МУЗАТА АЛАРМИРА
Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов внезапно напусна водено от него парламентарно заседание под предлог, че получил обаждане по телефона. 
"Айди тука колегите ши водят!" - предаде щафетата председателят с артистична душа и повече не се появи в пленарната зала. 
След няколко часа обаче Рашидов се появи пред репортерското тяло с овлажнен поглед, а в окото му плуваше крайцерът "Москва". 
"Да си призная, аз сам се потърсих по телефона и после малко се увлякох. Музата ме алармира! - изповяда Първият сред равни истинската причина да се самоотстрани от заседанието. - Рисувах си едни полегнали христосчета... Викам си, я да ги насосам малко, прищя ми се да ги изчукам от камък. Все пак това ми е специалността, като на Бай Господ. Бог е творец, Бог е скулптор, ваятел, колега от кариерата, той е направил първия човек Адам от кал, така започва човешката история, мляс, мръх" - шляпаха устните на твореца и мятаха материал по репортерите.

Рашидов бе запитан дали се притеснява как ще изпълнява занапред задълженията си на председател на НС, на което той отговори, че не се притеснява ни най-малко и никой не трябва да се притеснява, защото в момента се осъществява мирен преход към ротационно председателство, каквато идея имаше и по-рано.
"Аз докато си върша мойта работа вкъщи, зам.-председателчетата ще се въртят в НС на ротационен чалъм, на ротативка - спокоен е Вежди. - Нали това искахме? Ролетка, ролеви игри, въртележка, ротационно председателство. Те са млади момчета, друга работа нямат, внуци нямат, христосчета нямат, а мене музата ме ръчка: рисувай, чукай, извайвай! Чака ме Христосчо на легло, той се мъчи и аз се мъча. Това са родилните мъки на творчеството. Творецът се гърчи като змия на жарава, това не е скара-бира, не е депутатско кюфте и ракийка със салатка. Това е свята работа, сакраменто! Христосчо се е мъчил на кръста, ама и аз си нося кръста! И освен това, вижте! Тоя народ нашият също се мъчи, а някой помисли ли за него? Аз помислих и душата ми на творец се сгъна като катафалка в катастрофа. Тоя народ български е великомъченик! Мартир! Страстотерпец! Не можем повече да се гаврим с тоя народ и да ме гледат хората как водя заседания в най-важната институция... Аз дет се мъча и пъшкам, едно на ръка! Ама народът защо трябва да страда и да търпи това издевателство? Не е редно, вижте, аз много добре знам как изглеждам отстрани. Трябва ли да го причиняваме това на народа? Вижте... Колеги... Вижте, моля ви са..." 
Творецът повтори още няколко пъти "вижте!" и стана чудо - репортерка прогледна с третото си соросоидно око. 
Тя попита: 
"Г-н Рашидов, освен полегнали Христосчета, бихте ли нарисували или изваяли нещо на ислямска тематика?" 
Рашидов отговори:
"Вижте, аз имам чувство за мярка, колкото и да не ви се вярва. Има неща, които не може да се рисуват, не е редно: Мултигруп, Мохамед и т.н. Вие сте млади, но аз помня. Преди петнайстина години едни датски карикатуристи нарисуваха карикатури с Мохамед. После имаше бунтове и насилие по целия мюсюлмански свят. Тези карикатури излязоха много скъпи, те бяха най-скъпите карикатури в световната история. А сига, ша ма извинявати, мляс, пух, кхъ-кхъм..."
И г-н Рашидов запя, отдалечавайки се по относително правата партийна линия:
"Прооострян ми лееежии, Ииисус Христооосчоо!..."