Двама четвъртокурсници по актьорско майсторство от класа на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ – Елина Илиева и Мирослав Тънгаров, са тазгодишните лауреати на „Стипендията на Ламбо“. Отличието се присъжда от основания от незабравимия Стефан Данаилов фестивал „Сцена на кръстопът“. Елина и Мирослав получиха своите награди по време на среща с ректора на Академията проф. Мирослав Дачев, зам.-ректора по проф. Пенко Господинов, програмния директор на фестивала – режисьорката Росица Обрешкова, племенница и асистент на Мастъра, и актрисата от Народния театър Параскева Джукелова.
„Стипендията на Ламбо“, учредена в памет на големия български актьор и преподавател проф. Стефан Данаилов, се връчва ежегодно на двама студенти от дипломиращия се клас по „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ. „Ламбо обожаваше студентите си и винаги им помагаше. Нека тази скромна награда ви е за късмет и ви посипе със звездния мастърски прах“, каза д-р Обрешкова при връчването на грамотите.
Параскева Джукелова подчерта, че изборът на стипендиантите е направен въз основа на силнотото сценично присъствие и запомнящите се изпълнения на младите актьори. „Работи се за име, а после името работи за теб – както казваше Ламбо“, припомни тя.
Първите лауреати на „Стипендията на Ламбо“ през 2020 г. са Елеонора Иванова – вече звезда на сцената и екрана, и Боян Фърцов, който понастоящем се представя отлично като член на трупата на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново.
Предстартова треска
Междувременно третокурсниците от класа на проф. Атанас Атанасов се готвят за премиера на Сцена 47 в Театър НАТФИЗ тази вечер и утре. Те ще покажат пред първата си публика спектакъла „Казимир & Каролине“, режисиран от младия Владислав Стоименов, познат и като актьор от главната роля във филма на Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“.
Спектакълът предлага съвременен прочит на пиесата на австрийския драматург Йодьон фон Хорват – един от най-значимите немскоезични автори от първата половина на ХХ век, оставил дълбока следа върху развитието на модерната драматургия. Действието се развива по време на Октоберфест в Мюнхен – място на увеселения и масови удоволствия, което контрастира с вътрешната празнота и самота на героите. Пиесата разглежда трансформациите на любовта под влияние на социално-икономическите катаклизми, кризите на човешките взаимоотношения и загубата на идентичност. Мотото ѝ – „и любовта никога не спира“ – задава посоката на мислене за социалните връзки като един тъжно-весел карнавал на живота, безкраен водовъртеж на нестабилност, крушения и нови надежди, открехват завесата от екипа.
Сценографията и костюмите са дело на Борис Далчев, с асистент-сценограф Рая Любенова. Хореографията е на Весела Хаджиниколова и Деян Георгиев, а музикалното оформление – на Милен Апостолов.
