На 75-годишна възраст почина един от големите полски поети Адам Загаевски. Това е станало вчера в дома му в Краков, съобщават полски медии, които цитират издателя му. 

Роден в Лвов, Украйна, през 1945 г., Загаевски е един от най-известните съвременни автори в Полша, носител на множество награди и нееднократно цитиран като възможен носител на Нобелова награда за литература. Приживе той разделяше живота си между Полша и САЩ, където преподаваше литература в Чикагския университет и бе известен като "поета на 11 септември". 

Авторът получава прозвището си, когато сп. "Ню Йоркър" избира една от поемите му - Try to Praise the Mutilated World - за последната страница на специалния си брой за атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. Стихотворението "Опитай да възпееш осакатения свят" не е посветено на това събитие - то е отпечатано за пръв път през 2000 г. в полското списание "Зешити литерацке".

Загаевски е виден представител на полското литературно движение Нова вълна, вдъхновено от жестоката репресия от страна на комунистическия режим върху вълната от студентски протести в Полша през март 1968 г. През 1982 г. той се установява в Париж, а в родния Краков се завръща едва през 2002 г.

Носител на редица литературни награди и отличия, сред които Международната награда за литература "Нойщат", награда "Принцесата на Астурия", стипендия от фондация "Гугенхайм".

Хенрик Возняковски, директор на известното полско издателство "Знак", описва Адам Загаевски като интелигентен човек с "фин" хумор и "свенлив" - също като покойната Вислава Шимборска, друга голяма краковска поетеса, която спечели Нобеловата награда за литература през 1996 г.

ОПИТАЙ ДА ВЪЗПЕЕШ ОСАКАТЕНИЯ СВЯТ

превод: Силвия Борисов

Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше луксозните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътуване,
пред друг имаше само солена пустош.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
Ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте само двамата
в бялата стая и пердето потръпна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента как събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и пак се връща.