Графичната дизайнерка Санда Стратулат-Протич, създала дизайна на опаковките на любими на поколения продукти – дъвките „Идеал“, шоколадите „Кума Лиса“, бисквитите „Детска радост“и „Златна есен“, хрупките „Зрънчо“, е починала на 89-годишна възраст. Тъжната новина съобщава аниматорът Теодор Ушев в своята страница във Фейсбук, позовавайки се на публикация на семейстото ѝ, цитирани и от БТА. „Санда беше най-добрият, сърдечен, всеотдаден и добър човек, който познавах. Всичко, което знам за графичния дизайн, научих от нея“, пише Ушев. „Санда Стратулат-Протич нарисува нашето детство“, отблязва той.
Санда е родена в Букурещ, в семейство на румънски интелектуалци, музиканти и артисти. Завършва Академията за изящни изкуства в Букурещ и бързо се утвърждава като едно от имената в румънската мозайка и стенна живопис. Малко след това младата художничка среща специализиращия в Букурещ виден български ендокринолог проф. доктор Михаил Протич и заедно се преместват в София.
В България стилът на Санда е определен като прекалено формалистичен и декоративен за господстващата по времето на социализма реалистична, пропагандна доктрина в стенописта. Жизнерадостните стилизации на Санда не се харесват на тогавашните комисии в СБХ – а и по онова време в запазената мъжка територия на монументалната живопис жени не са да допускани, обяснява Теодор Ушев.
Така Санда е принудена да работи като приложен график и дизайнер – опаковките и графичният дизайн за храни се смятат за непрестижни художествени дейности. Там са „забутани“ да работят художници от буржоазни семейства, врагове, недостойни за „голямото соц. Изкуство“, твърди аниматорът.
Нетрадиционният стил на Санда Стратулат-Протич обаче бързо придобива популярност и успява да се наложи сред безличната, скучна среда и социалистическата сивота на опаковачния дизайн. Санда се впуска с любов и професионализъм в тази дейност, колекционира най-добрите световни образци на дизайна, опитва се да въвежда нови технологии. С една-едничка цел – да успее да направи опаковките на храните по-естетски, по-привлекателни. Да вкара в мрачните, полупразни магазини цвят и радост.
Така създава любимите на поколения опаковки – на дъвките „Идеал“, шоколадите „Кума Лиса“, бисквити „Детска радост“, „Златна есен“, „Зрънчо“, запазени знаци за хранителната промишленост, етикети, пакети за хранителни продукти.
„Ако има някакъв цвят, радост в опаковките от онова време – всичко е излязло от ръцете на Сандуца, както я наричаха най-близките. Денонощия трудад ръчно нарисувани „цветоотделки“, цели нощи в тъмната фотографска стая, за да извади от бракуваните отпреди войната, стари машини за печат на мукава и дефектните, евтини мастила, някаква прилична, модерна за времето си естетика, нещо приятно за окото“, заключава Тео Ушев.
Съобщението за кончината на художничката е подписано от членовете на опечаленото ѝ семейство: Олгуца, Михаил, Светла, Александра, Михаил, Юлия, Теодор.
