facebook
twitter

Медии

МЕДИИ

Българските данъкоплатци още плащат порочната цифровизация

Всяка година БНТ чака извънредни милиони от бюджета, които да даде на частна фирма за излъчването на сигнала си
3297
От цифровизацията на ефира остана единствено споменът от рекламата в прескъпата разяснителна кампания.

Помни ли някой, че преди 6-7 години у нас бе извършен процес по смяна на начина на излъчване на телевизионния сигнал, наречен цифровизация и обявен за „нова ера в развитието на електронните медии в България“. Преди изключването на стария аналогов сигнал и минаването на новия бяха пръснати около 18 млн. лв. за информационна кампания, чрез която се втълпяваше на зрителите, че случващото се е от огромно значение за тях, че ще доведе до получаването на много повече безплатни програми с обикновена антена в домакинствата и че качеството на сигнала ще е много по-добро. Държавата обяви и график за все по-мащабното разгръщане на цифровизацията, който трябваше да обхване нови и нови телевизии и радиа, да включи допълнителни услуги като интернет, доставка на съдържание под наем, охранителни екстри и т.н. Все неща, които дигитализацията донесе на хората в други държави в Европа и по света, но които така и не стигнаха до нас.

Днес единственият спомен от този период останаха все още срещащите се шеги с неособено оригиналната, но мощно въртяна реклама "Ама как да го свържа бе, момче?". Същата трябваше да олицетворява срещата на старото с новите технологии и да ознаменува победата на вторите. Никой вече обаче не говори за самата цифровизация и не очаква нищо от нея - нито повече безплатни програми, нито други подобрения и облекчения.

Както и в други сфери, българският преход към

 

дигитализация на ефира се оказа най-сбърканият

 

Това можеше да е единственият жалък резултат от стореното от поне две правителства – на Сергей Станишев и първото на Бойко Борисов, ако обаче данъкоплатците у нас и досега не плащаха за невъобразимо порочния и скандален начин, по който тя бе извършена. Как се случва това? Следват поясненията.

БНТ е в критично финансово състояние с натрупани задължения от 37 милиона лв., призна преди дни временният генерален директор Емил Кошлуков. С отчета си за периода март – май т.г. Кошлуков, който е кандидат за титулярен шеф на телевизията, опита да се разграничи от действията на бившия й началник Константин Каменаров, въпреки че бе част от неговия екип. Най-големи са дълговете за излъчване на сигнала на БНТ1, БНТ2 и БНТ3 - около 10 млн. лв., личи от споменатия отчет. С тези пари държавната телевизия плаща именно за цифровото си покритие в цялата страна. Нужна е помощ от страна на финансовото министерство, тъй като БНТ практически е във фалит, коментира Кошлуков пред СЕМ, където документът бе представен.

В тази си част последният анализ за състоянието на БНТ не се различава с почти нищо от предишните. Предишният шеф на „Сан Стефано“ 29 преди Каменаров и Кошлуков - Вяра Анкова, също не разплащаше задълженията за разпространението на сигнала с гласувания бюджет от Народното събрание (за последните години- над 65 млн. лв.), а очакваше допълнителни пари. И обикновено ги получаваше: откакто ефирът бе цифровизиран през 2013 г., БНТ получи извънредна субсидия през всички години, без миналата.

В същото време разходите на БНТ по това перо така и не намаляха, въпреки че това бе едно от обещанията за предимствата на „цифровата ера“. Тези разходи не намаляват именно в резултат от сбъркания начин, по който държавата проведе процедурата в края на миналото десетилетие и почти до средата на сегашното. Битката кой да изгради и кой да владее мрежата за цифрова транслация бе една от най-ожесточените в началния етап на процеса. Тя започна още по времето на правителството на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и продължи и при ГЕРБ. Въпреки че съгласно правилата на ЕК в този бизнес трябваше да се създаде конкуренция и въпреки че в един момент желание да изгради т.нар. мултиплекс имаше и австрийската обществена телевизия ORF, в крайна сметка всички разрешителни за строеж на мултиплекси се оказаха в ръцете на различни като имена фирми, но

