Движението като същност на живота, природните стихии и търсенето на вътрешен покой чрез експресивна живопис, наситена с цвят и енергия, са фокусът в новата самостоятелна изложба „Дихание“ на художничката Тереза Зиковска. Откриването е днес, 22 октомври, от 19.00 часа в столичната ONE Gallery на ул. "Дякон Игнатий" 1А.
„В самия център на движението има неподвижност“ – с тази парадоксална мисъл авторката въвежда зрителя в света на „Дихание“. В живописта на Зиковска движението присъства навсякъде – в свободния жест на четката, в наслагването на цветове и форми, в линиите, които се пресичат, разпадат и отново се събират. Зад тази привидна стихийност обаче стои едно по-тихо и лично търсене: възможно ли е човек да открие своя вътрешен център сред непрекъснатите промени на света.
„Изкуството за мен е като дишането. Нещо жизнено необходимо, за да продължа да съществувам“, споделя художничката, представяйки експозицията. За нея творческият процес следва естествения ритъм на дъха – поемане, задържане, освобождаване. Ритъм, който се повтаря, но никога не е напълно еднакъв.
В основата на „Дихание“ е съзерцаването на света и неговите непрестанни изменения. Светлината, движението, природните стихии и невидимите следи, които те оставят, се превръщат в отправна точка за живописни композиции, в които външното постепенно преминава във вътрешно преживяване. Вълната, която се надига и отдръпва, вихърът, който променя пространството, кръговратът на времето – всички те присъстват като усещане за свят, в който нищо не остава неподвижно.
Тази идея намира израз в характерния за Зиковска експресивен живописен език. Наситеното синьо се среща с жълти, розови, виолетови и огненочервени полета. Широките мазки се редуват с фини линии, драскотини и почти графични знаци. На места цветът се разлива свободно, другаде се натрупва в плътни, напрегнати структури. Композициите изглеждат едновременно спонтанни и внимателно изградени, коментират изкуствоведи.
В картините на Тереза Зиковска могат да бъдат открити фрагменти, напомнящи човешки фигури, предмети, пейзажи или природни форми. Те се появяват и изчезват сред цветните пластове, без да се подчиняват на еднозначен сюжет. Така живописта оставя пространство за личните асоциации на зрителя, за неговите спомени, чувства и преживявания. Тази свобода на образа е характерна за творчеството на художничката. Изкуствоведът проф. Чавдар Попов обръща внимание на експресивната сила на цвета, динамиката на композициите и сложното взаимодействие между спонтанния жест и вътрешната организация на живописното пространство в нейните творби.
„Търся центъра на личността в движението. И откривам, че в самия център на движението има неподвижност“, казва художничката. Тази неподвижност не е отсъствие на живот, а краткият миг между вдишването и издишването, между хаоса и покоя. Именно там Тереза Зиковска търси и намира тишина, възможност за съзерцание и за наслада от красотата на света.
Тереза Зиковска е родена през 1975 г. във Варна. Завършва Националната художествена академия в София и има дългогодишна практика в областта на живописта. Има множество самостоятелни и участия в групови изложби, а нейни произведения са част от публични и частни колекции в България и чужбина. Художничката е основател и артистичен директор на собствена галерия във Варна. В творчеството си последователно изследва отношенията между човека и природата, вътрешните състояния, светлината, цвета и движението.
