В родната историческа литература са налице множество изследвания, които разкриват разнообразната помощ оказана от българския народ на руските войски по време на Освободителната война 1877/78 г. Има обаче и такива, чиито изяви са малко познати. Сред тях е Георги Антонов Цариградски, чийто принос дава основание на писателя Стефан Дичев да използва съдбата му при изграждането на литературния образ на д-р Будинов в романа "Пътят към София".

Георги Цариградски е роден в Кюстендил по всяка вероятност през 1845 г. Още като дете остава сирак и израства под грижите на общинската институция. С нейна помощ през 1868 г. е изпратен да учи в Императорското медицинско училище - лицей в Галата Сарай, Цариград. По време на следването активно е подпомаган от известния търговец и родолюбец Христо Тъпчилещов. Завършва обучението си през 1874 г. За да си осигури препитанието започва да служи като лекар в турската армия. Още в началото на Освободителната война Цариградски е мобилизиран и изпълнява медицинските си задължения. Ала скоро настъпва рязка промяна в битието му. През ноември 1877 г. при боевете за град Етрополе с риск за живота си той успява да дезертира и преминава в руската армия.

В щаба на Гвардейския корпус дава ценни разузнавателни сведения за състава и разположението на турските войски в Орханийско (днес Ботевградско), в прохода Арабаконак и в Софийско. Първоначално д-р Цариградски е в щаба на Западния руски отряд под командването на генерал Йосиф Гурко, където го използват като преводач. След това е изпратен при генерал Виктор Дандевил, командир на Трета гвардейска дивизия. Той го характеризира по следния начин: "Това беше преводчик, наричащ се доктор, българин, намиращ се на турска служба и останал от турците, отстъпващи от Етрополе, където нашите едва не го убили. Но той обявил, че се предава на нас и желае да служи против своите врагове.... Безстрашен, кипящ от деятелност, неуморим, макар и болничав, ненавиждащ турците, знаещ 5 езика - турски, арабски, френски, руски и български. Той

всякога ме е удивлявал със своята нравствена енергия

и умение да влияе на българите."

Цариградски подпомага руските части и в други насоки. Взема дейно участие в доставянето на сено за конете, които се намират на позиции високо в планината. След освобождаването на Етрополе пред генерал Дандевил е поставена целта да премине Балкана и да преследва турските войски. Зимните климатични условия са извънредно трудни. Посредством Цариградски е потърсено съдействието на местното население. Генерал Дандевил го привиква в кабинета си и му излага исканията си. За два дни трябва да се съберат хиляда мъже с лопати и въжета, да се осигури добитък, храна, овчи кожи, впрегнати коне и седла, волски шейни.

Задачата е изключително мащабна и трудна, но Цариградски се справя. Жителите на Етрополе са свикани в районната църква и той им прочита прокламацията на руския генерал, придружена с прочувствена реч. След това със свойствената му енергия тръгва по околните села да убеждава и организира живущите там. В резултат на тази дейност в средата на месец декември 1877 г. са мобилизирани 720 българи, голяма част от тях с лопати, кирки и топори, осигурени са 12 чифта волове с шейни и 40 чифта със самари. Една част от тези принадлежности са дадени даром, а за другите е заплатена определена сума. С големи трудности пътят е прокаран и оръдията заедно с боеприпасите са изкачени на превала на Балкана. В следващите дни Цариградски успява да доведе още 300 българи доброволци в лагера на руските войски под връх "Баба". Те трябва да сменят първата работна команда. Тези неуморни действия получават заслужена оценка от генерал Дандевил. В полева записка до княз Александър Олденбургский той пише следното:

"Цариградски върши чудеса. Ще моля награда за него.

Ако може още сега да му се даде Георгиевски кръст".

През месец декември 1877 г. лекарят е назначен официално за дивизионен преводач. Наред с това задължение той продължава да организира селяните в подкрепа на руската армия. На Балкана се развихря силна снежна буря и това затруднява неимоверно нейното преминаване и спускането ѝ към село Буново. Под ръководството на д-р Цариградски българите оказват помощ на замръзналите войници и откопават оръдията, които са откарани в Етрополе. За тази своя дейност е награден с Георгиевски кръст - ІV степен.

Той взема участие и в последвалите военни действия на Трета дивизия. В началото на месец януари 1878 г. тя се движи по долината на река Тополница, преминава през Панагюрище и Пазарджик и се насочва към Пловдив. Д-р Цариградски, заедно с още няколко доброволци, влиза в северната част на града с разузнавателна цел. Турците се оттеглят към центъра и запалват след себе си моста на река Марица. Той известява руското командване за разигралите се събития и то заповядва настъплението да продължи. Турските войски са обхванати от опасност за пълно обкръжение, напускат Пловдив и се насочват към Станима (днес Асеновград). Боевете продължават и в тях активно участва като преводач и д-р Цариградски. Заедно с други българи изпълнява и разузнавателни задачи. Той дори е ранен в левия крак. Освен това организира населението за снабдяване на руските войски с хранителни продукти и вещи от първа необходимост както и за събирането на изоставени турски галети. За тези му действия до края на войната

докторът е награден с втори Георгиевски кръст - ІІІ степен.

Идва Освобождението на България. Д-р Цариградски се изправя пред нови предизвикателства. Без да е завършил Военно училище той е назначен на действителна служба като офицер в милицията на Източна Румелия. Ала скоро в областта се зараждат мащабни партийни разногласия и политически борби. Тяхна жертва става и д-р Цариградски. Той е уволнен от заеманата длъжност и подложен на гонения. При обявяването на Съединението между Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. постъпва отново в армията и участва в Сръбско-българската война. Подвизава се в офицерския корпус до 1900 г. Разболява се и излиза в пенсия. Започва да се занимава със земеделие и производството на розово масло. Но събитията отново му предоставят възможност за патриотичен изблик. Участва в Балканската война 1912-1913 г. като доброволец с чин капитан и е помощник-комендант на град Драма. Отива си от този свят през 1918 г. в Пловдив.