"Руският наратив вече не е хибриден. Беше такъв през 2014 г., но не и в момента. Тогава искаше да манипулира, да променя. Сега се намираме в кървава война, която иска да ни върне в миналото", каза украинският политически анализатор Микола Давидюк по време на международната конференция "Войната се води не само на бойните полета: Хибридната война на Русия".

В събитието участваха политически анализатори и журналисти от България, Украйна, Германия, Гърция, Франция и Северна Македония, които разказаха за това как прокремълската пропаганда е пуснала корените си в страните им. Конференцията бе организирана от фондация "Конрад Аденауер" съвместно със Софийския форум за сигурност.

Давидюк, който е и автор на книгата "Как работи пропагандата на Путин" допълни, че руската дезинформация е станала по-агресивна, но вече не действа толкова интелигентно и е превзела главно Европа. Причината е, че в продължение на десетилетия Путин влага много пари в разпространението на дезинформация, а една нормална медия не би могла да се състезава с това. "Два млрд. на година се влагат в руска пропаганда. Разбира се, голяма част от тези пари е открадната. Русия дава пари за подкупи, корупция, пропаганда, но не и за образование", каза Давидюк. 

Според Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията България е сред страните, в които Русия използва повечето, ако не и всичките си пропагндни средства. "Медиите са само едно от оръжията - една от всеки три статии, които българите виждат всеки ден, е руска дезинофрамиця", каза Галев. И даде пример с хакерската атака над Български пощи, над ЦИК през 2015 г., над президенството и различни министерства. Припомни и руската връзка в отравянето на оръжейния бос Емилиян Гебрев. "Всичко това е част от кутията с инструменти на Путин", обобщи Галев.

Според него пропагандата е намерила почва у нас, защото ние нямаме институция, която да се бори с хибридната война на Кремъл. "Някои от атаките дори не се разследват. При последната кибер атака се обърнахме към институции, които могат да помогнат, но те ни казаха да подадем жалба. Много от хората и организациите, които би трябвало да разследват тези атаки, не могат да разчитат на властите", заяви Галев.

Северна Македония обаче е създала институция, която да се занимава с кибер атаките, но все още е рано да се каже дали дава резултат, каза Никола Дуйовски, декан на факултета за сигурност в Скопския университет "Св. св. Кирил и Методий".

И в Северна Македония пропагандата на Кремъл работи по добре утвърдената линия. Според заглавия в тамошни прокремълски медии украинците не са хора; САЩ имат изгода от войната и въоръжават украинци, които да избият руснаците; войната е религиозна, тъй като Украйна се състои от 50% католици и 50% ортодоксални християни. Пропагандата на Кремъл за всяване на паника обаче си е избрала и още една цел - учениците. "От октомври до сега сме получили около 368 сигнала за бомби в гимназии в Скопие. От миналата седмица започнаха и в по-малките градове. Повечето от тези сигнали са изпратени от сървъри в Русия. Тийнейджърите са много чувствителни към тази информация, споделят, страхуват се и пренасят паниката върху родители и роднини", каза Дуйовски.

Френските медии пък работят много успешно с платформи за проверка на фактите, които са ефективни, но не всички медии имат средствата да плащат за тези платформи, заяви журналистът на АФП Фабиен Замора. И допълни, че неразрешим проблем остават затворените групи във Фейсбук и Телеграм, където безпроблемно се разпространява непроверена информация.

Според гостите на конференцията решението за справяне с проблема с прокремълската пропаганда е образованието, както и демокрацията. "Защото ако демокрацията заспи, ще се събудим в диктатура", единодушни бяха те.