Медия без
политическа реклама

Голям лидер на БЗНС е убит при инсценирано бягство

Противникът на едрите индустриалци Спас Дупаринов е и баща на актрисата Маргарита Дупаринова

Спас Дупаринов
архив
Спас Дупаринов

Когато се споменава фамилията Дупаринови мнозина веднага я свързват с бележитата актриса Маргарита Дупаринова (1921 - 2005). Тя изпълнява впечатляващи роли в театъра и киното, а извън сцената е съпруга на Апостол Карамитев. Малцина обаче знаят, че тя е дъщеря на изявен роден политик и държавник, ръководен деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Става реч за Спас Дупаринов, чиято личност до известна степен тъне в забвение.

Той е роден през 1892 г. в село Чешмадиново (днес Веринско), община Ихтиман в многодетно селско семейство. Още като дете изпъкват неговата любознателност и влечение към учебните занимания. Родителите решават да го изпратят в педагогическото училище в Кюстендил. Там през 1908 г. една среща предопределя съдбата на Спас. Той се запознава с Александър Стамболийски и двамата водят дълъг разговор. Бъдещият лидер на БЗНС му разкрива историята, целите и значението на земеделското движение в България. Така още като ученик Дупаринов става страстен агитатор на БЗНС, организира публични събрания и основава земеделски дружби.

През 1910 г. Спас получава диплома за учител и се завръща в родното си село. Но остава в Чешмадиново съвсем кратко време и не практикува учителската професия. На следващата година се записва студент по философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В столицата той се среща отново със Стамболийски, който го ангажира да се включи в списването на вестник "Земеделско знаме". Ала това не задоволява амбициите на Спас. Заминава за Швейцария и започва да учи правни науки в Женева.

След избухването на Балканската война, верен на патриотичния си дух Дупаринов се завръща в родината и заминава за фронта. Взема участие в боевете при Чаталджа, където е ранен. След подписването на мирния договор през 1913 г. се отправя за Женева да продължи учението. Но му хрумва друга идея. Прехвърля се в Белгия и продължава образованието си в Брюкселския университет. Няма финансова подкрепа от родителите си и в свободното си време

 

работи като хамалин и помощник в една пералня,

 

за да преживее.

Спас бърза да приключи следването си, защото в Западна Европа са налице всички признаци за предстояща Световна война. Тя скоро избухва, но той получава диплома за висше образование и титлата "доктор по правните науки". Пристига в България и се включва в редовете на 22-ри пехотен полк. Изпратен е в школата за запасни офицери в Скопие и след шестмесечно обучение получава званието "офицерски кандидат". Заминава на фронтовата линия, но скоро е тежко ранен и изпратен на лечение в една дивизионна болница. С това неговото участие във военните действия приключва.

Спас се завръща в София и веднага се свързва с Александър Стамболийски и Райко Даскалов, които са в затвора. Те са впечатлени от качествата му, съзират в негово лице отговорен съюзен сътрудник и го убеждават да стане отговорен редактор на "Земеделско знаме". Там публикува статии на земеделските лидери, отпечатва и собствени материали, които са посветени на политическата ситуация в страната и на селския бит. Често пъти в знак на протест срещу правителствената цензура вестникът излиза с бели полета или с цитати от Търновската конституция.

Дупаринов продължава да ръководи издаването на "Земеделско знаме" и след края на Първата световна война и претърпяната от България втора национална катастрофа. В кариерата му обаче настъпва промяна. Установено е самостоятелно управление на БЗНС. При парламентарните избори за ХІХ Обикновено народно събрание през април 1920 г. той е избран за народен представител от Кюстендилската избирателна колегия. Става член на бюджетарната комисия, председател е на комисията към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. В своите речи и изказвания

 

остро атакува политическите партии на едрия капитал и двореца.

 

В същото време обикаля страната и развива мащабна обществено-политическа дейност, издига съзнанието на селските маси. Пише статии, в които защитава реформите на земеделското правителство. Започва да се ползва с реномето на опитен журналист, пламенен оратор и културен деятел, един от най-интелигентните представители на БЗНС.

Тези качества на Спас предопределят нов момент в неговата кариера. През април 1922 г. той е изпратен за български пълномощен министър в Прага. Това не е случайно. Стамболийски му възлага сериозни дипломатически задачи и разчита на неговите умения за излизане на страната ни от международната изолация, наложена след Ньойския мирен договор (27 ноември 1919). Дупаринов навлиза в орбитата на междудържавните отношения, но продължава да следи събитията в България. А тук се подготвя референдум за съдене на виновниците за втората национална катастрофа от правителството на д-р Васил Радославов. Посланикът не остава безучастен и се завръща, за да даде своя принос в подготовката на допитването. На 19 ноември 1922 г. той е сред селяните от своя роден край урните. Пуска бюлетината, с която изразява волята си за даване под съд на конкретните личности.

Възходът на Дупаринов в държавното управление продължава. На 14 март 1923 г. е

 

назначен за министър на правосъдието.

 

В последвалите месец по-късно избори за ХХ Обикновено народно събрание отново е избран за депутат от листата на три околии. Макар за кратко да ръководи министерството той се стреми да разработи и прокара принципни правни норми, с които да се защитават интересите на широките слоеве от населението. Издава разпоредби против гешефтите на крупните търговци, в защита на справедливите реформи на правителството на Стамболийски. Предвещава предстоящите действия на опозицията и предупреждава, че се готви агресия против законната власт.

За съжаление неговите прозрения се сбъдват. На 9 юни 1923 г. в България е извършен държавен преврат. В този ден Дупаринов със служебни лица обикаля Южна България. Извършва проверка на режимите в затворите. Новината го сварва в Пловдив. Той предприема веднага адекватни действия. Напуска града под тепетата и заминава за Станимака (днес Асеновград). Застава начело на въстаническия отпор в региона в защита на земеделската власт. На следващия ден се насочва към Хасковска околия, но там е арестуван. Заедно със своите съмишленици е подложен на жестоки изтезания.

Скоро е откаран с влак в София и настанен в Пети полицейски участък. След кратък престой заедно с други земеделски дейци е преместен в Софийския централен затвор. В началото на септември 1923 г. е прехвърлен в Пловдивския затвор, където му е връчен обвинителен акт за привличане под съдебна отговорност за организираната съпротива против деветоюнския преврат. Получава условна присъда за три години. Но атаката срещу него продължава. Софийският окръжен съд започва да гледа дело срещу кабинета на Стамболийски и

 

Дупаринов като министър също е обвиняем.

 

Ето защо на 10 ноември 1923 г. под силна охрана той е изваден от пловдивския затвор "Таш капия" и качен на влака за София. По пътя в близост да гара Вакарел е инсцениран опит за бягство. След жесток побой и малтретиране Спас е изхвърлен от охраната през отворената врата на вагона. Пада до железопътния насип и издъхва.

Така трагично завършва живота е един от най-представителните и интелигентни деятели на БЗНС. Той оставя сираче двегодишната си дъщеря Маргарита и една престижна в архитектурно отношение къща на софийската улица "Врабча" № 20. Днес тя е превърната в детски дом.

Още по темата