Медия без
политическа реклама

Монументалното творчество на Дечко Узунов увенчава 125-годишнината му

От 20-те до 80-те години на ХХ век художникът създава редица паметници, стенописи, витражи на знакови места

26 Февр. 2024
СГХГ
Стенопис на Дечко Узунов в апартамента на Пенка и Нейко Нейкови, 1928.

Изложба „Светско монументално изкуство“ на Дечко Узунов по повод 125-годишнината от рождението на големия художник се открива в четвъртък, 29 февруари, от 18.00 ч. в галерията музей, носеща неговото име. Събитието е в рамките на програма „Наследство“ на СГХГ и може да бъде посетено до юни на адреса на някогашния дом на твореца на бул. „Драган Цанков“ 24.

Дечко Узунов и днес продължава да привлича вниманието на изследователите с разнообразните си творчески проявления. Освен в областта на изящното изкуство той се изявява и в монументалното. Разработва множество проекти в различни направления, но успява да реализира само част от тях под формата на стенописи, мозайки и витражи.

От края на 20-те до началото на 80-те години на ХХ век Дечко Узунов създава, макар и не често, редица значими монументални произведения. До нас са достигнали над десет паметника, свидетелстващи за големия му художествен потенциал. В периода от второто до четвъртото десетилетие на миналия век той работи и в частни домове, в които създава предимно стенописи. През 30-те години художникът е поканен да оформи българския павилион на Международното изложение в Париж (1937) и прави стъклопис за заседателната зала на Българската народна банка (1939). В началото на следващото десетилетие той се занимава с фасадата на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1941), като изработва и стенопис за Съдебната палата в София (1942). През 50-те години на ХХ век се създават малко монументални творби и в това отношение Узунов не е изключение, но е в колектива, който оформя облика на Софийската опера и балет (1954/55). В шестото десетилетие на века Узунов изписва Българския културен институт във Варшава (1961), а у нас прави мозайка в Карлово (около 1965). През 70-те и 80-те години на ХХ век негови обекти са Операта в Стара Загора (1971), Мавзолеят на Георги Димитров (1974/75), Народният театър „Иван Вазов“ (1976), резиденция „Бояна“ (1979), хотел „Казанлък“ (1980), Националният дворец на културата (1981) и др.

Партньорският проект „Дечко Узунов. 125 години от рождението на художника“, осъществен от Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък, и Държавна агенция „Архиви“, включва в себе си реализирането на редица изложби. Настоящата е една от тях, като също е и първа част от документалната експозиция „Дечко Узунов. Монументално изкуство“. В периода февруари – юни 2024 г. зрителите ще имат възможност да видят архивни снимки, проекти и творби, чрез които организаторите правят опит да се създаде визуален разказ за това как протича развитието на Дечко Узунов в областта на светското монументално изкуство.

Проектът е подкрепен от програма „Култура“ на Столична община и се реализира с помощта на Съюза на българските художници, Българската народна банка, Софийската опера и балет, Държавната опера в Стара Загора, Народен театър „Иван Вазов“, Национален исторически музей, Музея на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Народно читалище „Васил Левски“ – Карлово, Катедрален храм „Свети Йоан Предтеча“ – Казанлък, и храм „Св. Иван Рилски“ – Перник.

Още по темата