Международните цени на петрола се понижиха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви постигнато споразумение за прекратяване на огъня между Иран и Израел. Този ход намали напрежението в Близкия изток и разсея очакванията за възможни прекъсвания в петролните доставки.
Понижението на цените на петрола започна още снощи, след като Иран нанесе ракетен удар по американска база в Катар. Фючърсите на суровия петрол West Texas Intermediate (WTI) паднаха с 5% и се установиха на 69,96 долара за барел. Подобен спад от 4% отбелязаха и фючърсите на суровия петрол Brent, а днес те се понижиха днес с 2,08 долара или 2.9% до 69.40 долара за барел, след като по-рано отчетоха спад от над 4% и достигнаха най-ниското си равнище от 11 юни. Американският лек суров петрол загуби още 3% и се търгуваше на ниво от 66.48 долара за барел — най-ниско от 9 юни насам.
Съгласно изявлението на президента Тръмп, примирието влиза в сила незабавно от страна на Иран и след 12 часа от страна на Израел, като пълно прекратяване на военните действия ще бъде потвърдено, ако то се запази в рамките на 24 часа.
Инвеститорите оценяват новината като възможност за връщане към стабилност, при условие че страните спазят поетите ангажименти. Рисковата премия, натрупана в цените по време на ескалацията, в момента се разпада.
Пазарите реагираха чувствително в последните дни след американски удари по ирански ядрени обекти и най-вече страховете за блокиране на Ормузкия проток — стратегически воден път, през който преминава близо една пета от световното потребление на петрол.
В резултат на това петролът беше достигнал петмесечни върхове в предходната сесия, но перспективата за дипломатическо решение сега връща вниманието към реалното предлагане и пазарните баланси.
"Хипотетично затварянето на Ормузкия проток щеше да е доста драматично, защото оттам минава голямо количество от световния петрол. Там са и най-големите производители – Саудитска Арабия, Катар, Ирак, Иран. Щеше да засегне и пазара на газ, защото през него минават катарските танкери, зареждащи предимно Азия", коментира пред БНР Светослав Бенчев от Българска петролна и газова асоциация.
"Със сигурност щеше за затрудни пазара и да увеличи цените. Колко драматично щеше да е то, зависеше от реакцията на Иран – дали щеше да става въпрос за миниране на този пролив, за атаки на определени танкери. Каквото и да беше, щеше да спре транспорта през този жизненоважен пролив. Има и наземни алтернативи, но те не могат да поемат цялостните количества, които минават оттам. Това може да се случи, ако режимът е сериозно застрашен, тъй като блокира и неговата собствена търговия."
Тръмп никак не обича високите цени на горивата, особено когато е президент, напомни Бенчев.
Цените на бензиностанциите - нагоре
Преглед на платформата Фуело показва, че у нас цените на горивата по бензиностанциите са тръгнали нагоре ден-два след избухването на военния конфликт между Израел и Иран. Преди това почти месец и половина цените бяха стабилни с колебания от 1 стотинка. От 16 юни обаче средната цена на А95 за една седмица се повишава с 6 стотинки на литър и в момента е 2.43 лв. за литър.
При дизелът средната цена нараства още по-силно след 16 юни - от 2.34 лв. за литър до 2.45 лв. към днешна дата.
"Няма притеснения за пазара на горива у нас. Нито заради международната ситуация, нито заради очаквана спекула с въвеждането на еврото", увери председателят на БПГА Светослав Бенчев. По думите му цитирани суми за скок на цените на горивата до 2.80 лв. на литър са изсмукани от въздуха.
Той увери, че докато рафинерията в Бургас работи и е осигурена, на пазара на горива в страната няма да има проблеми. Пазарът е изключително конкурентен. Спекула с цената веднага ще се види от всички и няма никакъв шанс да успее. На пазара са сериозни компании, които не биха си позволили такова нещо да се случи."
Припомняме, че преди десетина дни КЗК обяви образувано производство за установяване на нарушения на конкурентното законодателство от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл-България“. Двете дружества ще се разследват за злоупотреба с господстващо положение. Това действие новият шеф на КЗК Рос ен Карадимов предприе, след като лидерът на ДПС НН Делян Пеевски публично сезира антомонополната комисия.
