Медия без
политическа реклама

Шест истории на Петко Маринов

Прочутият баскетболист и треньор играе срещу Фидел Кастро, а заради сънотворно се порязва жестоко

09 Юни 2024
 Петко Маринов
БГНЕС
Петко Маринов

След броени дни 75 години ще навърши Петко Маринов - един от най-популярните ни баскетболисти от миналото, а след това става и един от най-успешните треньори в този спорт. Роден в Бургас на 11 юни 1949 г., той играе в местния "Ботев", а след това в "Академик" (Сф) и ЦСКА, като и с двата клуба печели по две шампионски титли, а с "армейците" - и пет купи на страната. Играл е на два европейски клубни полуфинала. Като треньор печели с ЦСКА три титли и четири купи, веднъж става шампион с "Компакт" (Димитровград). С мъжкия тим на "ЛУКойл Академик" печели титла и две купи, както и турнира на Южната конференция на ФИБА Европа. След това поема женския отбор на "ЛУКойл Нефтохимик" в родния Бургас, като и там оставя диря с пет шампионски титли и три купи на България. Бил е селекционер на мъжкия национален отбор. Историите си той разказва пред BG Basket.

  

1. Как преминах от "Академик" в ЦСКА

Като треньор на "Академик" се върна Веселин Темков, който работеше в последните години в Малайзия и бе пропуснал моето израстване като играч. На първия разбор ме пита: "Вие какъв играете?" А аз се разревах и казах: "Играя ролята на Странджата сред тези хъшове." Темкиша, когото въпреки тази случка не съм преставал да уважавам, обаче клонеше към по-опитните играчи. Така по средата на сезона напуснах "Академик" с дете на три месеца и отидох в ЦСКА. В края на сезона двата отбора играха финал в зала "Фестивална". Първото полувреме беше 8 точки за "Академик". В съблекалнята казах: "Искам само да ми я давате, аз ще ги бия второто полувреме." Вкарах 24 точки без тройки. Като играч имах малко хъшлашки манталитет и на терена непрекъснато правех знаци на Темков да види кой съм и какъв играя. Накрая разбра. 

 

2. Босненци пишат есе заради него

В края на 70-те години ЦСКА "Септемврийско знаме" играе първи мач за купа "Корач" в залата на стадион "Народна армия" срещу "Босна" (Сараево). Българският тим геройски печели със 117:100 над лидера в новосформираното първенство на Югославия, в чиито редици личат капитанът Вараич, Делипагич, Делибашич, Радованович... Това е първа загуба за този отбор от седем месеца и половина. Над всички за успеха на домакините е гардът с №6 Петко Маринов, който записва 42 т. и 75% успеваемост. Ядосаният треньор на "Босна" (Сараево) - легендата Богдан Таневич, нарежда на играчите си по обратния път всеки да напише в автобуса есе на тема "Как да опазим Петко Маринов". Действително на пристигане в Сараево те предават на Таневич съчиненията си. Явно това е дало резултат, тъй като ЦСКА губи реванша, макар и с достойна игра, и отпада.

 

3. Играе срещу Фидел Кастро

При една от визитите в България лидерът на Куба Фидел Кастро, запален баскетболист, иска от ръководството на БКП да му организира неофициален мач срещу най-добрите български състезатели от този спорт. Оформят се два сборни отбора от играчи на шампиона ЦСКА, като в единия е Кастро. Баскетболистите започват да чакат още от ранния следобед по екип, а Кастро пристига на стадион "Българска армия" малко преди полунощ. На Петко Маринов се пада да го пази. Той следва инструкциите да бъде внимателен и да не контузи високопоставения гост. Така Кастро го разиграва и си бележи точките. Изненадващо обаче приближава до Маринов и му казва: "Ще стоиш като стойка или ще играеш баскетбол?" Това амбицира Петко и още при следващия им сблъсък Кастро е на пода. В залата настъпва тишина, а всички висши военни от генералния щаб хукват към терена да проверят дали кубинският лидер е добре. Дори един от генералите почва да се заканва на Петко Маринов, че ще го застреля. Фидел Кастро обаче се изправя на крака и прегръща Маринов, като го поздравява за проявеното мъжество. Вдъхновен от това, малко по-късно треньорът на ЦСКА Цвятко Барчовски побеждава Кастро на игра на "21".

