Столичната ONE Gallery представя изложбата на Ванс Петрунов „Ние сме 99%: Изкуство, власт и обществено бъдеще“, съдържаща фотографии, създадени по време на седеммесечно пътуване на автора през 18 лагера на движението Occupy („Окупирай“) в САЩ. Откриването е днес от 19.00 ч. в арт пространството на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в центъра на София.
Петнадесет години след като We Are the 99% („Ние сме 99-те процента“ – т.е. всички, без единият процент най-богати в света) се наложи като един от най-разпознаваемите лозунги на новия век, експозицията представя необикновено визуално свидетелство за движението. Нейният създател Ванс Петрунов – фотограф и документалист, който от години живее и работи в САЩ, през 2011 и 2012 г. е документирал движението отвътре, преминавайки през лагери на Occupy от Ню Йорк до Калифорния и Хаваите.
Изложбата се връща към един от определящите обществени моменти в началото на XXI век, но поставя и въпрос, който звучи особено актуално днес: какво остана от „Ние сме 99-те процента“ петнадесет години по-късно?
През есента на 2011 г. Occupy Wall Street („Окупирай Уолстрийт“) превръща парк „Зукоти“ в Манхатън в епицентър на международен разговор за икономическото неравенство, корпоративните влияния, политическото представителство и отношенията между гражданите и институциите. Лозунгът We Are the 99% бързо надхвърля границите на Ню Йорк, а протестни лагери и сродни инициативи се появяват в множество градове в САЩ и по света.
По същото време българинът Ванс Петрунов се оказва в Ню Йорк по работа. След като вижда телевизионните репортажи за Occupy Wall Street, взема фотоапарата си и отива в парк „Зукоти“. Това първо посещение се превръща в начало на седеммесечно пътуване. „Нямах намерение да документирам едно движение и със сигурност нямах представа докъде ще ме отведе това първо посещение“, споделя Петрунов.
За него срещата с „Окупирай“ има и дълбоко личен контекст. Роден в България, Петрунов напуска страната през 1985 г. и по-късно се установява в САЩ. Опитът от живота в комунистическа система, в която публичното изразяване на несъгласие може да има сериозни последици, формира у него трайна чувствителност към свободата на словото и правото на мирни събрания. Тази лична история оказва влияние и върху начина, по който години след това наблюдава и документира движението Occupy.
През следващите седем месеца Петрунов пътува из Съединените щати и снима 18 лагера на движението. Погледът му обаче съзнателно остава встрани от най-видимия образ на протестите – сблъсъците с полицията и драматичните кадри, които доминират в новинарските емисии. Вместо това обективът му се насочва към хората и общностите, които се създават около движението – импровизираните кухни и библиотеки, разговорите и музиката, доброволците и посетителите, както и всекидневния ритъм на живот в тези временни обществени пространства. Така снимките постепенно стават нещо повече от документ.
Докато пътува между различните градове, фотографът носи със себе си снимки от лагерите, които вече е посетил, и ги показва на участниците в следващите. Така хората получават възможност да видят как Occupy се развива на хиляди километри от тях. Кадрите започват да пътуват заедно с движението, превръщайки се във визуална връзка между иначе географски отдалечени общности.
Особено място в архива на автора заема и един по-малко забелязван аспект на „Окупирай“ – неговият собствен визуален език. Петрунов снима ръчно изработените плакати, рисунки, лозунги, послания и различни форми на протестно изкуство, чрез които участниците сами изграждат образа на движението. Вместо професионална политическа комуникация се появява спонтанна визуална култура, създадена на улицата – непосредствена, понякога иронична, понякога гневна, но винаги лична, посочват организаторите на изложбата.
Днес снимките на Ванс Петрунов вече могат да бъдат разглеждани не само като свидетелство за конкретно протестно движение, но и като исторически архив на обществените тревоги в началото на XXI век. Архивът на Occupy, създаден от Петрунов, е съхранен в отделни колекции от различните лагери, във фотокнигата Occupy USA, в изложби и в специално създадения уеб архив на проекта.
Но историята на движението не приключва с прекратяването на лагерите. Въпросите, които то поставя през 2011 г. – за концентрацията на богатство и власт, икономическото неравенство, корпоративното влияние, политическото представителство и възможностите за гражданско участие – продължават да съществуват, макар и в променена обществена и технологична среда. Именно тази връзка с настоящето е важна за Ванс Петрунов петнадесет години по-късно, когато разговорът за концентрацията на богатство и влияние вече не минава единствено през Уолстрийт и финансовите институции. Към него се прибавят огромната власт на технологичните корпорации, появата на нови технологични елити и все по-голямото значение на изкуствения интелект за икономиката, труда, информацията и обществения живот.
В този нов контекст идеята за „99-те процента“ придобива различни измерения. Ако през 2011 г. Occupy Wall Street насочва вниманието към разделението между огромното мнозинство и най-богатия един процент, днес към този разговор се прибавяат въпросите кой притежава технологиите, информацията и дигиталната инфраструктура и как концентрацията на икономическа и технологична власт променя обществото.
Тъкмо тук фотографският архив на Петрунов среща настоящето. Макар Occupy Wall Street като движение да принадлежи на конкретен исторически момент, част от конфликтите и тревогите, които го пораждат, могат да бъдат разпознати и понастоящем – вече в други форми и в един коренно променен свят. Именно благодарение на дистанцията от петнадесет години изложбата „Ние сме 99-те процента“ превръща погледа назад към едно движение във възможност за разговор за настоящето и бъдещето. Как се е променило обществото от 2011 г. насам? Как изглеждат днес онези 99 процента? Къде са новите центрове на власт? Как технологиите и изкуственият интелект променят стария разговор за неравенството? И каква роля може да има фотографията – не само като свидетелство за историята, но и като начин да разбираме настоящето?...
С изложбата „Ние сме 99%: Изкуство, власт и обществено бъдеще“ ONE Gallery връща този визуален архив в настоящето – не като носталгия по Occupy Wall Street, а като отправна точка към въпроси, които петнадесет години по-късно звучат по различен начин, но не са изгубили своята актуалност.
