Медия без
политическа реклама

Жалко, че трябваше да използваме танкове, за да им покажем любовта си

Прочутият писател пише за Пражката пролет, но звучи актуално и днес

Милан Кундера

Номинираният за "Оскар" режисьор и аниматор Теодор Ушев е автор на спонтанния превод от френски на "Въведение към една вариация" - предговор към единствената пиеса на Милан Кундера "Жак и неговият господар". "Този текст ми се струва важен, точно сега, точно днес", написа Ушев в профила си във Фейсбук.

"Беше третият ден от окупацията. Бях в колата си, между Прага и Будейовице...

На пътя, в полето, в гората, навсякъде бяха разположени руски отряди. Внезапно военен патрул спря моята кола и трима войници започнаха да я претърсват. Когато операцията беше завършена, офицерът, който ръководеше проверката, ме попита на руски "Как чувствуваться?"

Въпросът не беше нито заядлив, нито ироничен. Напротив – офицерът продължи: "Всичко това е едно голямо недоразумение. Но всичко ще е наред. Трябва да знаете, че ние обичаме чехите. Обичаме ви!"

Пейзаж, разоран от хиляди танкове, бъдещето на страната ми съсипано за векове, правителството на Чехия арестувано и свалено, а офицерът от окупационната армия ми се обяснява в любов? Разбира се, той не искаше да изкаже несъгласието си с инвазията, нямам никакво съмнение в това.

Те всички говореха така: тяхното поведение не беше садистичното удоволствие от насилието, но друг архетип: този на несподелената любов: "Защо чехите (които ние толкова много обичаме!) не желаят да живеят с нас, по същия начин като нас? Колко жалко, че трябваше да използваме танкове, за да им покажем нашата любов!"

[...]

Чувствата са важни за човека, но те стават съмнителни в момента, в който се превръщат в единствена ценност, в критерий за истинност, в оправдание на поведението ни. Най-благородните националистични чувства могат да оправдаят най-свирепа жестокост. С надути от лирична сантименталност гърди, човек може да извърши най-голямото престъпление, в името на любовта.

Сантименталността, която замества рационалното мислене, която става база дори на неразбирателството и липсата на толерантност. Тя става "суперструктура на бруталността", както казва Карл Юнг.

Издигането на чувствата в ранг на ценност води началото си много далеч във времето – може би още от началото на християнството. "Обичай Бога – и прави каквото искаш" казва Св. Августин.

Тази знаменита фраза е основополагаща: критерият за истина се премества отвън навътре, в зоната на субективното. Вълната на чувството на любовта ("Обичай Бог" – императив на християнството) измества яснотата на Закона (императив на юдеизма) и се превръща в мъгляв критерий за морал и честност.

Историята на християнското общество е незаменим урок по чувствителност: Исус на кръста ни учи да приемаме страданието; средновековната поезия да открием любовта; доктрината за буржоазното семейство – да изпитваме носталгия по родния дом; политическата демагогия успя да "сантиментализира" желанието за надмощие и сила.

Но с настъпването на Ренесанса, сантименталността на Западната цивилизация започва да се балансира от едно допълнително чувство: това на смисъла, разума и съмнението, на играта и на релативната относителност на всичко човешко. Именно тогава Цивилизацията навлиза в своята зрелост.

В своята знаменита реч в Харвард Солженицин ситуира започването на кризата на Западната цивилизация именно в епохата на Ренесанса. Русия, като една по-особена цивилизация, прозира и се отличава от тази негова присъда.

Всъщност историята на Русия се отличава от Западната – и то именно с отсъствието на Възраждане и духа на промяната, който следва Ренесанса. Ето защо мисленето на руснаците е различно: съотношението между чувство и рационалност, между сантименталност и разум, е абсолютно различно.

В тази различност се открива и прословутата мистерия на "Руската душа". Както в нейната дълбочина, така и в нейната бруталност и жестокост.

И когато руската ирационалност се стовари с всичка сила върху моята страна, изпитах инстинктивна нужда да вдишвам силно духа на Модерната западна цивилизация...

Сблъсквайки се с безкрайната руска нощ, преживях в Прага жестокия край на Западната цивилизация, такава, каквато беше изградена в Модерните времена, базирана на индивида и неговия разум, на плурализма на мненията и толерантността. В една малка Западна страна, преживях края на Запада.

Това беше моето финално сбогом.

Париж, юли 1981 г."

 

Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Един от известните интелектуалци на Пражката пролет, два пъти изключван от Чешката комунистическа партия.  Автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите "Шегата" (1965), "Смешни любови" (1963-1969), "Животът е другаде" (1970), „Валс на раздяла“ (1971), "Книга за смеха и забравата" (1978), "Непосилната лекота на битието" (1984), "Безсмъртие" (1989), "Бавно" (1995), "Самоличност" (1996), "Незнанието" (2000), "Празникът на незначителността" (2014). Повечето му творби са преведени на български език

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?