Човешките ръце са самата изразителност: могат красиво да погалят, грозно да наранят, могат и да посочат раните. Ръцете понякога са интегрална част от представянето на артиста – за да накарат думите щастливо да полетят или да им помогнат, когато тежестта им стане непосилна. Да са патерици, когато историята завлича персонажа към бездна, след изплуването от която той трябва да прохожда стъпка по стъпка в реалността, за да се помири със собствения си живот. В моноспектакъла „Момичета и момчета“ актрисата Искра Донова играе и с ръце. Освен с тях – и с цялото си същество, разбира се. „Момичета и момчета“ в Младежкия театър не е първата среща на Искра и режисьора Петър Кауков с драматургията на родения през 1970-а британски писател, сценарист и либретист Денис Кели. Преди близо петнайсетина години пиесата му „Любов и пари“, поставена от Кауков също в Младежкия, донесе на актрисата награда „Икар“ за поддържаща роля. Поддържаща, доколкото спектакълът бе изграден от няколко отделни кратки фрагмента с различни герои, иначе по емоционална тежест и трагедиен заряд – повече от главна. След премиерата на „Момичета и момчета“ преди броени дни можем категорично да свидетелстваме, че и актуалният им Menage` a Trois (да го наречем „тройна връзка“) се оказва много добра комбинация. Младата жена, в която Искра Донова се превъплъщава, разказва непринудено и лежерно историята си, без непременно да подрежда случките по хронология: за разюздания секс и връзките, класирани в екселски таблици; за разочарованията – най-вече от себе си, и нуждата да започне начисто оттам, където забие пръста си на картата; за запознанството с бъдещия си съпруг на опашката на летището, където той поставя на мястото им две нахакани манекенки… За аборта, който е готова да направи заради него, но в крайна сметка не се налага. Споделя за необяснимото, но неистово желание да работи във филмовата индустрия, да навлезе в сериозната документалистика, което постига с хъс и находчивост. Доверява и как постепенно фестивалите и наградите се превръщат във важна част от ежедневието ѝ. Разказва нехайно и забавно, като води „диалози“ с другите задочни участници в историята и най-вече с двете си деца – момченце и момиченце, които непрекъснато съветва, обгрижва, поощрява с любов. Щом те „изчезнат“ от сцената, пак става иронична. От време на време пуска и по някоя солена реплика, която странно контрастира с елегантното ѝ по британски излъчване, но пък с това веднага става близка и симпатична (поне на част от публиката). Симпатичен ни е и съпругът, когото описва: добре излеждащ млад мъж с креативен и до неотдавна печеливш бизнес – издирва и реставрира стари селски мебели, които предлага на претенциозния лондонски пазар. Любовта им е жи(ла)ва и силна. И всичко сякаш върви по ноти без много усилия. Но в един момент…какво?! Изведнъж този текст прави неочакван завой, изблъсква зрителя (а преди това, очевидно – и актьора) от зоната му на комфорт и го кара да кърви. Забива нож в сърцето, натиска и го завърта с ярост. След леко подвеждащото заглавие, невярно подсказващо, че ще говорим за младежки лудории, след по хъшлашки игривата забавната първа част, идва ефектът на пълен потрес и шок. Идват мрачните истини за все още неразрушените клишета за статута на жената и мъжа в семейството и обществото, за най-бруталното домашно насилие, за болното мъжко его, за сатанинската жестокост на отмъщението – за успялата жена понякога няма прошка, и за нейните неистови усилия да ампутира мъжа от спомените си, за да се опита да продължи. Великолепната Искра Донова изживява всичко това на сцената от „а“ до „я“ без форсиран патос и напънати на макс децибели – с финеса на истинска „драматическа актриса“, която разчита на силата на думите, на погледа, на овладяното използване на гласа. И на ръцете си – криле. Откриването и превода на пиесата са дело на режисьора Петър Кауков. Двамата с Искра Донова започват да работят по проекта от 2019-а, но идва годината на Covid-19 и начинанието се отлага. Междувременно актрисата става майка – нещо, което за одухотворяването точно на този текст вероятно е от същностно значение. Сценографията в постановката и мултимедията от детски рисунки са на Розина Макавеева, композитор е Милен Кукошаров. Следващите представления на „Момичета и момчета“ в камерната зала на Младежки театър „Николай Бинев“ са на 3 и 23 октомври, а тази вечер моноспектакълът ще се представи на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ в Пловдив.