"Казвам на децата и другите", Петър Барбалов
изд. Locus Publishing
Добре познат като режисьор, сценарист и куратор, Петър Барбалов дебютира в литературата със сборника "Казвам на децата и другите". Разказите му са калейдоскоп, в който съжителстват класическото изкуство и градската модерност, Париж и полите на Витоша, операта и съвременният поп уейв. Това е книга за търсенето на смисъл, за уязвимостта на гения и за илюзиите, които ни помагат да оцелеем.
Ето какво доверява актрисата Снежина Петрова за разказа "Разкажи ми за Париж", от който можете да прочетете откъс по-долу: "Бил ли си някога в Париж? Има много начини да попаднеш в него и много начини да се разминеш с него. Този кодиран чат между две сродни души ни отваря вратата към един Париж, до който нямаме достъп като простосмъртни от 21 век, родени и отгледани в източна Европа. Дори въображението ни не може току така да ни пренесе там, защото сме си… "патиланци". В този свят музиката е опера, телата са балетни, наметките – хермелинови, хората – графини, херцогини и принцове, плътта е копринен плюш, а супата – оргазмична лучена… И всичко това е реалност, в която ти се иска да попаднеш за малко, да се пренесеш през скритите кодове в други епохи, а после да се завърнеш в сигурността на битието си в полите на Витоша, защото "Париж създава смъртни опасности на всяка крачка", както казва Херцогинята с диамантени очи."
Петър Барбалов е автор на четири документални филма, посветени на Райна Кабаиванска и Международния майсторски клас в НБУ, както и сценарист на големи оперни събития като Оперната гала в Античния театър в Пловдив в чест на 90-ата годишнина на Кабаиванска, концертите Serata Belcanto в операта "Бастилия" в Париж и в Britten Theatre в Лондон, както и Concerto di Belcanto в Академията "Санта Чечилия".
------
Разкажи ми за Париж
– Херцогинята отмени наказанието. Пак ми говори. "Алма е близо до Севастопол. При нея Франция и Англия побеждават Русия във важна битка от Кримската война. Генерали от моя род са участвали!" Туше! Херцогинята ми дава да разбера кой командва парада. "Не зная защо сега Франция и Англия не са при Алма, при Севастопол."
– Генералската кръв говори.
– Жана и Филип седят до нас. Жана му показва дисплея на телефона си. Филип се усмихва широко. Взима ножа и почуква няколко пъти по кристалната чаша. Обявява, че е получил важно потвърждение. Кармен в следващия сезон на Метрополитън и Ковънт гардън ще бъде нашата дива Мария! E viva! до безкрай. Целувки за Симона до безкрай. Тенорът също се хвърля да целува Томазо, нищо че тъкмо се запознаха. Отваря се нова бутилка шампанско.
– Безкраен празник!
– Херцогинята тихо ми споделя, че е гледала "Кармен" в Лондон преди тридесетина години. Били заедно с принцеса Даяна. "Сигурно знаете, тя загина в тунела отсреща. Тунелът, който гледа към Пламъка на свободата." Кадри от информационни емисии проблясват в паметта ми. Картина на хора, струпани около едрата фигура на златен пламък, които се взират в черния отвор на влизащ под земята тунел. Не е мираж! През витрините на Chez Francis виждам пламъка и сега. Позлатата му ярко блести, осветена от прожектори в чернотата на нощта. "В първите дни след инцидента хората се събираха на пламъка. Носеха цветя. Плачеха, взираха се в тунела. Молеха се Даяна да излезе от него."
– Мястото на катастрофата е малката основа на конус. Той се удължава далеч навън, превръща се в коничен тунел. До голямата си основа на площад "Алма". Там малкият угаснал човешки пламък от душата на принцесата се транспонира в грамадния пламък от метал на монумента.
– Херцогинята съвсем снишава глас. "Много смърт е приел този град. Винаги е близо до нас. Мария-Антоанета е гилотинирана на площада пред нашия хотел. Даяна катастрофира в тунела до нашия ресторант. Париж създава смъртни опасности на всяка крачка, до всяко "наше" място. Но ако успееш да ги избегнеш, празникът е безкраен! Вижте този площад. Каква въртележка от асфалт, таксита, пресичащи пешеходци, млади чинари и нощни отблясъци. Какво удоволствие! И после моста, и после Tour Eiffel в далечината. Хипнотичен екстаз!"
– Как се избягват смъртните опасности?
– И аз това попитах. Лицето й се промени. Увисна в маска на отсъствие и безжизненост. Сякаш духът й се пренесе в друг свят, лицето й остана в този.
– Забравено.
– "Смъртните опасности се крият в облаците на Париж. Те са винаги надвиснали. Бели и невинни, сиви и потискащи, ниско или високо, дори невидими, те са винаги надвиснали, свързани със земята и пътеките на хората. Как да избегнеш облаците?"
– Няма как.
– Предавам: няма как. Херцогиня Алма ме пронизва с диамантените си очи. "Няма гнездо, в което да се скриеш от облаците. Те достигат всякакви обиталища и скривалища. Но има прагове към други светове, които можеш да се научиш да прекрачваш."
– Как се научаваш?
– Предавам: как се научаваш? Херцогиня Алма намества разкошния хермелин върху раменете си, придърпва малката си вечерна чанта от черен Dupion, покрита със златно везани бродерии на цветя и насекоми, два големи диаманта в центъра на двете цветни венчета, множество перли в очите на инсектите, усмихва се мило. "Хайде да кроим планове! Да отидем до Пламъка? Да поседим в неговата компания. Да се повзираме в тунела."
– Хей, докторе, да се върнеш!
***
Момчето отмества поглед от телефонния екран. Стрелките на часовника кълцат поредния половин час. Животът му е разделен на половинки часове. В края на всяка половинка в стаята влиза майка му, когато е в родния дом, или Изабел, когато е в Лион, или медицинската сестра, когато е в болницата. Влизат, нагласят възглавниците под неподвижните му рамене, проверяват подлогата под неподвижния му таз, опъват чаршафите под неподвижните му крайници. Обгрижват младото му тяло. Парализирано от край до край. Дори усмивките, дори сълзите. Единствено показалецът на дясната ръка се движи. Пише. Свързва го. Позволява му да прекрачи от близкия свят на страдание и неподвижност в далечния на празник и пътуване. Кой е по-реален? Застиналият в малката стая или недостижимият, оживял през разказа на доктора? Същия, в който дебне смъртната опасност. Сблъска се с нея. Стовари се върху него. Огромна разпенена вълна го обгърна и го смачка в пясъчното дъно. Счупи му врата. Тогава? Кой праг да премине, за да открие своя свят. В кое измерение?
Дано докторът пише по-бързо! Дано с Херцогиня Алма скроят хубав план! Дано минат бързо месеците до поредната операция. И после дано минат бързо годините до новия живот. В Париж.
