Медия без
политическа реклама

Поп Кръстю, другарят Топузов и Интелигенция Балканска осветиха театър „София“

Режисьорът Маргарита Младенова събира в юбилеен спектакъл десетима автори „въпрекисти“

Днес, 13:31
Интелигенция Балканска на Лилия Маравиля, поругана от "силните на деня".
Иван Дончев
Интелигенция Балканска на Лилия Маравиля, поругана от "силните на деня".

Експедиция из колективната театрална памет на родната публика е юбилейният спектакъл „Не свиква с тъмното окото (Корени)“ под режисурата на проф. Маргарита Младенова, с който театър „София“ увенча своята 60-годишнина и връщането на трупата в бялата сграда в парка „Заимов“ след петилетката на епичен ремонт. Представлението, създадено от нея, обединява откъси от играни някога (а понякога и санкционирани) пиеси жалони на общинската сцена, оставили свой знак в летописа ѝ, а заглавието отпраща директно към самото начало на историята: откриването на новосъздадения през 1966-а театър „София“ с паметната постановка на Леон Даниел „Корени“.

Днешните „Корени“ пият сокове от творбите на десетима от най-значимите съвременни български драматурзи и поети: Йордан Радичков, Иван Радоев, Стефан Цанев, Валери Петров, Константин Илиев, Боян Папазов, Георги Марков, Иван Пейчев, Веселин Ханчев, Първан Стефанов. Маргарита Младенова ги нарича въпрекисти – автори, отстояващи творческата и човешката си чест въпреки политическите табута на соц диктатурата. Ако нямате необходимата възраст, за да сте били сред техните зрители в онези времена, когато само театърът посмяваше да артикулира забранените истини – не е беда. Да ги разпознаете и идентифицирате сега – това е опция. Но дори да не се случи, спектакълът на Маргарита Младенова така подрежда и обживява парчетата, че те изграждат една относително логична, макар и фрагментирана цялост на разказа за народностната ни съдба: от национално-освободителните борби, през нелегалното движение до недъзите на „най-справедливия“ строй и детските болести на домораслата ни уж-демокрация във вечен преход. Спектакъл, роден с пиетет към литературното ни минало, но вгледан в днешния ден, относно чиито тревоги и проблеми звучи не само актуално, а и пророчески. Пронизан на моменти с подобния на античен хор общ глас на актьорите в стила на поетиката на „Сфумато“. И обрамчен с привидно наивните екзистенциални прозрения на може би най-иносказателния ни театрален автор, Йордан Радичков.

Началото слагат неговите врабчета, предвождани от Драги ми господине, в изпълнение на няколко от младите актьори от трупата, предвождани от Юлиян Рачков. Веднага след кратката поетична ретроспектива със стихотворения като „Сладкопойна чучулига“, „Бяла спретната къщурка“, „Обичам те, мое мило отечество“ на предци като Любен Каравелов и Ран Босилек, изрецитирани не без добродушна ирония, постановката дава думата на паметни събития от пиесата на Боян Папазов „Да отвориш рана“, посветена на Априлското въстание, ролята на масите и на личността в голямата история. В образа на Георги Бенковски, който е главен герой в творбата, тук е новата звезда от екрана Гринго-Богдан Григоров, а Юли Малинов и Владимир Солаков са неговите съратници Павел Бобеков и Панайот Волов. Алтернативата за всички желаещи да правят история след тях е „Трийсет сребърника – или Околчица“, както постановява Стефан Цанев с цитата-куршум от стихотворението си „Плач по Ботев“, включен в спектакъла.

Само след няколко фрагмента идва ред и на христоматийния за епохата на застоя номенклатурчик Топузов от „Човекоядката“ на Иван Радоев, когото поколения отъждествяват с превъплъщението на големия Тодор Колев на същата тая сцена. Символ на невидимата, но всеобхватна тоталитарна власт с манипулативните ѝ методи, сега той е облечен от сценографа Ивайло Николов в мощен като четирикрилен гардероб раиран костюм. Изпълва го със съдържание и майсторство актьорът Михаил Милчев – смешен, но и зловещ в него. Дария Симеонова му партнира като Баба Йота (по аналогия с Вазовия герой Дядо Йоцо), нямата (но не и сляпа) обитателка на старческия дом, в който се разпорежда другарят Топузов. Нейното безмълвие, някога олицетворявано от Илка Зафирова и Доротея Тончева, бе метафора на принудителното мълчание на обществото, а внезапното ѝ проговаряне – почти немислима за времето присъда над конформизма, корупцията, подмяната на ценностите…

