Артист от родината на Пинокио ще възкреси у нас един от най-популярните герои от детската литература. „Пинокио и други фантазии” е проект, който се основава на комбинация от визуално изкуство и театрална интерпретация: в центъра му е изложбата от 21 графични илюстрации на италианския художник Франческо де Франческо, вдъхновени от класическия детски роман „Приключенията на Пинокио“ от Карло Колоди. Откриването ще бъде на 29 януари от 16.00 часа в Младежкия театър „Николай Бинев“. Събитието е на почетното консулство на Италия в Пловдив под патронажа на Италианското посолство и Италианския културен институт в София, в сътрудничество с асоциация „Докосни дъгата” и фондация „Мудима”. Проектът ще приключи на 4 февруари.
През 2026-а се навършват 145 години от създаването на романа за деца „Пинокио“. Над 70 илюстратори само в Италия са рисували персонажите от прочутата приказка по страниците на различните издания. Що се отнася до неговите екранни интерпретации, те са повече от 60 – от Италия, САЩ, Русия, Германия, Япония. Първата е ням филм, който датира от 1911 г., а сред последните са версиите на Робърт Земекис и Гийермо дел Торо от 2022-ра. Сред онези, които най-категорично са добили статут на класика, се нарежда тв филмът от 1972-ра на големия италиански режисьор Луиджи Коменчини „Приключенията на Пинокио“ с Нино Манфреди и Джина Лолобриджида. В. La Repubblica припомня изпълнителя на главната роля – детето актьор Андреа Балестри, и разказва за сегашния му живот, гостуването на проекта „Пинокио и други фантазии“ и годишнината пък е повод и ние да споделим историята му с читателите.
Балестри става Пинокио във филма на Луиджи Коменчини
Но днес прилича повече на майстор Джепето. През 1972 г. той изиграва дървената кукла, превърнала се в истинско момче в прочутата телевизионна екранизация, а сега е пенсиониран, живее в Палайа близо до Пиза и се забавлява да дяла дървото, за да прави мебели. Запалва се по това хоби, като започва да изработва рамки за снимките от филма, които негови близки и познати непрекъснато му искат.
Режисьорът Луиджи Коменчини търси момче от Тоскана за филма си и през 1971-ва праща фотографи в основните училища в областта да снимат децата. Прехвърля над 3000 кадъра, докато подбере най-подходящите за ролята и ги викат в хотел, където им дават костюми и ги карат да се разхождат напред-назад като на дефиле. Остават седмина кандидати, които са поканени у Коменчини в Рим за последно пресяване. „Попита ме дали ще имам куража да ударя с чук хубавата картина, която висеше на стената. Аз го направих и стъклото се разби на хиляди парченца. Тогава той ми каза ядосан: „Ама как така, наистина ли го счупи? Беше много скъпа, сега ще трябва да я платиш“. А аз му отговорих: „Че нали ти ме накара?! Няма да ти платя нищо!“. Може би моята спонтанност го е убедила да избере мен. Бях палав и нахален, точно като във филма“, спомня си Балестри.
Андреа е най-малкият от шестте деца в семейство, в което само бащата работи – бояджия е, а майката е домакиня. С хонорара от филма – 8 милиона лири, които по онова време са много пари, купуват кухненска техника, нови мебели, а главата на семейството се сдобива с малка кола. Снимките започват през април, а през септември Андреа навършва 8.
Нино Манфреди, Джина Лолобриджида, Виторио де Сика
Балестри споделя, че е имал изключителни отношения със звездата на филма Нино Манфреди. Актьорът винаги успявал да го укроти и успокои със сладки приказки. И разказва една забавна случка: „Веднъж се разхождахме около конюшнята. Миришеше на тор, а аз си хапвах вкусен сандвич със сирене. „Как успяваш на тая смрад?“, пита ме Манфреди. А аз: „Нали ям с устата, не с носа…“. С красавицата Джина Лолобриджида, която е в ролята на Синята фея Фатина, обаче отношенията не са така идилични. Тя все злослови за момчето, обвинява го, че е непохватно и разглезено – може би защото малко завижда заради вниманието, което му обръщат. Така например, Андреа има десет костюмистки, а тя само три: не защото той е „главният“, а защото е малко момче, далеч от майка си, и те се отнасят с него като със син.
Един ден, в началото на тази донякъде проблемна връзка, е насрочена фотосесия в близка вила: събират се репортери от най-влиятелните вестници, а Лолобриджида я няма. Събитието е от 8 часа и другите започват да позират за първите снимки, когато Джина пристига с колата си в 9.15, влиза в гримьорната си и излиза след дълго време. „Приближи се до мен и протегна ръка, аз я махнах и ѝ казах, че няма да се снимам с нея, защото е трябвало да дойде по-рано. Тя ме нагруби, а аз ѝ отговорих на тоскански. Искаше да ми удари шамар, но баща ми, който беше с мен, спря ръката ѝ и каза, че все пак съм още дете. Тя се ядоса, спъна се и падна на пода. На следващия ден отиде при Коменчини и му каза, че не ставам за Пинокио. А знаете ли какво отговори той? „Аз моя Пинокио съм си го намерил, а що се отнася до Фатина – решавате си Вие…“, връща лентата някогашното дете актьор.
На снимачната площадка Андреа има привилегията да се запознае и с великия режисьор Виторио де Сика, който участва във филма като актьор: „С него снимах само една малка сцена. Когато бърках репликите ми се караха, защото той беше зает и можеше да остане само за определено време. Но в един момент и той сбърка. Тогава казах на Коменчии: „Видя ли, не греша само аз, а и той – нищо че е голям актьор“. Хич не си мерех думите. Като заснехме сцената, Де Сика ме посочи на режисьора: „Това момче е голяма драка, но е печено…“.
Любителска театрална трупа вместо голямото кино
След „Пинокио“ от филмовото студио предлагат на Балестри да се премести със семейството в Рим, за да може Андреа да учи в актьорско училище, обещават му работа и къща, но той отказва, предпочитайки да останат в Пиза. „Направих още някой и друг филм, но на продукциите щеше да им струва твърде скъпо да ме возят до Рим всеки път, плащайки за хотела, пътуването и за придружител“, обяснява Андреа Балестри. Той твърди, че е доволен от това как се е развил животът му. „Късметът е влак, който минава само веднъж: хванах го, но слязох на първата спирка. Обаче не съжалявам, така успях да изживея детството си. И се гордея – не всяко дете има шанса да се срещне с велики актьори“, казва екранният Пинокио. „Не завърших средно образование. Напуснах училище в 7-и клас и на 15 години започнах работа: първо като асистент в автобояджийски цех, после като зидар, продавач в супермаркет и накрая, през 1991 г. – в общинска фирма за сметосъбиране, където останах до миналата година. Вече съм пенсионер“, изброява Балестри и допълва, че и така винаги е успявал да издържи финансово.
Сега той има любителска театрална трупа и харесва театъра повече от киното. Основава я през 2011 г. заедно с жената, с която живее. Даже споделя преживяванията си от киното в собствено шоу. Приятно му е да чува смеха и аплодисментите на публиката. „Когато си направих страница във Фейсбук, всеки ден по 20-30 души ми пишеха да ме питат разни неща за филма. И аз учтиво отговарях. След това реших да напиша книга с всички тези обяснения. Осъзнах, че филмът на Луиджи Коменчини е останал в сърцата на хората. Аз съм сред малкото живи членове на този актьорски състав, така че защо да не задоволя любопитството им?“, казва Андреа Балестри. И се зарича: „Докато дишам и хората искат да слушат, ще разказвам тази история“.
