Quantcast
Как се става художник от дистанция? | СЕГА
facebook
twitter

Просвета

Как се става художник от дистанция?

Практическите занимания се оказаха невъзможни за училищата по изкуства в условия на онлайн обучение
438
 Илияна Кирилова
Как танцуват децата при онлайн обучение? Никак...

Деца, свирещи на музикални инструменти и потропващи народни хора от вкъщи. Младежи, учещи се да тъкат на стан и да рисуват от компютър. Тийнейджъри, отливащи стъкло виртуално. По този начин се обучаваха и тази година седмици наред хилядите ученици от училищата по изкуства у нас, чийто проблеми слабо се забелязват. За разлика от останалите учебни заведения, те учат на занаят, който трябва да се "пипне". Затова дистанционните уроци при тях просто не работят. Вместо да работят на специален режим обаче, отговарящ на особеностите им, тези училища понесоха еднакво с останалите тежестта на последната пандемична вълна у нас от зимата и на последвалите я управленски грешки. И в момента те се оправят и наваксват пропуските, който както може, без излишен шум.

 

Да станеш художник от разстояние

"Нямам проблем със съвременните дигитални технологии - от години ги използвам като допълнение на работата си. Когато обаче те станат единствената форма на преподаване, особено за дисциплините, изискващи усвояване на практически умения, нещата стават доста трудни", казва Александър Дойчинов, директор на Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен, в която учениците изучават иконопис, художествена тъкан и рекламна графика. "Обучението от разстояние в електронна среда - ОРЕС, в които се обучавахме дълго време, звучи като една горчива орис за нас", играе си с думите директорът. Той не се бои да признае, че при 200% отдаденост на учителите максималният ефект, който се постига при учениците при онлайн обучението, и то при най-добрите и мотивирани, е 60%.

Дойчинов разказва, че в началото на пандемията през 2020 г., училището му е успяло много бързо да превключи към дистанционни часове. "Бяхме добре подготвени, бързо направихме организация, създадохме общи групи, в които всичко се случваше пред очите на всички ученици и учители", споделя той. При локдауна миналата учебна година нещата започнали да се влошават. "Все пак, след затварянето на училищата, целият втори срок бе дадена възможност на училища като нашите да комбинират присъственото обучение с електронното. Затова тогава практическите ни занятия не пострадаха и вторият срок успяхме да ги вземем на живо и да наваксаме. Тази зима обаче, когато бяхме затворени, нямахме такава възможност", казва горчиво той.

Затова и уменията по иконопис той е преподавал от разстояние. Как става това? "Имаме теоретическа част, онагледяване. Тук дистанционното обучение се оказа дори помощник, защото всичко се вижда и чува на живо. Учениците обаче трябва да бъдат обучени как да заснемат произведението си. Платформата Тиймс е доста тромава. Налагаше се да работим в една платформа, да пращаме творбите си в друга и да ги визуализираме в трета", казва той. По думите му от пандемията м.г. доста е пострадала специалността текстил. Гимназията е единствената у нас, която предлага работа на вертикални станове и класическа тъкан. "Само ние правим стенни килими. Бяхме дали на учениците малки станове вкъщи, като под малки разбирайте дървена конструкция 1м/1.20 м и много затруднихме родителите им да ги разнасят", казва директорът.

"Колкото и да се стараем, идва момент на попиване не само на знания, но и на занаят и това не може да се случи дистанционно. В училища като нашето нещата са гранични като възможности. Не мога да си представя какво правят цигуларите?", казва още Дойчинов. Според него за училищата по изкуства са били необходими различни правила и възможност учениците да се обучават в малки групи на практически умения. Трябва да има възможност в бъдеще за вземане и на специфични решения от различните училища по изкуства, защото всяко от тях има различни нужди и специфика, казва той. Вариантът с тестването на учениците като условие за присъствено обучение за някои училища може и да е подходящ, но за подобни на неговата гимназия - не, защото младежите не започват в един час - "групата по иконопис идва в един час, групата по живопис в друг". 