Сред миниатюрите в структурата на спектакъла има два върхови сценични акцента. Първият е екстатичният монолог на поп Кръстю – подборка от текста на великата българска трагедия на Константин Илиев „Великденско вино“ за личната и колективната вина (или пък невинност?!) за това, че неизменно погубваме своите герои – завършващ с разтърсващо самопризнание: „Изядохме те, Игнатие, изпихме те…“. Съвсем неслучайни актьори са давали плът на този образ в годините: от Георги Миладинов и Велко Кънев до Свежен Младенов и Владимир Пенев. Сега в ролята блести Ивайло Герасков. Този неочакван и нетипичен поп Кръстю не прилича на никого от предшествениците си: някак си е по-европейски, по-Джереми-Айрънсовски, играе с размаха на низвергнат от двореца Шекспиров крал, вдигащ с треперещи от емоция и чувство за вина ръце бокала с причастие… За да се включи малко след това в следващ откъс, в който е Господ по Иван Радоев с още по-горчивата констатация: „Само си изцапах ръцете да те правя, човеко!“…   

Вторият безспорен върхов акцент в „Корени“-те на Маргарита Младенова е сътворен от пластичната Лилия Маравиля като Интелигенция Балканска (а по-скоро чисто българска) от сатирата на Стефан Цанев „Пир по време на демокрация“, която представя интелигенцията като редовно озлочестявана от силните на деня или приучена сама да им се подлага. Разобличаването на нейния все още актуален нрав е подготвено от промъкналата се сякаш случайно фраза на класика Вазов: „Добър народ – всичко одобрява“, предшестваща изповедта на дежурно съгласната Интелигенция Балканска. Тя пък в един момент ще заговори и с гласа на Иван Пейчев, автор на „Всяка есенна вечер“: „Лежа на дюшека и мълча от памтивека и чакам човека с голямото Ч“…

Финалът на спектакъла ни отнася към вълшебния свят на Валери Петров за пораснали деца, в който един от най-ярките млади актьори в трупата – Даниел Кукушев, е в дует с доайена Ириней Константинов – директора, в най-голяма степен изнесъл на гърба си тегобите на ремонта и организацията на скиталчеството по различни сцени, а пенсиониран от общината без предупреждение само месеци преди годишнината. В тяхно лице добрият санбернар и малчуганът символично си предават щафетата на приемствеността между артистичните поколения. И отново долитат Врабчетата… Накрая всички пеят „Носете си новите дрехи, момчета“ – призива, с който авторът Стефан Цанев, режисьорката и артистите обобщават посланието на видяното: най-страшното робство е да мълчиш доброволно, затова бъдете смели сега, не отлагайте дързостите на живота си за утре, когато ще е късно дори за равносметка.      

„Следвам духа на театъра, предназначен да разтърсва с истина човека на сцената и в залата, да тревожи и пробужда неговото съзнание. Да вълнува, но и да ни предизвиква да мислим… Беше удивително как наяве, въпреки контекста, се случваше мечтата за друг театър, друга интуиция за битие в изкуството и за неговата мисия. За нас – следващите поколения театрали – уроците на този театър бяха и кураж, и изпитание“, признава проф. Маргарита Младенова.

В спектакъла „Не свиква с тъмното окото (Корени)“ участва целият актьорски екип на театър „София“: Ангела Канева, Владимир Солаков, Гергана Филипова, Гринго-Богдан Григоров, Даниел Кукушев, Дария Симеонова, Димитър Стойнов, Елена Дечева, Елеонора Иванова, Ивайло Герасков, Йоанна-Изабелла Върбанова, Лилия Маравиля, Мила Банчева, Милена Живкова, Мирослав Тънгаров, Михаил Милчев, Невена Калудова, Неда Спасова, Николай Димитров, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Евтимиос Триандафиллу, Ириней Константинов и Сава Пиперов. Композитор е Христо Намлиев. Следващите представления са на 28 ноември, 12 и 22 декември.

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата