Медия без
политическа реклама

Христо Калфов губи живота си заради своята преданост към цар Борис III

Един от най-видните ни външни министри през 20-те години на ХХ век е в основата на Деветоюнския преврат

архив
Христо Калфов

Решенията на Народния съд и до днес будят много дискусии. Сред осъдените са стотици представители на политическия, военния и научния елит, което буквално обезглавява цвета на българската нация тогава. Един от видните осъдени е и Христо Димов Калфов (1883-1945).

Той е роден в Калофер. Още като младеж проявя интерес към войнишкото дело. Завършва Военното училище в София през 1903 г. Продължава обучението си във Военната академия в Торино, Италия (1907-1911), която завършва с отличен успех и учудва преподавателите със своите познания. Христо показва много добра военна подготовка и завидна обща култура. Владее италиански и френски език. Кариерата му започва в Четвърти артилерийски полк и в Школата за запасни офицери. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като офицер за поръчки при главнокомандващия - цар Фердинанд І. Подвизава се в оперативната секция на щаба на действащата армия. През април 1914 г. Калфов е включен в свитата на Цар Фердинанд І. За своята дейност в годините на Първата световна война той е награждаван с военни кръстове и ордени от германския кайзер, от австроунгарския император и от българския цар.

 

Едновременно с това е военен учител на княз Борис,

 

а след възцаряването му през 1918 г. е назначен за негов флигеладютант. Калфов е един от най-близките му събеседници и военни помощници. В същото време води продължителни разговори и спорове с монарха, а често се явява и като негов коректор. Той си отрежда ролята на главен посредник между двореца и политическите сили, които са в опозиция на земеделското правителство.

След преживяната втора национална катастрофа и подписването на Ньойския мирен договор (1919 г.) Калфов демонстрира качествата си на активен общественик. Непрекъснато го канят и участва в различни градове и села при тържественото откриване на паметници на загинали войници и офицери във войните за национално обединение. Неговото присъствие е забележимо и по повод чествания на победите по време на Руско-турската освободителна война. Произнася речи, които се посрещат с овации от присъстващите.

През септември 1922 г. Калфов напуска службата си в двореца и в армията с чин полковник. Като основна причина изтъква семейни проблеми, но негови критици смятат, че зад това решение се крият възникнали противоречия с монархическия институт. Оттук насетне

 

започват неочаквани епизоди в неговия живот.

 

Включва се в интригуващи политически мероприятия, където е главно действащо лице. Той е сред най-видните дейци на политическата формация Народен сговор. Една от главните му функции е да подпомогне действията на цар Борис ІІІ против самостоятелното управление на Българския земеделски народен съюз (1920-1923). Младият монарх продължава амбициите на баща си да наложи монархическия институт в първостепенна структура. В тази насока разчита на създадения през октомври 1919 г. Военен съюз, в който водеща роля играе именно неговият верен привърженик Христо Калфов. Последният се отдава на упорита работа за подготовката на военен преврат за сваляне на Александър Стамболийски от власт. Провежда многобройни срещи с действащи и запасни офицери и с политически лица. Уточняват се подробностите за акцията. Именно в неговия дом на улица "Неофит Рилски" № 61 на 30 май 1923 г. се взема окончателното решение и се определя датата на преврата. Калфов веднага информира цар Борис ІІІ за предстоящите събития. Така се стига до Деветоюнския преврат. През нощта на 8 срещу 9 юни участниците в метежа обсъждат състава на правителството, което ще поема властта след отстраняването на земеделското управление. За министър на външните работи и изповеданията е предложен Христо Калфов и неговата кандидатура е приета без колебания. Няколко дни по-късно цар Борис ІІІ подписва указ за неговото назначаване. Заема този пост до януари 1926 г.

Поставя се началото на нов период в изпълненото с драматизъм битие на Калфов. Родната външна политика е твърде ограничена от държавите-победителки в Първата световна война. Ето защо той е по-активен във вътрешнополитическия живот. Не крие своята неприязън към левите политически сили. Това най-ясно проличава в отношението му към Септемврийското въстание през 1923 г. По време на драматичните събития Калфов е в Женева. На 22 септември изпраща телеграма до премиера Александър Цанков със следния текст: "Действията за усмиряване на непокорните елементи в страната, както и за заздравяване на реда, трябва да продължат с твърдост и последователност".

Един от основните принципи на българската външна политика след края на Първата световна война е ревизионизмът и промяна клаузите на Ньойския мирен договор. Калфов се заема сериозно с решаването на отделни проблеми. Прави официални визити в Женева, Париж, Лондон и Рим. Там потвърждава лоялността на България и усилията ѝ за справяне с международните задължения. Изтъква желанието на нашата страна да поддържа добри отношения със своите съседи. На централно място поставя въпросите за българския излаз на Егейско море и за статута на малцинствата. Получава се и позитивен резултат. На 19 септември 1924 г. се подписва протокола "Калфов-Политис". Целта на гръцкото правителство е да получи заем от 10 милиона лири стерлинги с помощта на Обществото на народите. Международната институция и Народното събрание в София бързо одобряват споразумението. Ала след получаване на кредита гръцкият парламент не ратифицира спогодбата и тя не влиза в сила. А протестите на българското правителство и лично на Калфов остават без резултат. През месец май 1925 г. той прави нова обиколка из Европа. Провежда срещи и разговори с представители на управляващия политически елит. Поставя с аргументирани мотиви въпроса за отпускане на финансов заем на България за справяне с бежанския проблем. Няколко месеца по-късно той

 

произнася реч пред Общото събрание на Обществото на народите.

 

Изтъква важността на мира и сигурността в междудържавните отношения.

Във всичките си прояви като министър на външните работи Калфов последователно защитава каузата на българския народ. Той е добре запознат с политическата обстановка в Европа, с отношението на големите европейски държави към България. Но неговата дейност на външнополитическата сцена за съжаление остава почти без практически резултати.

В следващите години Калфов е активен деец на Демократическия сговор. След разцеплението му през 1932 г. преминава към Народното социално движение на Александър Цанков и става член на Централното му бюро. Превратът на 19 май 1934 г. внася нови корекции в политическата му дейност. Той напуска движението, а две години по-късно прави неуспешен опит да създаде Държавна социална партия. Заема собствена позиция и изразява мнението си по редица проблеми. Той е автор на брошурите "Българско социално национално движение", "Новото време и народното движение. Фашизъм, Хитлеризъм. Деветоюнство", "Политически копнеж в света и у нас" и др.

Калфов е избиран нееднократно за народен представител. Той е депутат в ХХІ, ХХІІ, ХХІІІ и ХХV ОНС през периода 1923-1944 г. Представител на България в две сесии на Обществото на народите в Женева. От май 1941 г. до август 1944 г. е председател на ХХV ОНС. Политическите промени на 9 септември са фатални за него. Той е арестуван и хвърлен в Софийския централен затвор. През декември е осъден на смърт от Народния съд, а имуществото му е конфискувано. Екзекуцията е изпълнена в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

Ключови думи:

стара слава, история

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?