.
Бюджетът мина на първо четене с гласовете на ПБ и ДПС, опозицията гласува против, а един от ГЕРБ се въздържа.