 

4. Дуелът с Атанас Голомеев

В края на 70-те години ЦСКА "Септемврийско знаме" излиза в дерби срещу "Левски-Спартак". Това е и спор между звездите на двата тима - Петко Маринов срещу Атанас Голомеев. Двамата се развихрят. Маринов завършва с внушителните 40 точки, но пък асът на "сините" бележи 42. "Левски" печели с 96:92. Въодушевен от успеха, Голомеев почуква на вратата на съблекалнята на ЦСКА и казва на Маринов: "Пеца, днес резултатът е две за мен!" Самият Петко Маринов, който малко преди края пропуска решителна стрелба от далечно разстояние, си спомня: "Това е един от най-горчивите ми спомени като баскетболист. След срещата не смеех да си покажа лицето пред хората. Имах чувството, че съм предал доверието им. Почувствах се все едно гръм ме удари, а бях вкарал 40 точки. На следващия ден не минах през централния вход на "Армията". Там имаше пейки и всеки ден седяха по 80-100 привърженици. Прескочих оградата, минах покрай столовата и така - в залата. Срам ме беше да се покажа, бяхме загубили от “Левски”. А днес какво правят, падат и след мач се смеят все едно нищо не се е случило".

 

5. Злополучното хапче за сън

"Беше преди един финал в зала "Универсиада", разбира се - срещу "Левски". Бяха ни събрали на лагер в Банкя предишния ден. Преди важни двубои обаче аз имах проблем със съня и почти не мигвах. Но преди този мач с "Левски" реших да взема хапче за сън и наистина съм спал добре. Бях в стая с Тошко Богданов, който обаче още не се бе събудил. Изправих се до леглото му и докато обяснявах на сънения Тошко, че никак не е хубаво да закъсняваме за закуска, защото така държеше треньорът ни Цвятко Барчовски, протегнах рязко ръце нагоре. И тогава белята стана. Срязах си жестоко дясната ръка на лампиона, а той се пръсна на парчета. Ръката ми я събираха направо, толкова беше раздробена. Имах увредено сухожилие, безброй рани, падна дълго кърпене и, естествено... пропуснах един от най-отговорните мачове за себе си и за своя отбор", разказва Маринов. От този инцидент му остава завинаги белег на ръката, както и урок повече да не взима хапче за сън.

 

6. Скарване с Цвятко Барчовски

На една тренировка на ЦСКА се сбихме с Димитър Марчев и Цвятко Барчовски, който водеше отбора, ни нарече "пикльовци". А аз му казах: "Пикльо ще викаш на сина си и на дъщеря си", след което си взех багажа и си тръгнах. Това става в сряда, а в събота играем с "Левски". Четвъртък не отивам на тренировка, петък не отивам, много съм сърдит. Жена ми, която бе капитан на "Кремиковци", тръгва за залата, защото играят с "Марица" (Пловдив) преди нас. Аз казвам, че оставам. Някъде към 10:30 пристига Росен Барчовски и казва: "Бате Петко, татко каза да дойдеш на мача." Отговорих: "Абсурд, няма да дойда!" Към 11 часа пък пристига Ивайло Киров, чийто кум бе Барчовски, и казва: "Остави Цеко, трябва да дойдеш заради нас!" Казах, че напускам, но по едно време нещо ми се сви, все пак съм военен. Хващам детето, влизам в зала "Сливница". Публиката изригва и почва: "Хайде, Петко, майсторе!". И отсреща левскарите: "Кофражист, кофражист!" Почва мачът - 12:2 за "Левски". По едно време Цеко идва и, все едно нищо няма, казва: "Пете, влизай". Вкарах 40 точки... Дотогава рядко се вкарваха по 40 точки. Правеха го Атанас Голомеев, Бойчо Брънзов, Георги Христов и аз. Бихме ги и забравихме случката. Цеко беше велик играч и много добър треньор, много работлив, но и много отговорен и амбициозен. Това е треньорът, при когото съм играл най-силно.

Ключови думи:

истории, баскетбол

Още по темата