 

Как се пее и танцува по интернет?

В Националното училище по фолклорни изкуства "Широка лъка", съхраняващо вече 50 години самобитното ни творчество, се обучават 80 ученици от 8 до 12 клас от цяла България. Училището предлага отлични условия - има учебен корпус с 16 класни стаи, 63 акустични кабинетa за индивидуално обучение, концертна зала с 200 места, библиотека, фонотека, сладкарница, физкултурен салон, фитнес зала, общежитие. Всичко това обаче, без общежитието, дълго време бе неизползваемо. Младежите учиха седмици наред дистанционно - пееха народни песни, свиреха на гъдулка, тамбура, гайда, кавал, играеха български танци - от разстояние. 

"По общообразователната подготовка нямахме проблеми - имаме си виртуални класни стаи, безжичен интернет, макар понякога и той да прекъсва. Но при музикално-теоретичните и изпълнителските дисциплини трябва сериозна творческа инвенция от преподавателите", казва директорът Стоянка Тенова. Тя преподава по пиано, което е задължителна дисциплина за всички в училището. Как се учи пиано от разстояние ли? "Много трудно. Ти трябва да му хванеш ръцете на ученика, да поставиш всяко пръстче на правилното място, да му изправиш стойката. Това в дистанционното обучение не се случва", казва тя. По думите й част от нейните ученици имат електронни синтезатори у дома. С тях тя е успявала да осъществи учебен процес, макар че звукът се предава по-бавно по интернет. Други нейни възпитаници обаче не разполагат с такива. "Занимавах ги с музикална теория", казва директорът. По думите й народното пеене и музикалните инструменти се преподават индивидуално - доста от учениците й имат лични инструменти и някак си уроците се получават. При груповите изкуства, каквито са танците обаче, положението е доста трудно. "Учителите пращат музика на учениците, те от своя страна се записват и връщат видеоклипове, но е доста сложно. Трудно се говори на един лаптоп", признава Тенова, според която ще мине доста време, докато се оценят реалните дефицити - не само образователни, но и емоционални, които учениците са понесли. 

Както тя, така и колегите й са категорични, че максималният период, в който децата от гимназиите по изкуства трябва да учат дистанционно, е две седмици, тъй като спецификата на тяхното обучение е различна, а контактът и емоцията при тях са от изключително значение. "Децата усетиха истинската нужда от присъствено обучение. Първоначално бяха раздвоени, но вече видяха какво качество получават на живо, видяха колко са важни социалните контакти, комуникацията, връзката с учителите", казва още Тенова. Въпреки всички несгоди, все пак почти целият втори срок на миналата година учениците й са посещавали присъствени занимания и са наваксали пропуснатото.

В 144-то средно училище "Народни будители" в София пък бяха намерили начин хем да не нарушават заповедта на здравния министър, хем да продължат присъственото обучение по време на последното затваряне на школата. Задължителната подготовка по общообразователните предмети учениците си вземаха онлайн - в платформата Школо.бг. Заниманията по музикален инструмент и пеене обаче се преподаваха присъствено, защото се провеждаха индивидуално за всеки ученик. "Разпоредбите даваха възможност за общи събирания на не повече от 15 човека. При нас в една класна стая имаме едно дете и един ученик, които са на голяма дистанция", обяснява директорът Камелия Дилова. По думите й всеки родител е попълвал декларация дали е съгласен детето му да идва в определено време в училище за специалните предмети (музикален инструмент и пеене). "Няма как да се учи инструмент онлайн. Дистанционни уроци по пеене не са удачни. Иначе децата ще загубят", казва тя. Според нея ако при изобразителното изкуство все пак има някаква успеваемост при онлайн часовете - учителят може да покаже елементите на картината, то дистанционното обучение при хореографията, която е масово, колективно изкуство, е доста трудно, особено при научаването на танц, за който е нужна цяла група. "Учителите показват танца, записват го, пращат го на учениците. Те изпълняват самостоятелно, записват се, пращат обратно. После получават рецензия къде бъркат. Но цял танц не могат да сглобят", обяснява Дилова.

