Разград ме посреща изненадващо. Слизам от влака на гарата, отстояща на 7 км, градският автобус е тръгнал тъкмо, а следващият е след час и петнадесет минути. Градският транспорт се движи на час и петнадесет минути!? Че защо тогава гарата се води на Разград?
Придвижвам се. Посещавал съм града няколко пъти, върнал се е назад. Няма радост. Няма хора, нищо няма.
Вали. Сякаш дъжд само има
И една сивота, която не е само усещане на сърцето. Сградите са наистина сиви цветово, пък и остарели, пък и... все по-малко нужни. Денят е делничен, времето обедно, а има цели минути, в които човек не се мярка на едно от централните пространства. Виж, в кафенета, две-три, чат-пат има хора.
Същия ден в Разград Андрей Гюров ще провежда среща с граждани. В града съм, за да видя какво хората от едно такова място питат един кандидат-президент, какво държат да узнаят.
Срещата е вечерта в зала на двузвезден хотел. Нито един афиш, бележка
или дори лепенка в града не подсказва
за нея. Поканата се разпространява единствено в социалните мрежи. Залата ще се окаже препълнена, с правостоящи - "много хора, без празно място" - напълно съответстващо на един от рекламните акценти в кампанията на Гюров през последните дни. Но ето я реалността в числа, броях, тъй като не бе трудно - 130 души в залата, тя си бе малка; 20-тина, скупчили се прави на входа; други 50-60 във фоайето, невлезли, говореха си високо без да се вълнуват от ставащото вътре - един път жена им направи забележка да не шумят, втори път мъж се опита да им затвори вратата.
Преди впечатления от самата среща обаче, ето още от градската среда, фона на случващото се:
Кметът е от БСП (Добрин Добрев), в инициативния комитет е на Илияна Йотова. БСП, ГЕРБ и ДПС са си поделили зам.-кметските места, и председателят на общинския съвет е от БСП. Но градът не е чак толкова вражески за Гюров. Това е родното и бизнес място на легендарния Никола Николов (кръгът "Агнешки главички" от епохата на Иван Костов), днес синът му Джипо Джипов е депутат ("Да, България", ДБ), той е водещото местно лице на "градска десница". Родом са още Иво Прокопиев (също развивал бизнес тук), Антоанета Цонева. Офисът на ПП-ДБ е на главната улица до площада, твърде масивен на фона на околната нищета. Да се чуди човек
как при тия мастити имена и приемственост,
а и всеизвестната многомилионна щедрост на братя Домусчиеви във футбола и фармацията, градът е тъй безнадежден, така отчайващ.
Прави впечатление, че в Разград има много таксита. Не се движат, стоят. Защо ли са много? Питам шофьор. "Няма работа. Опитват се мъжете такси да карат", отговаря. Това състояние на града, това дередже на редовите хора при толкова много развъртяни през годините милиони... - бяс да го хване човек. Но е друга тема.
Срещата на Гюров с гражданите е от 18 часа. Той се появява двадесет минути по-рано, десет здрависва лично влизащите. Усмихнат е, енергичен. Джипов е конферансие. Сред хората са социалният министър от служебния му кабинет Хасан Адемов, държавни служители при същото правителство или от времето на Кирил Петков. Разбира се, и други. Гюров говори на хората стегнато 20 минути, вкарва целия конспект - ударени кораби, слаба власт, протести срещу Борисов, разочароващ Радев, бюджет, ракия, помилван наркобарон... Как реагирал държавнически като премиер за това-онова, три-четири думи и за самия Разград.
Хората ръкопляскат при "Разград"
Гюров съветва всеки да увлече по четирима апатични гласоподаватели, понеже номер четири е бюлетината. В интерес на истината, Гюров е добър оратор. Говори очаквани неща, но фокусирано, без скука, нито с дразнещи излишества. Владее тялото, изглежда естествен.
След 20-тата минута е дадена думата за въпроси на хората. Първи пита Хасан Адемов. Интересува се трябва ли България да е част от коалицията на желаещите и от антидрон коалицията, както и какво би направил Гюров след ударените кораби, ако бе във властта. Кандидат-президентът отвръща, че за да има мир, двете коалиции са нещо добро, а ако зависеше от него сега, щеше да задейства чл. 4 на НАТО, и/или да потърси съвместни действия с Румъния, Турция. Следващият въпрос е от възрастна жена. Интересува се защо пилотите ни не могат да летят с F-16. Гюров почва да отговаря, но с емоция по темата се обажда мъж от залата - не се разбира какво казва, не е ясно и Гюров какво точно обяснява - но
залата се вълнува, има тонус
Трети човек - мъж, пита какво ще направи Гюров като президент, за да сложи из съдебната система хора като Цариградска и Янкулов, та да се оправи тая държава... Гюров говори за съдебни квоти, възможни вета и т.н.
Така са преминали нови 20 минути, тъкмо се разгарят емоции. И.... Джипов благодари за въпросите. Казва, че в следващите минути всеки ще може още по-лично да пита каквото си поиска скъпия гост, като отиде при него. Тоест, дошло е време за ръкостискания и селфита. И те текат 20 минути. След тях - нищо. Срещата е приключила. На 61-вата минута всичко е като преди първата - все едно не е било. Срещата е минала добре, гафове няма - на един прецизно изпълнен дневен ред навява.
Седмица по-рано посетих срещата с граждани на Илияна Йотова във Варна. Исках същото - да чуя въпросите на хората към нея. Нула въпроси като резултат, тъй като
на народа думата не бе дадена,
разрешени бяха само целувки и селфита. При Гюров в Разград - трима питащи гражданина, като единият е Хасан Адемов, неслучаен гражданин.
"Кажете, щом сте журналист, при другите кандидати пълни ли са залите?", попита ме един от разградските организатори. "При някои са пълни, други не. Но защо бяха прекъснати въпросите на хората, защо бяха оставени само трима души да питат?", недоумявам. Отговорът: "Ние тука си се познаваме, наши хора сме, десни хора. Ако бъдат оставени да питат, те до утре може да питат, но уморен е човекът, обикаля страната, много събития има".
След още десет минути Андрей Гюров е отпрашил от безрадостния град. Промяната и демокрацията останаха да се крепят на едни 200 души, "наши хора, десни", които в дъжд, студ и без нито един афиш винаги ще ти препълнят една малка зала. Кампанията (и на Йотова) не се вълнува от останалите.
