Изложба, наречена "Квартет за края на времето", на живеещия и работещ в Белгия български визуален артист Николай Константинов се открива на 16 юни в One Gallery в центъра на София.
"Квартет за края на времето" черпи вдъхновение от едноименната творба на големия френски композитор Оливие Месиен (1908-1993), създадена, докато е бил в плен в немски концлагер по време на Втората световна война, но устремена към безвремие. Видео инсталации и скулптури от контейнери, облечени с мотиви от българското везмо, се вплитат в съвременна визуална партитура за идентичност, граници и памет, посочват организаторите на изложбата.
Контейнерът – универсален символ на глобалната търговия, се появява тук не като празен обект, а като носител на културна и идентификационна стойност. Облечен във формите и знаците на традиционното българско везмо, той се превръща в декларация – тиха, но недвусмислена – че културната идентичност не може да бъде изтрита, дори когато е впримчена в глобалната инфраструктура на анонимност. Везмото действа като културен код, който „пробива“ стените на стандартизирания поток.
Морето, съпътстващо образите, е едновременно реална и метафизична граница – то размива очертанията между пространство и време, между личното и общото, между Европа и останалия свят. Видеата, заснети в гранични състояния – изгреви, залези, приливи – създават съзерцателна тишина, в която ехти музиката на Месиен: дисонантна, но хармонична, ритуална и освобождаваща.
"Краят на времето" в концепцията на автора Николай Константинов е край на една епоха, в която циркулацията на културни стойности, идеи и информация беше задържана, ограничена, затворена в режими на страх, изолация и контрол. Настъпва момент на преосмисляне – не на апокалипсис, а на възможност. Контейнерите вече не носят само стока – те носят знаци. Знаци на идентичност, знание и съпротива.
Във видеата са изобразени кадри от брега на море в мигове на прилив и отлив, ден и нощ, летящи чайки – това създава съзерцателна среща с безвремието. Този пейзаж – вечен и непоклатим, напомня за космичната перспектива на Месиен, но и за ритъма, който се отказва от метронома, а звукът се превръща в молитва… Визуалните обекти пронизват изложбата като структура и вътрешен ритъм. Всеки кадър резонира с отделна част от музикалния "Квартет за края на времето": от "Литургия на безсмъртния Исус" до "Химн за вечността на Исус". Визуалното става звуково, а пространството – духовна зона на преход.
"Квартет за края на времето" за цигулка, кларинет, виолончело и пиано е написан през 1941-ва. Година по-рано Оливие Месиен, който е мобилизиран, попада в плен и е въдворен в немския концлагер "Щалаг VIII". Там се ражда шедьовърът му "Квартет за края на времето", в чиято основа са залегнали виденията редзнаменования, изложени в десета глава от Откровението на Йоан. Как е написал Месиен тази изумителна композиция в концлагер? Навсякъде се срещат и хора. Един немски офицер тайно му дава допълнително храна, нотна хартия, моливи и гума, а протестантският свещеник му отстъпва част от своята барака, за да пише. Квартетът маркира един от най-драматичните моменти в живота на Месиен.
В своя визуален квартет на XXI век Николай Константинов говори за края не като катастрофа, а като състояние на пределност – на духа, на материята, на времето. И в този предел се появява възможност: за съзерцание, за отказ от притежание, за ново начало отвъд шума на настоящето.
Николай Константинов е роден през 1965 г. в София. От 1990 до 1995 г. се образова в Национално висше училище за визуални изкуства „Ла Камбр“, Брюксел, Белгия. От 1995 до 1997 г. учи в Института "Сен-Люк", Брюксел, и се дипломира като магистър по дигитално изкуство. Настоящата му позиция е професор по дигитално изкуство в ENSAV La Cambre – Брюксел.
Работи в областта на рисунката, скулптурата, керамиката, виртуалната реалност, 3D принтирането.
През 2000 и 2012 г. Николай Константинов е 3D арт директор по пълнометражния документален филм "Орфей – виртуален музей на българското археологическо наследство". От този опит, включващ месеци, прекарани в археологическия музей сред несметни съкровища, се ражда една от инсталациите му през тази година – смес от виртуална реалност и керамика, озаглавена "1624 искри от възхищение".
