Вашият репортер Петров причака члена на Изпълнителния комитет на Илияна Йотова - Вежди Рашидов, и го притисна до стената с няколко въпроса, святкайки в очите му с ослепителна мигаща светлина. Получи се превъзходно блиц-интервю, за което в сайта "Блиц" дълго скърцаха със зъби от завист.
Ето как протече нашата беседа с бившия министър на културата и гербав мъдрец Вежди Рашидов. 
***
Петров: Здраве желаем, г-н Рашидов. Какво ви води насам в тоя инициативен комитет? Толкова ли сте огорчен от ГЕРБ и Бойко Борисов?
Рашидов: Аз подкрепям г-жа Йотова като свободен художник, не като партиец. Все пак името Вежди е известно в Париж не с партия ГЕРБ, а с моето изкуство, което...
Петров (прекъсва историята на изкуството): Не, няма да говорим за изкуството, накрая ще се похвалите, това е политическо интервю. Кажете за Йотова и Бойко Борисов. Как така се оказахте тяхно общо кратно? 
Рашидов: Добре, ще ви кажа. Бойко Борисов не е мъжкар. Той сега ще подкрепи Гюров-Кандев, само че знаете ли как? Ще каже "вие сте боклуци, но аз ви подкрепям в името на евроатлантизма". Това е Борисов. А колко ме е обидил, то не е важно. Аз не пискам, не хленча. То си остава една моя лична рана, която мога да изразя само в Ателието си. Там е моят свят, където...
Петров (посича изкуството): После, после за ателието. За Йотова кажете. 
Рашидов: Е за Йотова де! Вие не ме оставяте да стигна до Йотова. Казах ви, че я подкрепям като художник. През моя поглед на творец тя не е просто Йотова, тя е Колективна Йотова. Това не е метафора от леност и раздвоение на погледа. Просто трябва да се противопоставим най-после на Колективния Запад. Защото в Париж, Лондон и Венеция знаят кой Вежди, но и Вежди знае какво е Колективния Запад. Това сега е много актуален въпрос, за Колективния Запад ще се учи и в часовете по добродетели, казаха ми го прогресивни хора, знаем се от едно време, от системата.
Петров: Кой друг от ГЕРБ е в комитета за Йотова?
Рашидов: Много сме гербавите, но има специално една поетеса герберица, не ѝ помня името. Тя е по културната част, поетеса, аристикратичен дух, иска да се върне гражданството, че София се напълни със селяни. Тя написала за мен стихотворение на руски. Напоследък почнала да пише на руски, защото и тя се бори с Колективния Запад. Ето го стихотворението, ще го прочета, за да го публикувате, а после, жив или мъртъв, ще ви кажа и за моя свят в Ателието. Там, в Ателието, аз изразявам това, което...
***
Г-н Рашидов каза и стихотворението, и за ателието, но записът ни се развали по технически причини, затуй реконструирахме стиховете по чувство, а другото го забравихме. Може да сме объркали някоя метафора. 
***
Жил-был у нас министр культуры - 
Художник, мент и алкоголик.
По теликам он делал туры
И стекла жрал как меланхолик. 

Он просыпался в телевизоре,
Глаголил громко чистозвон,
Глаза пылали кровью прѝ заре,
И прямо в стену бился он.