„Крилата на принца, или момчето, което изгуби своята стая“, Добрин Векилов-Дони

Издателство „Изток-Запад“

„Крилата на принца, или момчето, което изгуби своята стая“ се слуша, чете и съзерцава: това е музикален албум, скрит в красиво илюстрована книга. Тази чудновата приказка, разказана с думи от Добрин Векилов-Дони и картини от художничката Таня Доскова, призовава читателите да преоткрият не само незабравимите хитове на дуета Дони и Момчил (изпълнени със симфоничен оркестър), а и себе си.

На границата между съня и реалността един малък фантазьор търси своята изгубена стая. По пътя си среща необикновени същества, истории и мелодии, които му помагат да разбере, че музиката живее в сърцето ни, че тя расте и се променя с нас – а накрая ни връща обратно към себе си.

Тук всяка страница е врата: към вълшебните картини на Таня Доскова и към QR код, който крие любима песен.

Добрин Векилов-Дони е роден е на 7 май 1967 г. в София. От 1988 до 1992 г. учи пеене при маестро Стефан Анастасов, а след това специализира при маестра Христина Ангелакова. Започва кариерата си като басист и вокалист в групите „Атлас“ и „Медикус“. През 1993 г. заедно с Момчил Колев сформират дуета Дони и Момчил. В началото на XXI век прави дуетни изпълнения и със съпругата си, актрисата Антоанета Добрева-Нети. От 2013 г. е основател и член на супергрупата „Фондацията“. Дони и Момчил са първите български изпълнители, излъчени по MTV, с песента им „Ближи си сладоледа“. Песента на Дони и Момчил „Уморени крила“ се изкачва в Топ 10 на холандския „Билборд“. През 1997 г. британското музикално списание „Q“ нарежда Дони и Момчил между най-добрите групи в света заедно с U2 и Oasis.

Дони е музикален продуцент на много телевизионни предавания, сред които Music Idol, „Като две капки вода“, X Factor Bulgaria и много други. Щатен композитор е в теа­тър „Българска армия“. Автор е на музиката на 55 спектакъла, между които и четири мюзикъла, последният от които в Софийската опера и балет. Актьор е в десетки театрални постановки, между които и „Секс, наркотици и рокендрол“, която се играе от 1992 г. с един и същ състав.

Дони е реализирал многократно концерти в България, Русия, Беларус, Украйна, Израел, Франция, Великобрита­ния, Германия, Австрия, Сърбия, Испания, Италия, Белгия, Нидерландия, Швей­цария, Люксембург, Дания, Норвегия, Швеция, Катар, Дубай, Кувейт, САЩ, Канада, Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Бразилия, Аржентина, Индия, Непал и Тибет.

Добрин Векилов-Дони е най-младият носител на награда за цялостен принос към музиката в България. Печели я през 2002 г. заедно с Момчил. Десет години по-късно (2012) дуетът получава наградата „БГ вдъхновител“ (аналог на наградата за цялостен принос към музиката) на наградите на БГ Радио. В класа­цията на БГ Радио „Големите хиляда“ Дони е първи в България с 43 песни като автор и изпълнител.

Таня Доскова e родена през 1960 г. Завършва графика в НХА през 1985 г. и се дипломира при проф. Чуклев. От 1985 до 1990 г. създава собствен метод и школа за професионално обучение по рисуване и акварел. В този период участва в общи изложби на СБХ в столицата, и е отличена в списание „Изкуство“ като автор на ново явление в графичната композиция и спойката на фигурите в пространството. От 1990 г. живее, твори, излага и продава изкуството си извън България в самостоятелни и общи изложби в Англия, Канада и САЩ. От 2006 г. участва годишно и във всички големи музейни и City ART Фестивали в Северна Америка, където получава десетки отличия.

През 1996 и 1997 г. нейни творби получиха пет нацио­нал­ни награди от Канадската асоциация на илюстратори­те (CAPIC): Canon Golden award 96’; Canon Merit award 96’; Adobe Golden award 97’; Canon Bronze award 97’, Reader’s Digest Merit award 97’. Работите ѝ са публикувани като носители на тези награди в The Creative Source of Canada и списанията на CAPIC.

През 2010 г. печели награда и публикация за ‘Excellence in Illustration’ от най-престижното американско списание в областта на илюстрацията ‘Communication Arts’.

През 2021 г. е наградена и нейните картини са публикувани в годишното издание на New York Times ‘American Illustration 40’, отразяващо най-добрите творби за годината. Журирано е от Wall Street Journal, The New Yorker, Washington Post.

Между 1998 и 2002 г. Таня Доскова прави компютърна анимация в Лондон и Ванкувър, работейки в студиата за специални ефекти за кино и телевизионни продукции: The Mill, Jim Henson’s Creature Shop, Double Negative и Mainframe Entertainment върху филмите Babe 2, Pitch Black, Action Man, Transformers.

След ковид епидемията Доскова и нейният съпруг изградиха лятно студио ArtFAN в с. Варвара, Бургаско.

Предлагаме ви да прочетете кратък откъс от книгата. 

Аз не съм от най-умните, нито от най-способните. Съвсем обикновено дете. Не съм отличник. Някои неща ми вървят, а други – не. Незабележим съм и не мога да кажа, че съм смел. Абе нищо особено, или поне така говорят другите, ако въобще говорят нещо за мен. Доста съм разхвърлян и неподреден и все ми се карат. Май в нищо не ме бива.

Ала обичам да разказвам истории, които не съм преживял. Наричат ме лъжец, но аз просто фантазирам.

Тази история обаче си е съвсем истинска. Не знам как се случи точно на мен, но ще ви я разкажа, пък вие си преценявайте дали да ми вярвате. Както си спях, изведнъж стаята ми изчезна. Нямам представа как стана, но дори не мина и една секунда – а нея я нямаше.

Постоях известно време в нищото, пък после тръгнах да я търся. Какъвто съм разхвърлян, щях да отнеса много караници и наказания.

– Къде ти е стаята? Не мога да ти имам никакво доверие – щеше да каже майка ми. – Ти какъв ще станеш, като пораснеш?

И така нататък.

Какво да направя? Не обичам да ми мрънкат; хукнах да си търся стаята. Вървях дълго, но нямаше никакви хора, да не говорим за стаи. Особено моята… Нищо. Само път. Изведнъж стигнах до голям стъклен похлупак. Вътре стоеше момче, на чиято глава имаше грижливо поставена шапка с перо. С втренчено-замечтан поглед, то поливаше с малка лейка тревата под себе си.

– Здравей! Да си виждал една стая?

– Искаш ли да ти разкажа кой съм аз?

– Не съм сигурен, защото… – Но момчето започна да пее, без да прояви интерес към отговора на въпроса ми.

(QR-код към песента „Малкият принц“)

– Ти за себе си ли разказваш?

– Да.

– Направи ми впечатление, че говориш в трето лице, единствено число.

– Да, защото нямам огледало.

– Разбирам – излъгах аз.

– Хареса ли ти?

– Описваш се много поетично.

– Благодаря… това значи, че ти хареса или…?

– Казвали ли са ти, че си нарцис?

– Не, но много благодаря! Това е едно от любимите ми цветя. Опитвам се да го посадя тук, но не се получава.

– Един нарцис е достатъчен на такова малко пространство и той вече е тук.

– Толкова си мил. Тогава трябва да поливам себе си, нали?

– Би могло – казах, не допускайки, че той ще приеме на сериозно потвърждението ми.

Момчето вдигна лейката, започна да се полива много старателно и забрави за мен. Погледах го още известно време и тръгнах.