Около 100 000 са новите гласове, които "Възраждане" печели на вчерашните избори (общо 356 хил.), като близо 1/3 от тях идват от хора, които преди това са гласували за "Продължаваме промяната" - може би над 30 000 души. Останалите идват за сметка на негласували, в това число и гласуващи сега за пръв път, гласували предния път за ГЕРБ или за БСП и т.н. Това показват демографските профили от екзит пол на "Галъп", правен за „Нова броудкастинг груп“, БНТ, БНР и „Инвестор.бг“.

Къде ПП-ДБ загуби гласове и не достигна механичния си сбор от миналия вот? Прегледът на резултатите показва, че 20,7% от общия вот вчера е съставен от хора, които на предните избори са гласували за ПП. Това е на практика идентично на електоралния корпус на партията, т.е. привържениците на ПП от предишния вот по-скоро отново са излезли да гласуват. Привържениците на ДБ също – макар и може би малко по-колебливо (6% от вчерашния вот е съставен от такива хора). От друга страна, обаче, в близо 83% от случаите привържениците на ДБ са гласували именно за ПП-ДБ, докато при ПП делът на повторилите вота е малко по-нисък – 76%.

Как ИТН стъпи на бариерата? Първият прочит показва, че около 70 хиляди от хората на ИТН са такива, които и предния път са гласували за тази партия – това явно е базисната нейна подкрепа. Сред останалите дялове от подкрепата им личат около десетина хиляди, идващи от ПП. Така, в крайна сметка, оказва се, че тези около 80 хиляди гласа по-малко от механичния сбор на ПП и ДБ се коренят може би в донякъде по-ниското гласуване на ДБ, но пропорционално повече – на ерозия в подкрепата на ПП и пренос на гласове от ПП в посока на други, главно протестно и наказателно звучащи, формации.

Ръстът на „не подкрепям никого“ в абсолютни гласове е видим. Както обикновено, това е група с по-неясен профил, но видимо по-млад, а измежду предишните партийни предпочитания отново личи повече ПП, отколкото другата голяма сила ГЕРБ. Както и на миналите избори, общо 25,2% са взели решението в последните дни или в последния ден - това са условно около 650 хиляди души. Този тип избор е осезаемо застъпен при партии като „Възраждане“ и ИТН, например.   

Сред по-младите групи ПП-ДБ е първа сила. И двете основни коалиции обаче с времето започват да придобиват профил, близък по възраст, до общия за вота – с по-добро представяне на ПП-ДБ при младите и на ГЕРБ-СДС – при по-възрастните. При младите, по традиция добре се справя и ДПС. „Възраждане“ пък като че ли черпи енергия в по-голяма степен от средните възрастови групи, БСП – от високите.

При висшистите ПП-ДБ е първа сила. В същото време обаче, солиден дял висшисти личат и при формации като "Възраждане". В София коалицията ПП-ДБ отчетливо побеждава ГЕРБ. Реципрочна е картината в селата. Градовете са оспорвани между двете сили.

ХАРТИЯ СРЕЩУ МАШИНИ

Симпатизантите на големите политически сили предпочитат, като цяло, да гласуват с машини. Това се отнася дори за избирателите на ГЕРБ-СДС, която влезе в „хартиената коалиция“, превърнала устройствата на обикновени принтери. Само при БСП и ДПС гласоподавателите отчетливо предпочитат хартиените бюлетини. Това показват данните от проведения екзит пол на социолозите от "Тренд". Изследването беше възложено и финансирано от "Нова телевизия".

Най-силно предпочитание към машинния вот имат поддръжниците на ПП и ДБ, които в предния парламент бяха и най-запалените му защитници срещу „хартиената коалиция“. 82.5% от избирателите на коалицията са предпочели да гласуват на устройствата. Следват ИТН (77.1%) и „Възраждане“ (74%), които също агитираха в полза на машинното гласуване. Преобладаващо с устройствата са гласували също от „Левицата“ (68.7%) и БВ (65.2%). При ГЕРБ машината се харесва на едно несъвсем голямо, но все пак, мнозинство – 54.8 на сто. На практика само при БСП и ДПС тенденцията е обратната. По около 55 на сто от симпатизантите на двете формации предпочитат хартията, а останалите дават вота си с машина.

Най-млад е електоратът на ИТН. Близо 55% от избирателите й се вместват в групата от 18 до 39 години. В това отношение до партията на Слави Трифонов се доближава само ПП-ДБ, при която около 40 на сто влизат в същата възрастова група.

За всички големи политически сили, с изключение на ДПС, гласуват преобладаващо етнически българи (над 95%). Електоратът на движението е съставен най-вече от турци (70.4 на сто) и доста по-малко българи (17.4 на сто). ДПС прави впечатление и с друго – в тази партия е най-голям делът на безработните и други незаети сред избирателите (17.5%). При всички други големи формации той е по-малък от 10 процента. Близо една трета от поддръжниците на движението имат основно и по-ниско образование, докато при останалите този дял е средно около 10 пъти по-нисък.