 

до една свързани със собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев

 

Това се случи след серия от брутални лобистки поправки в законодателството, целящи да отстранят останалите кандидати, и след серия от нагласени конкурси. Така през 2013 г. и четирите мултиплекса, които трябваше да заработят в първия етап на цифровизацията, се оказаха финансирани чрез КТБ. А победител в конкурса за изграждането на мултиплексите от втория етап на цифровизацията също стана дружество, свързано с Василев. На теория в момента България трябваше да се намира именно в този втори етап, в който вече десетки родни електронни медии трябваше да се разпространяват по новия способ.

Подчиняването на всички процеси, засягащи „една нова ера“, на интересите на един-единствен човек, доведе дотам, че след фалита на КТБ и бягството на Цветан Василев в Сърбия цифровизацията в България зацикли и на практика не се случи. Плановете на силните на деня до 2013 г. за гигантски приходи от ефирно тв разпространение се провалиха, след като частните програми масово отказаха да се качат на мултиплексите, а предпочетоха да се излъчват по кабел и сателит. Въпреки че в момента около 30 канала имат право на такова разпространение, на практика единствените, които реално присъстват на едничкия останал да функционира национален мултиплекс, са БНТ1, БНТ2, БНТ3, Би Ти Ви, Нова телевизия и "България он еър". През друга, регионална платформа с обикновена антена в София могат да се ловят още Канал 3, „Европа“, „Дъ Войс“, „Фен фолк тв“ и „Фолклор тв“.

Така на практика вече години наред издържаната от данъкоплатците БНТ пълни финансовите пробойни в цифровия пренос, зейнали заради липсата на частен интерес към новата преносна система. По всичко личи, че нещата скоро няма да се променят, а е вероятно да не се променят и в по-дългосрочен аспект. Едно, защото никой държавен орган вече не говори за сбъркана българска цифровизация, второ, защото и в частния сектор не се вижда тласък и инициатива по проблема. От около 4 години собственик на т.нар. Национално управление "Радиотелевизионни станции", или НУРТС, което излъчва както програмите на БНТ, така и на останалите оператори, е фирма „НУРТС Диджитъл“, която е част от „Виваком“ (бивша БТК). Приватизираният преди около 15 г. държавен телеком управлява в същото време и собствена сателитна платформа за платен пренос на телевизионни програми. Което означава, че интересът на „Виваком“ да развива подобна безплатна мрежа и да прибавя към нея нови и нови услуги, за да я прави атрактивна за зрителите, е доста съмнителен. И ще остане такъв, докато има правителства, които всяка година дават на шефовете на обществената телевизия толкова пари, колкото те поискат, да плащат просрочените си задължения.

4

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Трябва ли данъкоплатците още по-щедро да финансират БНТ
Руската банка ВТБ вече няма да е акционер във "Виваком"

11.11.2019

1171 18
БНТ пак е в изкушението на външните продукции

Коментари

Jassie

Защо ли това никого не интересува?

Интервал

Ежедневие.

bobcho

След поредното овладяване и разбиване на цифровия ефир стана безпредметно поддържането на разпространението на каквито и да е програми, включително и такива с изцяло fake информация. Малката територия предполага успешно превключване към чужди източници на програми и канали, които са със сравнително добро качество, както и към интернет. Решението на "проблема" е изключване на цифровото излъчване и то незабавно, няма смисъл да се продължава с тази безсмисленост.    

Интервал

Интересно, дали има шанс някой ден да се появи подобен материал за ЕРП-тата. Там даже няма вариант да не ползваш... Поне не без съществени лични вложения.
Jassie, ако не се лъжа, тези възможни проблеми бяха посочени още по времето на приватизацията на БТК. Мисля, че от коментари тук разбрах какво точно влиза в тази приватизация.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×