„Хорът на уличните котки“, Оля Стоянова и Ясен Григоров
Изд. „Жанет 45“
Ако имате не един, а девет живота, с какво ще ги запълните? Попитайте котките и те веднага ще ви отговорят: с лов и любов, с грациозно безделие и с героични подвизи. А през останалото време – с мяукане в хор.
Шест котки побеждават гравитацията, за да ви трогнат и очароват в тази прекрасна книга. Книга за любов и приключения колкото за 99 живота! Единство и разнообразие в симбиозата на текст и рисунки. Художникът Ясен Григоров допълва и разширява историята с езика на цветовете и линиите.
По какво хората приличат на котките? Разбират ли котките от любов и смели подвизи? С първата си книга за деца Оля Стоянова търси чрез своите герои отговора на тези въпроси, завладявайки нови читателски територии.
„За да бъде хубава една хорова песен, нужни са няколко неща. Всички певци да имат хубави гласове. Да знаят песента и да я пеят вярно, а не фалшиво. И още – гласовете им да си подхождат, да се сливат хармонично, всички да пеят в синхрон. Хем отделните гласове да звучат красиво, хем мелодията да е обща. Хорът на уличните котки в книгата на Оля Стоянова е точно такъв”, отбелязва поетесата Мария Донева, която е редактор на томчето.
„Основна черта на добрата детска книга е нейната способност да „изчезне“ пред читателя, карайки го да се усети част от историята. „Хорът на уличните котки“ успява да постигне тази цел – пълнокръвни образи, правдоподобна реч, желязна вътрешна логика. (...) Поведен от опитна ръка, читателят напуска позицията си на наблюдател – той е засмукан в центъра на събитията, бърчи нос пред букета от миризми, подскача, ужилен от искрите в настръхналата котешка козина…“, отбелязват критиците.
Оля Стоянова е доктор по журналистика, драматург и главен редактор на програма „Христо Ботев“ на БНР. Тя е автор на сборници с кратки разкази, на документални и поетични книги. За стихосбирката си „Улица „Щастие“ получава националните награди „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“ за 2013 г. Двукратен носител е на награда „Аскеер“ за съвременна драматургия – за пиесите си „Покана за вечеря“ (2014) и „Цветът на дълбоките води“ (2018), които и до момента са в афиша на театър „София“ и Народния театър. . „Хорът на уличните котки“ е първата ѝ детска книга.
Художникът Ясен Григоров е работил върху повече от 60 книги, излезли в България, Швейцария, Мексико, Колумбия, Корея, Северна Македония, Испания. Той е автор на 5 пълнометражни и 3 късометражни филма, носител е на национални и световни награди в сферата на детската книга, както и на международни отличия от филмови фестивали. През 2021 г. попада в престижната международна селекция за детска литература White Ravens, а негова авторска книга влиза в списъците с препоръчителна литература за децата до IV клас, подготвен от министерствата на образованието на Мексико и Колумбия.
Предлагаме на читателите откъс от това чудесно произведение (не само) за деца.
Юли е. Горещо е и времето в града се търкаля едва-едва. Дори май е спряло точно в този момент – слънцето e напекло високите покриви на къщите, а жегата е затиснала града като похлупак. Гълъбите се крият в сенките на тухлените зидове, а от покривите – като мачти на кораби – стърчат комини, антени, сателитни чинии и опашки.
Опашки?
Да, котешки опашки. Защото по покривите се разхожда цял отбор шарени котки – бели и сиви, рижи и тигрови. И в този ленив следобед, когато светът дреме и се прозява, котките са се наежили една срещу друга, извиват гръбнаци и вдигат невъобразим шум. Чуват се яростно съскане, стържене, мяукане и цвърчене, които звучат ту като игра, ту като любовна песен, а после като закана за пердах или бебешки плач. В центъра на тази гюрултия е рижият котарак – мърлява котка с големи уши. Именно този мърльо ръмжи срещу целия свят.
— Алооо, какво правите тук? Вие гълъби ли сте, или улични котки?… Защо се криете по покривите? – репчи се рижият котарак. — Последния живот си изгубих, докато стигна дотук.
Една сива котка скача срещу него. Нека ви кажа още сега, че това не е обикновена котка. Тя не прилича на другите улични котки. Жълтите ѝ очи са красиви, но страшни – тя е истинско диво животно, попаднало в центъра на града.
— Не дрънкай глупости, Рижи! Никога не се шегувай с тези неща! Брой си правилно животите и мълчи! – съска сивата котка.
Рижият отстъпва назад и заема отбранителна позиция:
— Не се шегувам! – оправдава се той. — Я ме погледни! Сърцето ми ще изхвръкне, козината ми на нищо не прилича… Една кола мина през опашката ми… Само един живот ми остана! Последният!…
— Глупости! – казва сивата. — Стегни се и не се оплаквай!
Въпреки че има правило – когато двама се карат, не се намесвай, – един тигров котарак пристъпва напред и приятелски перва рижия с лапа по гърба. Казвам „приятелски“, защото тигровият котарак не е агресивен. Той е охранен уличен котарак, който е винаги в добро настроение. Има и такива котки, знаете. И всички ги обичаме.
— Не така, Рижи! – казва тигровият. — На теб козината ти винаги e мръсна. Никой не те е настъпил по опашката, ти просто имаш проблеми с хигиената!
— От днес си гълъб! Честито! – поздравява го тигровият.