 

Да отлееш стъкло в домашни условия

"Зле - така се отрази дистанционното обучение и на учениците, и на учителите, и на родителите. Нервите на повечето не издържаха. Самата аз не се чувствах изпълнила задачата си да обучавам децата", казва Лилия Балева, директор на Националната гимназия по приложни изкуства "Свети Лука" в София, в която се изучават пространствен и моден дизайн, рекламна графика, художествена дърворезба и силикатен дизайн. По думите й осмокласниците, които са за първа година в училището, не са успели да се адаптирали към правилата и реда в гимназията, когато дойде затварянето на училищата, а онлайн уроците изобщо не са ги мотивират да са сериозни. "Личи си по деветокласниците, имаме проблеми с дисциплината. Преди за няколко седмици ги научавахме на реда и те бяха спокойни, сега не бе съвсем така", казва тя.

"С часовете по теория се справихме. Проектирането е вид теория - учениците пращат по мейли кройки, рисунки. Но едно е да стоиш до него и да му покажеш кой елемент с какъв цвят да подсили, друго е да описваш всичко това. Аз говоря, но ученикът не знае как, не мога да му покажа. Процесът на моменти спираше. Как да го научим под какъв наклон да държи длето, как да дълбае дърво, да отлее стъкло, ако той не види и не пипне със своите ръце", казва директорът.

Според Балева е разумно в бъдеще при евентуални следващи вълна на коронавирус на гимназиите по изкуства да се даде възможност за присъствено обучение на учениците в малки групи при спазване на противоепидемичните мерки. "Групата ни по стъкло е от 8 ученика. По рисуване, живопис и склуптура са по 12-13 човека. Нямахме почти заболели, имаме и ваксинирани ученици", казва тя. Освен, че могат да осигурят безопасна среда, училището разполага и с големи ателиета по всички специалности. "Има знания, които могат да се усвоят само в ателие. Имаме специални пещи за стъкло, всякакви инструменти за рязане, материали. Как да режат вкъщи, нали могат да срежат килима. Не всеки разполага и с глина да прави скулптури у дома си", дава за пример тя.

"И тази година - за трети пореден път - дълго време бяхме в дистанционно обучение. На практика, единадесетокласниците ни са онлайн 3 от общо 5 години. Няма как занаят да се научи по телевизора. Не става просто", казва още директорът. Притеснението й става все по-голямо и заради това, че от т.г. втората матура за учениците от професионалните гимназии вече ще бъде по професия и ще се състои от две част - теоретична и  практическа (дипломна работа, по която трябва да се представи изпълнен проект). А дефицитите са очевидни - когато ученикът седне сам в изпитната стая да нарисува творбата си, се оказва, че той не може да демонстрира уменията, които е показвал, пращайки рисунки по мейл. "Учителите измислят какви ли не начини да мотивират децата, да им обясняват техники, но не са ли им показали как се рисува, рисувайки върху рисунка, нещата не са толкова качествени. Всички се стараем страхотно, но как слушаш през слушалки", пита Балева.

Според нея е крайно време да се помисли за този вид училища и за техните специфики, които загиват в дистанционна среда. Удачно за нея би било и защитите на дипломните работи да се изместят няколко седмици по-късно, за да могат учениците да се подготвят за тях. "Но най-страшното е, че никой не ме пита какво се случва с образователния процес. Никой не се интересува къде отива качеството?", казва с горчивина тя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още

Кейт Буш, която прочу фолклора ни на Острова
5 истории на проф. Греди Асса
Голямото чакане свърши - Slipknot разтърси Пловдив