Медия без
политическа реклама

Константин Муравиев лежи по затвори 17 г. заради 7 дни премиерстване

Той си проправя път в политиката заради покровителстване от Александър Стамболийски

архив
Константин Муравиев

Личността на един от най-кратко управлявалите премиери на България - Константин Владов Муравиев (1893-1965), от години привлича вниманието на съвременните историци и съвременници като цяло.

Той е роден в Пазарджик. Баща му е руски офицер, участник в Освободителната война (1877/1878). За съжаление няма информация защо остава в България и с какво се занимава, но е ясно, че след раждането на сина си напуска семейството. По щастливо стечение на обстоятелствата момчето е в роднински връзки с лидера на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски, чиято съпруга е сестра на майката на Муравиев. Затова и Стамболийски го поема под своята опека и покровителстване. Константин Муравиев получава висше образование в Робърт колеж в Цариград. Участва в Балканските войни, след което завършва Военното училище. Включва се и бойните действия по време на Първата световна война и се уволнява от армията с чин капитан.

Обществено-политическата дейност на Муравиев започва веднага след войните за национално обединение. Той става член на БЗНС. По време на земеделското управлението (1919-1923) Стамболийски се намесва непосредственото в неговото развитие. Първоначално Константин му е частен секретар. След това за кратко изпълнява функциите началник на Обществена безопасност. Насочва се и към дипломатическата кариера. Управлява българската легация в Нидерландия и Турция. Завръща се в България и за кратко е министър на войната в последния кабинет на Стамболийски и депутат в ХХ Обикновено народно събрание (ОНС). Ала в страната ни настъпват драматични събития. На 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат. Правителството на БЗНС е свалено от власт. Премиерът е убит, а всички министри са арестувани.

Муравиев прекарва в Софийския затвор три години и през 1926 г. е освободен. Отново се включва в политическия живот. БЗНС се разцепва на няколко организации и

 

Константин е сред лидерите на дясното крило "Врабча 1".

 

Едновременно е кореспондент на френските вестници "Соар" и "Котидиен" и редактор на вестник "Земеделско знаме". Избран е за народен представител в ХХІІ и ХХІІІ ОНС. Водената от него партийна формация изгражда сериозна структура. Заедно с БЗНС "Стара Загора", Демократическата, Националлибералната и Радикалната партия образува Народния блок, който печели парламентарните избори през 1931 г. и поема управлението на страната. Муравиев е в състава на кабинетите на Александър Малинов и Никола Мушанов като министър на народното просвещение и министър на земеделието и държавните имоти. Между 4-8 юни 1933 г. присъства в Букурещ на конференцията на Аграрния блок от Средна и Източна Европа. За съжаление задълженията му отново са прекратени след поредния държавен преврат на 19 май 1934 г. Правителството на Кимон Георгиев забранява действията на всички политически партии. Така земеделският водач за сетен път преминава в опозиция.

Муравиев и неговата политическа партия се обявяват против преврата. Той започва да води полулегален начин на живот. Включва се в акцията за възстановяване на Търновската конституция. Участва в съхраняването и разширяването на структурите на БЗНС "Врабча І". Особено активен е по време на Втората световна война. На 7 август 1944 г. заедно с други видни политици от Отечествения фронт подписва декларация до Регентството. В нея се настоява за назначаване на ново правителство, което да възстанови правата и свободите, залегнали в Търновската конституция. Отправя се искане за коренно изменение на външната политика, излизане от войната и сближаване със Съветския съюз.

Събитията в страната се развиват скоростно и броени дни по-късно правителството на Иван Багрянов подава оставка. На 2 септември 1944 г. управлението се поема от кабинет начело именно с Константин Муравиев. В него са включени дейци от БЗНС "Врабча І", Демократическата и бившата Народна партия. Премиерът обявява по радиото съставянето на новия Министерски съвет. Два дни по-късно огласява изготвената декларация, която е прочетена на български и на руски език. Муравиев изпълнява функциите и на министър на външните работи и изповеданията. Правителството предприема действия за поврат в политиката. На 7 септември обявява обща амнистия. Освободени са политическите личности от затворите в Плевен, Силистра, Пловдив, Бургас и Варна. Отменени са всякакви ограничения за българските евреи. Разтурени са всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология. Разформирована е жандармерията. Прекъснати са дипломатическите отношения с Германия, но е разрешено на нейните войски да се изтеглят от България. Разпуска се ХХV ОНС. Започва изтеглянето на българските армейски единици от Кралство Югославия и Гърция.

Но идват драматичните промени. На 8 септември части на Червената армия навлизат на територията на България. Под натиска на правителството проф. Богдан Филов се оттегля от Регентския съвет. На следващия ден кабинетът на Муравиев прекратява дейността си. Премиерът и министрите са арестувани от военни подразделения. А съвсем скоро

 

те попадат под ударите на Народния съд.

 

Той е създаден за репресиране на управлявалите България политици от 1 януари 1941 г. до деветосептемврийския преврат и за обезглавяване на държавния, политическия и военен елит. Започва да действа през декември 1944 г. За около 4 месеца са издадени над 9000 присъди. Стотици са осъдени на смърт, а 1305 получават доживотен строг тъмничен затвор. Сред последните е Константин Муравиев (1 февруари 1945 г.), който е лишен и от граждански права. Лежи в Централния софийски затвор в една килия с Атанас Буров и проф. Михаил Арнаудов. През есента на 1945 г. е помилван и за кратко остава под домашен арест. Политическите страсти обаче пак се оказват негативни за него. Съдебните власти се намесват отново и той е откаран зад решетките, където престоява до 1955 г. в затворите в София, Сливен, Шумен и Пазарджик. Оттам пише десетки писма до семейството и до приятели, които разкриват неговия облик в непозната светлина. По време на Унгарските събития през 1956 г. е изпратен в концлагера "Белене" и едва през 1961 г. окончателно се радва на свободата. С решение № 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г. наказанията на Муравиев напълно са отменени.

Така Муравиев се оказва един от най-кратко управлявалите български премиер, но за сметка на това най-дълго лежал по затворите. Въпреки това се нарежда сред видните участници в българския политически живот. През 1963 г. той пише своите мемоари под заглавие "Събития и хора". В тях той излага непознати факти, скрити детайли за изявите на видни политици, държавници и военни лидери, както и малко известни действия на ключови държавни институции.

Още по темата